2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 320
[населено място] 24. 03. 2015 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на девети март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №6400 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. З. Н. от [населено място], преподписана от адв.Г., срещу решение от 09.03.2014г., постановено по в.гр.д.№15992/2012г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 02.07.2012г. по гр.д.№439/2012г. на Софийски районен съд за уважаване на предявения от Л. К. Н. иск с правно основание чл.49, ал.1 СК.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Л. К. Н., чрез процесуален представител адв.Ц., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване по касационната жалба. Претендира разноски.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявения от Л. К. Н. срещу В. З. Н. иск с правно основание чл.49, ал.1 СК за прекратяване на сключения помежду им на 04.04.1982г. граждански брак, поради настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака.
Касаторите считат, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК по въпроса: „дали следва да бъде постановяван развод, без да е доказано дълбокото и непоправимо разстройство на брака и при наличие на тежко психично разстройство у единия съпруг – този, който е поискал прекратяването на брака”. Така поставеният въпрос не съставлява въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да са от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическатата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.Касаторът не сочи правния въпрос от значение за конкретното дело, разрешен от въззивния съд, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. При факултативното обжалване по действащия ГПК е необходимо изпълнение на тези допълнителни изисквания с оглед извършването на подбор на жалбите, които касационната инстанция ще допусне до разглеждане по същество. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос като общо основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване от доводите за неправилност на въззивното решение. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на спора и на основание чл.81 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски в размер на 300лв. – за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 09.03.2014г., постановено по в.гр.д.№15992/2012г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА В. З. Н. да заплати Л. К. Н. сумата 300лв. – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: