6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 320
гр. София, 26.04.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и трети април през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ И.
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 1058 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК.
Образувано е по частни касационни жалби на ищеца П. В. М. от [населено място] чрез процесуален представител адв. Д. П. и ответника [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. М. А. срещу определение № 2056 от 18.09.2012г. по ч. гр. дело № 2984/2012г. на Софийски апелативен съд, 3 състав.
Ищецът П. В. М. обжалва въззивното определение в частта, с която се потвърждава определение № 141 от 24.04.2012г. по т. дело № 9/2012г. на Софийски окръжен съд, с което е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател прави оплакване за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В писмено изложение са релевирани доводи за наличие на предпоставката на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по съществени процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: наличието на правен интерес на съдружник в дружество с ограничена отговорност, в хипотезата на нищожна сделка на разпореждане с недвижими имоти на дружеството поради липса на съгласие и предписана от закона форма за извършването й, да предяви иск за установяване на нищожността; практически отказ от правна защита за съдружник, чиито права са нарушени чрез съставяне и използване на неистински частен документ – Протокол от ОС на съдружниците, носещ неистински подпис на съдружник, който документ е изискуем от закона, като предпоставка за разпоредителна сделка с имот на дружеството; кой е редът за защита на правото на съдружник /с 50% от капитала/ в търговско дружество, в което той не е управител и няма представителна власт, в случай, че другият съдружник и управител съставя и използва неистински документ с фалшифициран подпис и продава недвижим имот на дружеството.
[фирма], [населено място] не изразява становище по частната касационна жалба на ищеца.
Ответникът [фирма], [населено място] обжалва въззивното определение в частта, с която е потвърдено определение № 182 от 15.06.2012г. по т. дело № 9/2012г. на Софийски окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на [фирма], [населено място] за допълване по реда на чл. 248 ГПК на определение № 141 от 24.04.2012г. по т. дело № 9/2012г. на Софийски окръжен съд в частта за разноските. В приложено изложение частният жалбоподател релевира доводи за допускане на касационно обжалване на определението по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК по въпроса: „допълнителното удостоверяване върху договора за правна помощ, че сумата е изплатена по банков път и че това е станало преди постановяване на определението за прекратяване на делото /с отговора на допълнителната искова молба/, достатъчно основание ли е за крайния извод, че са сторени разноски от ответника по делото и тези разноски представляват заплатения адвокатски хонорар“. Частният жалбоподател се позовава на определение № 109/09.03.2009г. по ч. гр. дело № 123/2009г. на ВКС, ГК, III г. о., определение № 289/12.05.2011г. по ч. гр. дело № 255/2011г. на ВКС, ГК, IV г. о., определение № 101/12.03.2012г. по гр. дело № 102/2012г. на ВКС, ГК, III г. о., определение № 52/01.06.2010г. по т. дело № 1015/2009г. на ВКС, ТК, I т. о.
П. В. М. не изразява становище по частната касационна жалба на ответника.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени доводите на страните и данните по делото, приема следното:
Частните касационни жалби са подадени от легитимирани страни в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и са насочени срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение, е необходимо въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за делото, който е решен в противоречие с практиката на ВКС /чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/, решаван противоречиво от съдилищата /т. 2/ или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т. 3/. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от частните жалбоподатели въпроси и доводи относно критериите, предвидени в посочената правна норма.
По частната касационна жалба на П. В. М.:
За да потвърди определението на Софийски окръжен съд, с което производството по иска е прекратено, въззивната инстанция е приела, че липсва правен интерес като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска. Липсата на правен интерес от предявяване на косвения сурогационен иск по чл. 134 ЗЗД е обоснована с липсата на съществуващо към момента на предявяване на иска вземане на кредитора. Решаващият съдебен състав е изложил съображения, че за наличието на правен интерес е необходимо вземането на кредитора да е възникнало, да съществува към момента на предявяване на иска, дори и изискуемостта му да е обусловена от отлагателно условие или срок. В противен случай не е налице субективно материално право, а правни очаквания, които като бъдещи субективни права в процес на формиране с незавършен фактически състав са ирелевантни за наличието на правен интерес. Въззивният съд е приел, че в конкретния случай частният жалбоподател ще придобие качеството на кредитор на парично вземане към [фирма] след прекратяване на членството си в него, който момент съгласно чл. 125, ал. 3 ТЗ е релевантен за определяне на паричната равностойност на дела му.
В обжалваното определение е застъпена и тезата, че дори и да се приеме, че предявеният иск е по чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД в лично качество от ищеца, а не като процесуален субституент на дружеството, този иск също е недопустим поради липса на правен интерес, тъй като засегнатото от твърдяната нищожност материално право, от което произтича правният интерес от търсеното с иска установяване, следва да е налично към момента на предявяването му, дори и да не е изискуемо, но е недопустимо да е бъдещо, като възникването му да е обусловено от едно бъдещо несигурно събитие. Поради това е направен извод, че частният жалбоподател не е самостоятелно легитимиран да предяви иска за нищожност на договора в лично качество на съдружник в дружеството – прехвърлител по договора.
Д. на частния жалбоподател, че въззивният съд се е произнесъл по релевантни процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, е неоснователен. Не е налице твърдяната предпоставка за допускане на касационно обжалване на определението в частта, с която се потвърждава определението на първоинстанционния съд за прекратяване на производството по делото, тъй като по посочения от частния жалбоподател процесуалноправен въпрос за наличието на правен интерес на съдружник в дружество с ограничена отговорност да предяви иск за установяване на нищожността на сделка на разпореждане с недвижими имоти на дружеството е формирана практика на ВКС, обективирана в определение № 952 от 29.11.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 648/2010 г., II т. о., ТК, която не се налага да бъде променяна.
Посоченият от частния жалбоподател въпрос „практически отказ от правна защита за съдружник, чиито права са нарушени чрез съставяне и използване на неистински частен документ – Протокол от ОС на съдружниците, носещ неистински подпис на съдружник, който документ е изискуем от закона, като предпоставка за разпоредителна сделка с имот на дружеството“ представлява оплакване за неправилност на обжалваното определение, но не и процесуалноправен въпрос, обуславящ наличието на някоя от предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Формулираният от частния жалбоподател въпрос „кой е редът за защита на правото на съдружник /с 50% от капитала/ в търговско дружество, в което той не е управител и няма представителна власт, в случай, че другият съдружник и управител съставя и използва неистински документ с фалшифициран подпис и продава недвижим имот на дружеството“ е некоректно поставен, тъй като в правомощията на съда е служебно да следи за наличието на абсолютните процесуални предпоставки за допустимост на предявения иск, но не и при констатирана недопустимост на иска да указва на ищеца по какъв ред следва да защити материалните си права при нарушаването им от страна на управителя на търговското дружество.
Поради липса на твърдяното от частния жалбоподател основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение в частта, с която е потвърдено определението на първоинстанционния съд за прекратяване на производството по делото.
По частната касационна жалба на [фирма], [населено място]:
Въззивният съд е приел, че искането на ответника за присъждане на разноски е направено своевременно още с първоначалния отговор на исковата молба, но същото е неоснователно поради обстоятелството, че не са ангажирани надлежни доказателства за действителното плащане на уговореното адвокатско възнаграждение. Изложил е съображения, че към датата на съставяне на договора за правна помощ 23.03.2012г. адвокатското възнаграждение не е било действително заплатено от ответното дружество на довереника по мандатния договор. Писменото изявление на адвоката – повереник, че е получил уговореното възнаграждение, обективирано в договора за правна защита притежава доказателствената стойност на разписка по смисъла на чл. 77, ал. 1 ЗЗД и представлява доказателство за плащане само когато е извършено в брой. При извършено по безкасов път плащане приложение намира разпоредбата на чл. 75, ал. 3 ЗЗД, като задължението се счита за погасено със заверяване сметката на кредитора. Въззивният съд е приел, че представените платежно нареждане за кредитен превод и информация за движението по сметката на адвоката не представляват надлежни доказателства за плащане, тъй като платежното нареждане е подписано единствено от съставилия го представител на наредителя на [фирма], но не съдържа данни за внасянето му в обслужващата го банка, за която се твърди, че е извършила съответната трансакция, а справката за движението по сметката на адвоката – пълномощник не е удостоверена с подписа на длъжностно лице на обслужващата банка.
Посоченият от частния жалбоподател процесуалноправен въпрос за начина на доказване на направените от страната разноски за адвокатско възнаграждение и достатъчноли е в договора за правна помощ да е отбелязано, че възнаграждението е платено, е от значение за делото. С разпореждане от 31.07.2012г. на Председателя на ВКС е образувано т. д. № 6/ 2012 г. по описа на ВКС, Гражданска и Търговска колегия за приемане на тълкувателно решение по множество въпроси, първият от които е: Присъждат ли се съдебни разноски за адвокатско възнаграждение, които страната е уговорила, но не е представила доказателства за изплащането му, и как следва да бъде доказано неговото изплащане – чрез представяне на нарочен документ /разписка, платежно нареждане и пр./, или е достатъчно в договора за правна помощ да е отбелязано, че възнаграждението е платено. Разрешаването на този правен въпрос е от значение за изхода по настоящото дело по частната касационна жалба на [фирма], поради което в тази част производството по делото следва да бъде спряно до постановяване на Тълкувателно решение по т. д. № 6/2012г. на ВКС, ОСГТК на основание чл. 292 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2056 от 18.09.2012г. по ч. гр. дело № 2984/2012г. на Софийски апелативен съд, 3 състав в частта, с която е потвърдено определение № 141 от 24.04.2012г. по т. дело № 9/2012г. на Софийски окръжен съд.
СПИРА производството по ч. т. дело № 1058/2013 г. на ВКС, ТК, Второ отделение в частта по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 2056 от 18.09.2012г. по ч. гр. дело № 2984/2012г. на Софийски апелативен съд, 3 състав в частта, с която е потвърдено определение № 182 от 15.06.2012г. по т. дело № 9/2012г. на Софийски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.