О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 320
София, 26.04.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 966/2011 година по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от С. В. К. чрез нейния пълномощник адв. К. А. против решение № 650 от 03.05.2011 г. по в.гр.д. № 598/2011 г. на Пловдивския окръжен съд. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Жалбоподателката сочи, че в нарушение на разпоредбата на чл. 188, ал.1 ГПК/ отм./ въззивният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, а фактическите му констатации са в противоречие с правилата на формалната логика.
Обосновава наличието на основания за допускане на касационно обжалване с твърдението, че делото е решено в противоречие с практиката на ВКС – Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. на ОСГК на ВКС и постановление № 7 от 28.11.1973 г. на Пленума на ВС, както и че този вид казуси са от значение за точното прилагане на закона.
Ответниците по касация В. К. С., Н. С. В., И. Г. Б., В. Г. М., М. Х. Г., Б. Г. Х., Д. Г. П., А. Г. Д., К. В. С., В. Р. Х., С. Р. Х., Н. С. С., В. З. С., С. З. С., А. С. В., А. С. С., С. С. С. и П. Х. П. не са взели становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното:
С обжалваното решение е оставено в сила решение № 3868 от 20.12.2010 г. по гр.д. 3602/07 г. на Пловдивския районен съд, постановено във фазата по извършване на съдебна делба, с което на основание чл. 288, ал.1 ГПК/ отм./ са изнесени на публична продан допуснатите до делба недвижими имоти, представляващи ПИ № 002018 по плана за земеразделяне на землището на [населено място], общ. Р., обл. П., с начин на трайно ползуване – нива, с площ 3.202 дка в м.” Г.”; ПИ № 003038 по плана за земеразделяне на землището на [населено място], с начин на трайно позуване – нива, с площ 2.001 дка в м. “Т.” и ПИ № 003037 по плана за земеразделяне на землището на [населено място], с начин на трайно ползуване – нива, с площ 5.125 дка в м.” Т.”. Прието е, че от допуснатите до делба имоти не могат да се образуват реални дялове за всички съделители, които са 20 на брой, поради което единственият възможен начин за прекратяване на съсобствеността се явява публичната продан. Съдът е обсъдил и представените във втората фаза на делбата писмени доказателства за обединяване на два от допуснатите до делба имоти – № 003037 и № 003038 с други имоти в нов ПИ № 003050 и ПИ № 003051 след извършено с тях разпореждане в полза на трети лица, но е приел, че това не е основание за изключването им от делбената маса, тъй като разпореждането не е извършено от всички съделители, нито имотите са престанали да съществуват.
Поставеният от жалбоподателката правен въпрос за задължението на съда да обсъди всичски доказателства по делото и доводите на страните, е съществен за изхода на всяко дело, но в случая не се установява същият да е разрешен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС. Въззивният съд е обсъдил представените във втората фаза на производството по съдебна делба писмени доказателства, касаещи променения статут на допуснатите до делба недвижими имоти и е изложил съображения защо приема, че извършените с тях разпореждания не са основание за изключването на тези имоти от делбата. Поради това не може да се приеме, че въззивният съд е процедирал в противоречие с практиката на ВКС по поставения процесуален въпрос.
Основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК е наведено от жалбоподателката формално, без да се посочи правния въпрос, разрешен от въззивния съд и обусловил изхода по делото, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Такъв въпрос не може да бъде уточнен и от настоящия състав, тъй като касационната жалба, в която е инкорпорирано изложението по чл. 284, ал.3,т.1 ГПК, съдържа единствено оплаквания за допуснати от въззивната инстанция нарушения на материалния и процесуалния закон при разглеждане на делото и постановяване на обжалваното решение, които не могат да се обсъждат в настоящото производство.
По изложените съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 650 от 03.05.2011 г. по в.гр.д. № 598/2011 г. на Пловдивския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: