О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 320
София, 19.06.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 16 април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 4374 /2018 година
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от „ПОРТ БЪЛГАРИЯ УЕСТ” ЕАД с ЕИК 102270006 със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Индустриална” № 3 против решение № ІІ-3 от 21.08.2018 г. по гр.д.№ 319/2017 г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение №2043 от 16.12.2016г., по гр.д.№8081/2015 г. по описа на Районен съд- Бургас за 2015г.. С последното е отхвърлен иска, предявен от касатора
да се признае за установено, че ответникът „СЛАВЯНКА” АД с ЕИК102046570, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Индустриална” № 3, не е собственик на 200 кв.м. идеални части от поземлен имот с идентификатор …. по кадастралната карта и кадастралните регистри за [населено място], с площ от 7617 кв.м., по предходен план: имот …., кв. …., парцел …., и на находяща се в имота сграда – метален склад с площ от 200 кв.м., не нанесена в одобрената кадастрална карта на [населено място].
В касационната жалба се прави оплакване за необоснованост на извода, че „Славянка” АД е собственик, защото не се установява да е бил предоставен складът и терена под него за стопанисване и управление на предприятията, чийто правоприемник е, поради което ответникът не се легитимира като собственик на основание пар. 17а ЗППДОП /отм/ Ответникът е един от правоприемниците на ДСО „Рибно стопанство”, като е получил само реална част от имуществото му, но не се установява идентичност на предоставената реална част с процесния склад и терена под него,
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК е формулиран въпроса: при преобразуване на държавните предприятия във фирми с държавно имущество по реда на пар.5 от ПЗР, във вр. с пар. 11 от Указ № 56 за стопанската дейност, учредената държавна фирма придобива ли правото на собственост върху държавно имущество, включено в уставният й фонд или разполага само с правото на стопанисване и управление на това имущество. По този въпрос се твърди противоречие с ТР № 4/2014 г. на ОСГК и Р № 52/03.11.2011г. по гр.д.№ 310/2012 г. І гр.о. Твърди се и основанието по чл. 280, ал.2 ГПК, като спорeд касатора, решението е очевидно неправилно предвид приетото от съда за наличие на идентичност между имота, предоставен за стопанисване и управление на праводятеля на ответника и имота, предмет на предявения отрицателен установителен иск.
Ответниците по касация оспорва жалбата и допускането до касация, тъй като формулираният въпрос не е основният спорен, а напротив организационно е безспорно правоприемството, а основният спор е за идентичността на процесния склад и описания като предоставен в акта за държавна собственост, но това касае оценката и кредитирането на заключението на СТЕ.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Ищецът е признат за собственик на УПИ …. в кв…. представляващ ПИ с идентификатор …. с площ от 7617 кв.м., и на УПИ …. в кв…., представляващ ПИ с идентификатор 07079.660.556 с площ от 8696 кв.м. и двата с адрес [населено място], [улица]с н.а. № …., т….,/…. г. на нотариус Л. К. на основание апортна вноска, направена от „Атлантик груп” ООД, което пък се легитимира като собственик на същите имоти на основание договор за доброволна делба от 05.09.2008 г. Процесните 200 кв.м. от имот УПИ …. в кв…. представляващ ПИ с идентификатор …. и изградения склад от около 200 кв.м. с бетонова основа и метална конструкция, покрит с ламаринен покрив е заснет в този имот. По отношение на този склад се установява хронологично следното: Има данни че е построен 1984 г., Деклариран е за заплащане на местни данъчни и такси през 1987 г. от „Рибно стопанство”. В счетоводните книги на ДФ „Рибно стопанство е заприходен със стойност 42754 лв., правени са амортизационни отчисления за него. Оценен е в справка за ДМА от м. 12.1992 г. и при револаризация на основните средства през 1998 г. Предназначението му е за отпадъчна хартия. Така е записан и в акта за държавна собственост № 11505/09.05.1995 г. като сграда под № 24 и отразен на скицата към този акт, в която според забележката в акта, номерацията на сградите в акта е еднаква с тази в скицата към него. Установява се от СТЕ, че през 1979 г. е изготвен кадастрален план на този район от града, като имоти № …. и …. нямат установена граница по между си. Имот № …. е записан на КРЗ ”Дрган Недев”, а имот 34 – на ДФ”Рибно стопанство”. Складът попада в имот …., но в н.а. № ….,т…./…. г. е записано, че попада в имот …. Причина за това е, че през 2007 г. е издадена заповед за подпълване на кадастралния план с границата между двата имота, при която металния склад попада в имот пл. № …., но тя е отменена по-късно през 2013 г. при съдебното й обжалване пред съда. Одобрената през 2009 г. кадастрална карта обаче възпроизвежда границата съобразно отменената заповед от 2007 г. Спорът между страните започва от 2013 г. по повод изготвяне на ген. плана на имотите на двете дружества и одобряване на ПУП.
По делото е установено, че ДФ „Рибно стопанство”, регистрирана на 04.05.1989 г. по Указ № 56/1989 г. преустановява дейността си въз основа на разпореждане на МС № 490/1991 г., считано от 01.02.1991 г., като имуществото и се разпределя съобразно разделителен протокол № 1 по баланса към 21.12.1990 г. В разделителния протокол е записано, стопанските площи, изградени след насипване на морска акватория се стопанисват от ползващите ги фирми по съществуващото разпределение на дворните площадки съобразно ген. плана, което е неразделна част. Ищецът в исковата молба посочва, че ответникът ползва склад от около 200 кв.м., който попада в неговия имот. Процесната сграда е единствената, която съответства на описанието в исковата молба, ползва се от ответника и се намира в очертанията на имот …. по КК от 2009 г. Другата сграда, попадаща в имота на ищеца е в друга част на имота и с друго предназначение и площ.
Въззивният съд е приел, че е безспорно установено правоприемството между ответното дружество и ДФ „Рибно стопанство”, че процесния склад е строен през 1984 г. и използван от праводателя на ответното дружество, предоставен е бил за стопанисване от него и поради това, че не е изрично изключен от предоставеното за ползване имущество, а напротив ползва се от него Затова съдът е приел, че ответникът е придобил склада и терена под него на основание чл. 17а ЗППДОП /отм/
Първия въпрос по приложението на чл. 17а ЗППДОП. Предпоставките за придобиване правото на собственост върху имущество – държавна собственост, което е предоставено за стопанисване и управление на държавно предприятие, регистрирано като фирма по Указ № 56/1989 г. са посочени в цитирания текст. Съдебната практика по приложението му е уеднаквена с разясненията, направени в ТР № 4/2014 г., според които държавата следва да е собственик на конкретно имущество; това държавно имущество да е било предоставено за стопанисване и управление на държавно предприятие и с акта на държавния орган за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество това имуществото да не е изрично изключено от имуществото, което се включва в капитала на търговското дружество. Вещно-транслативният ефект настъпва по силата на самия акт за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество и от момента на възникване на това търговско дружество, като нормата на чл. 17а ЗППДОП /отм/ не включва други елементи, освен горепосочените- не изисква извършването на други действия като „осчетоводяване”, „заприходяване в баланса” и др. подобни, в зависимост от които да е поставено настъпването на вещно-транслативния ефект на този придобивен способ. Съдът е приложил тази съдебна практика, като е установил, че процесния склад за отпадъчна хартия, който сега се намира в имот № …. според твърденията на ищеца и се ползва от ответника е бил заприходен и се е водил в счетоводството на ответното дружество, бил е включен в баланса му и при разпределяне имуществото на ДФ „Рибно стопанство” е попаднал в капитала на държавна фирма „Славянка”, която е преобразувана в ЕООД. Складът е заприходен в капитала на тази фирма. В този смисъл са констатациите на ССЕ. Съдът е съобразил последващото преобразуване на държавната фирма в ООД с държавно имущество, при което не е изключен изрично металният склад и терена под него.
Така формулиран, въпросът е неотносим към предмета на спора, защото не е съобразен с последващото преобразуване на държавна фирма „Славянка” в ЕООД с държавно имущество и при наличие на останалите предпоставки е настъпил вещния ефект, т.е. държавната собственост е трансформирана в собственост на търговското дружество. Същевременно цитираната от касатора съдебна практика е приложена правилно от въззивния съд. Изложеното сочи, че не е налице основанието за допускане до касация по чл. 180, ал.1 т.1 ГПК. Държавата е била собственик на процесния склад, защото той е изграден върху държавна земя през 1984 г., когато собствеността върху средствата за производство е на държавата. Затова тя е могла при преобразуването на държавната фирма да се разпореди със склада, включвайки го в капитала на ЕООД „Славянка”.
Не е налице и основанието п чл. 280, ал.2 ГПК. – очевидна неправлиност на решението. Касаторът се позовава на това основание, като твърди, че съдът не е обсъдил заключението на двете експертизи и не е стигнал до извод за липса на идентичност между сградата, записана в акта за държавна собственост и процесната сграда. Към акта е приложена скица, която идентифицира точното местонахождение на метален склад № 24 и то съвпада с описанието, направено от ищеца в исковата молба. Отделно от това, за да е налице очевидна неправилност на решението следва едната от трите форми на този порок да е в особено тежка степен и да се изразява в нарушаване на принципите, залегнали в чл. 121 и 122, ал.1 от Конституцията на РБ за осигуряване равенство на страните и условия за състезателност, за установяване на истината, за мотивиране на съдебните актове и осигуряване правото на защита. В конкретния случай съдът се е мотивирал защо счита, че е налице идентичност между склада под № 24 от АДС и този по исковата молба. Мотивите не съдържат нелогична и превратна преценка на доказателствата, а императивната норма на чл. 17а ЗППДОП е приложена според точния й смисъл и съдебната практища, поради което наведеното основание по чл. 280, ал.2 пр. последно ГПК Изложените твърдения на касатора за обосноваване на това основание не сочат за наличието му, поради което не се допуска касация и по него.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № ІІ-3 от 21.08.2018 г. по гр.д.№ 319/2017 г. на Бургаски окръжен съд по касационна жалба, подадена от „ПОРТ БЪЛГАРИЯ УЕСТ” ЕАД с ЕИК102270006 със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Индустриална” № 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: