О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 320
София, 19.09.2014 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети септември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 3781 по описа на Върховния касационен съд за 2014 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението си от 27.03.2014 год. по гр. д. № 14516/2013 год. Софийският градски съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 10.06.2013 год. по гр. д. № 59116/2010 год. на Софийския районен съд, с което [фирма], [населено място] е осъдено на основание чл. 109 ЗС да премахне изградената по цифри 3,3.1,6 от комбинираната скица №1 към съдебно-техническата експертиза от 30.05.2012 год. на в. л. В. Д., неразделна част от решението, ограда и да премести същата по имотните граници на собствения му УПИ І-1225,1226,1223,1224,1222,1221,1246,1247,1248,1944,1841, кв. 56, м. „Б.. С.” по действащия ПУП, одобрен със заповед от 2006 год., по букви Д, Е, Ж, оцветени в зелен цвят на същата скица, по предявения от Градски кооперативен съюз /ГКС/, [населено място] иск.
Ответникът „Мото-Пфое” EООД, чрез пълномощниците му, обжалва въззивното решение с касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК. Поддържа оплаквания за неговата неправилност поради наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и иска отмяната му, като вместо това искът по чл. 109 ЗС бъде отхвърлен, с присъждане на направените по делото разноски.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът обосновава наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, позовавайки се на значението за точното прилагане на закона и за развитието на правото произнасянето по поставените въпроси, отнасящи се най-общо до статута на отредената по плана алея и осигуряване на достъп по нея до имота и допустимостта на иска по чл. 109 ЗС с оглед осигуряване на такъв достъп при неприложена улична регулация, както и относно допустимостта на постановеното частично преместване на оградата при наличие на искане за преместването й по границата на УПИ.
Ищецът ГКС, [населено място], чрез пълномощника му, оспорва наличието на релевираното основание за допускане на касационно обжалване на решението, по съображенията в представения писмен отговор, както и относно неоснователността на жалбата. Претендира и направените съдебни разноски.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав на ІІ г. о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявеният против касатора иск по чл. 109 ЗС е уважен по съображения, че поставената от него ограда по източната граница на имота му /УПИ І/ в частта по т. т. 3, 3.1, 6 на комбинираната скица към заключението на техническата експертиза, попада в площта на предвидената по плана алея, като продължение на улица „732” и с това е ограничен транспортния достъп на ищеца до собствения му имот /УПИ ІV/ поради стесняването й с около 4 м. Въз основа на тези установени от експертизата факти въззивният съд приел, че е налице неоснователно действие от страна на касатора, с което пречи на ищеца за свободен достъп до имота по предвидената по плана за това алея, като предвижданията по плана за достъп от други улици са ирелевантни, с оглед на това, че в тази част същият не е приложен. Обстоятелството, че оградата не е поставена по имотната граница и в участъка по т. 2 до 3 по цитираната скица на вещото лице, е прието за неотносимо, с оглед на това, че това действие не е довело до ограничаване на този достъп, с оглед липсата на стесняване на алеята в тези точки.
За да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, касаторът следва да обоснове наличието на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, като на първо място посочи кои материалноправни или процесуалноправни въпроси са обсъждани в решението и са обусловили решаващите изводи, и на второ място, с оглед релевираното основание по т. 3 да обоснове значението им за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Формулираните в приложеното изложение въпроси не представляват правни въпроси, които да са обусловили направения извод за основателност на иска по чл. 109 ЗС, тъй като касаят факти, подлежащи на установяване с оглед спора относно предвижданията по плана и поставената от дружеството ограда по източната граница на имота му. Същите са установени с помощта на техническата експертиза и въз основа на нея са обосновани изводите за стесняване на предвидената по плана алея за достъп до имота на ищеца поради поставянето на оградата от ответника върху нея. Изводът на решаващия съд не е обусловен от произнасянето по въпроса относно допустимостта за транспортен достъп по тази алея, а от факта, че поставената ограда върху нея е довело до стесняването й в посочения участък, с което се пречи на този достъп до имота на ищеца, поради което както този, така и вторият въпрос за временен път, са неотносими към предмета на спора. Поставеният от касаторите трети въпрос касае произнасянето на съда по иска само в частта на оградата, която води до пречки за ищеца за достъпа му по предвидената по плана алея, поради което и очевидно не е налице относимост към релевираното основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Тъй като наличието на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е обосновано със съответни съображения, съгласно разясненията в т. 4 от ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, следва извод за недопускане на касационното обжалване. С оглед на този изход касаторът следва да заплати на ответника по касация направените по делото разноски в размер на 370 лв., представляващи разноски за адвокатско възнаграждение по представения в настоящето производство договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 27.03.2014 год. по гр. д. № 14516/2013 год. на Софийски градски съд по подадената от [фирма] от [населено място], чрез пълномощниците му юрисконсулти Д. Г. и Ел. Т., касационна жалба против него.
Осъжда [фирма], [населено място] да заплати на Градски кооперативен съюз, [населено място] направените разноски в размер на 370 лв. /триста и седемдесет лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: