ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 320
София, 22.03. 2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 4568 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. С. С.-намиращ се в затвора в [населено място] срещу решение № 376 от 29.7.2016 г, постановено по гр.дело № 545/2016 г на Плевенски окръжен съд, Втори въззивен граждански състав, с което е потвърдено решение № 788/26.5.2016 на Плевенски районен съд, постановено по гр.дело № 3958/2015 г.
В касационната жалба се подържа, бе въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на процесуалните правила и материалния закон.Иска се допускането му до касационен контрол и отмяната му като незаконосъобразно, с което искът бъде отхвърлен като неоснователен.
Ответниците по касационната жалба оспорват същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез особения представител адв.З. Т..Считат, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено по иска предявен на основание чл.135 ал.2 СК, че не са отпаднали обстоятелствата, поради което ищецът З. С. е лишен от родителски права, по отношение на малолетните деца С. и Е..Установено е, че с решение по гр.дело № 3718/2010 г по описа на Районен съд-Плевен Здравко С. е лишен от родителски права по иск на Дирекция „Социално подпомагане“-П..В решението е посочено, че случаят се характеризира с особена тежест поради обстоятелството, че децата са били поставени в опасност за живота им в чужда държава, оставени като безпризорни, а бащата е демонстрирал явно нежелание да се грижи за тях и е пренебрегнал елементарните правила за родителски контрол.Понастоящем същият се намира в затвора и също не е в състояние да се грижи за двете деца, нито да им заплаща издръжка, поради което е прието, че не са налице основания за промяна в родителските права. От представените по делото социално доклади е установено, че детето С. страда от епилепсия, а Е. от лека умствена изостаналост, поради което е освидетелствано от ТЕЛК с 80 %.Прието е, че деца с подобни заболявания се нуждаят от добри условия за отглеждане, включително и специализирани медицински грижи.Отделно от това по делото е установено, че ответникът е осъждан за множество престъпления, емоционално е нестабилен, няма собствено жилище, склонен е към самонараняване и саморазправа и конфронтиране, трудно податлив е на корекционно въздействие, има неадекватно за възрастта си поведение, не предвижда и преценява последствията от действията си, което се установява и от доклада на затвора.Това е дало основание на съда да приеме, че не са отпаднали обстоятелствата, поради което С. е лишен от родителски права, а искът по чл.135 ал.2 СК е отхвърлен като неоснователен.На основание чл.135 ал.1 СК са изменени мерките за лични контакти между С. и децата, чрез възможност за изпращане и получаване на писма и телефонни разговори.
В изложението по чл.284 ал.3 ГПК е посочено касационното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.Формулирани са следните въпроси :
1/ Допустимо ли е да бъде възстановено качеството родител, по отношение на лице, лишено от родителски права, което реално не може да упражнява родителска грижа и същата се осъществява от трети лица-т.нар.заместваща грижа.
2/Може ли да се прави разлика между „родителски права“ и реално упражняване на родителски права, при положение, че по данни в Доклада за изпълнение на националната стратегия за детето 2008-2018 г повече от 80 % от децата, намиращи се в специализирани институции, имат семейство, т.е. техните родители не са лишени от родителски права и въпреки това не упражняват реално родителска грижа.
3/Дължи ли се издръжка за малолетни деца, за които държавата е поела грижата и са настанени в приемни семейства, а със съдебен акт е определена издръжка, която да се заплаща чрез тяхната майка и законен представител.
По касационното основание.
Отговорът на първия въпрос се съдържа в разпоредбата на чл.135 от СК, която гласи, че родителят може да поиска от съда да бъдат възстановени родителските му права, ако е отпаднало основанието, поради което е бил лишен от тях.Във всички случаи когато съдът прецени, че поведението на лишеният от права родител е престанало да бъде опасност за личността, здравето, възпитанието и имуществото на детето може да възстанови родителските му права.В случая обаче такова основание не е настъпило поради което законосъобразно е приетото от въззивния съд, че ищецът и понастоящем представлява опасност за своите деца, предвид асоциалното му поведение, склонността му към самонараняване и насилие, което се установява от събраните по делото доказателства, в това число и доклада, направен от затвора, в който изтърпява наказание лишаване от свобода ищеца.
Вторият, поставен в изложението въпрос, няма връзка с изложените от съда мотиви.Той е общотеоретичен, базиран на статистически данни от доклад, които нито са били предмет на обсъждане от въззивния съд, нито са подготвили/ обусловили крайните му изводи за неоснователност на иска по чл.135 ал.2 СК.
Отговорът на третия въпрос се съдържа в разпоредбата на чл. 134 СК, в който е посочено, че при ограничаване и лишаване от родителски права, чрез настаняване на детето извън семейството съдът определя издръжката на детето, ако такава не е била присъдена.Същото е сторил и съдът постановил решението, поради което не е налице касационното основание по чл.280 ал.1 т.3 КТ.както бе посочено по-горе отговор на два от въпросите се съдържа в разпоредбите на чл.134 и чл.135 СК, които са ясни и не се нуждаят от тълкуване.Отговорът на втория поставен въпрос не е разгледан изобщо от въззивния съд, поради което не може да обоснове достъп до касационен контрол.
Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 376 от 29.7.2016 г, постановено по гр.дело № 545/2016 г на Плевенски окръжен съд, Втори въззивен граждански състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.