6
определение по гр.д.№ 2649 от 2014 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 320
г р.София, 26.05. 2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 2649 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Д. С. срещу решение № 52 от 17.01.2014 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, постановено по в.гр.д.№ 2280 от 2012 г. по извършване на делба на недвижим имот.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Твърди се, че обжалваното решение противоречи на посочена от касатора задължителна и незадължителна практика на ВКС /решение № 1036 от 23.11.1999 г. по гр.д.№ 348 от 1999 г. на ВКС, Първо г.о., ППВС № 7 от 1973 г., решение № 19 от 08.02.2013 г. по гр.д.№ 619 от 2012 г. на ВКС, Второ г.о. във връзка с т.9 от Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2009 г. по гр.д.№ 1 от 2004 г. на ОСГК на ВКС/ по следните правни въпроси, доуточнени от настоящия състав на ВКС както следва: 1. Може ли делбата на недвижим имот да се извърши чрез разпределение по реда на чл.353 от ГПК, ако не е възможно всеки съделител да получи реален дял от имота- предмет на делбата, 2. Допустимо ли е механично групиране на съсобствениците с цел конкуренция при възлагането на неподеляем имот или за придобиването в общ дял на реална част от имота- предмет на делбата. 3. Може ли делбата на недвижим имот да се извърши чрез разпределение по реда на чл.353 от ГПК, ако дяловете не съответстват на дяловете на съделителите в съсобствеността и съответно доколко е допустим компромис между квотата в съсобствеността и размера на получения реален дял, когато един от съделителите притежава значително по-голям дял от останалите съделители, 4. Може ли делбата на недвижим имот да се извърши чрез разпределение по реда на чл.353 от ГПК, ако обособяването на отделните дялове налага значителни преустройства в делбения имот, 5. Има ли право на възлагане на делбения имот по реда на чл.349, ал.2 от ГПК съделител, придобил една идеална част от имота по наследяване, а друга идеална част по сделка от друг наследник на бившия собственик, 6. Има ли право на възлагане на делбения имот по реда на чл.349, ал.2 от ГПК съделител, който е живял в имота към момента на откриване на наследството на един от бившите собственици на имота, когато съсобствеността върху този имот е възникнала в резултат на две или повече открити наследства и 7. Дали справката от АВ и факта на регистрирането на съделителя на адреса на делбения имот са достатъчни доказателства затова, че той е живял в имота и че има жилищна нужда. Освен това, жалбоподателят счита, че произнасянето на ВКС по тези правни въпроси би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Ответниците Е. Д. С., Д. И. С., Г. И. С. и И. И. С. не вземат становище по жалбата.
По допустимостта на касационното обжалване Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение счита следното: Не са налице основанията на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд поради следното:
1. По първия поставен от касатора правен въпрос /може ли делбата на недвижим имот да се извърши чрез разпределение по реда на чл.353 от ГПК, ако не е възможно всеки съделител да получи реален дял от имота- предмет на делбата/ няма противоречие между приетото в обжалваното решение и практиката на ВКС: В задължителната практика на ВКС /например решение № 171 от 26.05.2010 г. по гр.д.№ 4171 от 2008 г. на ВКС, Първо г.о, решение № 634 от 04.10.2010 г. по гр.д.№ 1378 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 459 от 23.11.2011 г. по гр.д.№ 82 от 2011 г. на ВКС, Първо г.о. и др., постановени по реда на чл.290 от ГПК/ се приема, че делбата задължително се извършва чрез разпределение по чл.292 от ГПК /отм./, респ.чл.353 от новия ГПК или чрез теглене на жребие, когато допуснатите до делба имоти могат да бъдат разделени на толкова дяла, колкото са колената наследници. Съгласно чл.69 от Закона за наследството всеки сънаследник може да иска своя дял в натура, доколкото това е възможно. За да се спази този основен принцип при делбата, когато съделителите са наследници от различни колена и делбените имоти не могат да се поделят на толкова дяла, колкото е броя на съделителите, но дяловете са достатъчни за наследствените колена, е допустимо делбата да се извърши по колена, а едва след това да се извърши и делба на предоставения в общ дял на съделителите от едното коляно имот, ако тези съделители поискат това. В този случай на делба по колена приложимият способ за делба е чл.292 от ГПК /отм./, респективно чл.353 от новия ГПК. Същото е прието и в обжалваното решение на Варненския окръжен съд: че делбата на спорния имот може да бъде извършена чрез разпределение по чл.353 от ГПК, тъй като при два обособени дяла от имота /жилище на първия етаж и жилище на втория етаж от сградата/ и две колена наследници /от една страна касаторът Г. Д. С., а от друга- наследниците на починалия му брат И. Д. С./, всяко коляно наследници може да получи имот в реален дял.
Представеното от касатора решение № 1036 от 23.11.1999 г. по гр.д.№ 348 от 1999 г. на ВКС, Първо г.о. не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд по първия посочен въпрос, тъй като между него и обжалваното решение няма противоречие. А и не би могло да има такова противоречие при положение, че в това решение на ВКС няма произнасяне по въпроса: допустимо ли е извършване на делба чрез разпределение по реда на чл.353 от ГПК /чл.292 от ГПК/отм./ на имоти, когато тези имоти са по-малко на брой от съделителите, но са равни по брой на колената наследници. Дори и обжалваното решение на Варненския окръжен съд да противоречеше на горепосоченото решение на ВКС, касационното обжалване пак не би могло да бъде допуснато с оглед на това, че решението на ВКС като постановено по реда на отменения ГПК е незадължително и че противоречието между него и обжалваното решение следва да се счита за преодоляно с постановяването на задължителна практика на ВКС по въпроса /горепосочените решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК/.
2. По втория поставен от касатора правен въпрос /допустимо ли е механично групиране на съсобствениците с цел конкуренция при възлагането на неподеляем имот или за придобиването в общ дял на реална част от имота- предмет на делбата/ също противоречие между обжалваното решение и практиката на ВКС: В задължителната практика на ВКС /например в посочените по т.1 решения/ се приема, че при извършване на делбата е допустимо групиране на съделителите по колена. Същото е прието и в обжалваното решение, в което съдът е допуснал не механично групиране на наследниците, а групиране на наследниците от едно коляно /това на починалия брат на касатора И. С./.
3. По третия поставен правен въпрос /може ли делбата на недвижим имот да се извърши чрез разпределение по реда на чл.353 от ГПК, ако дяловете не съответстват на дяловете на съделителите в съсобствеността и съответно доколко е допустим компромис между квотата в съсобствеността и размера на получения реален дял, когато един от съделителите притежава значително по-голям дял от останалите съделители/ също няма противоречие между обжалваното решение и практиката на ВКС: В решение № 28 от 13.02.2014 г. по гр.д.№ 5515 от 2013 г. на ВКС, Първо г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК и като такова представляващо задължителна практика на ВКС, е прието, че несъответствието между притежавания дял в съсобствеността и стойността на дела от имота, който се разпределя на един от съделителите, не е пречка за прилагане на този способ за прекратяване на съсобствеността /разпределението по чл.353 от ГПК/, защото това несъответствие се преодолява чрез присъждане на съответното парично уравнение на дела. В решение № 300 от 27.06.2011 г. по гр.д.№ 1040 от 2010 г. на ВКС, Първо г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК и като такова също представляващо задължителна практика на ВКС, е прието, че действително големината на квотите и стойността на дяловете е критерий при избора на способа за извършване на делбата, но следва да се съблюдава и правилото на чл.69, ал.2 от Закона за наследството всеки от съделителите да получи реален дял, като разпределението по чл.292 от ГПК /отм./, респ.чл.353 от ГПК се съобрази с това между съделителите да се създава най-малко неудобство предвид установения начин на ползване и извършените подобрения във формираните дялове. Извършването на подобрения в някой от дяловете и фактическото ползване на този дял от един или няколко съделители е критерий за извършване на разпределението по чл.292 от ГПК /отм./, респ.чл.353 от ГПК, защото прилагането на този способ за делба в този случай води до това да не се създават значителни затруднения за съделителите. В същия смисъл е и обжалваното решение, в което по същество е прието, че притежаването от единия съделител /Г. С./ на дял в съсобствеността, който значително превишава дяловете на останалите съделители, не е основание да се откаже разпределение по чл.353 от ГПК на делбения имот; че делбата следва да се извърши чрез разпределение по чл.353 от ГПК, тъй като от делбения имот могат да се обособят два дяла /жилище на първия етаж и жилище на втория етаж от сградата/, които фактически и по настоящем се ползват отделно /етаж 1 от наследниците на И. С., а етаж 2 от касатора Г. С./ и в които дялове съделителите са извършили подобрения, и в което решение за уравнение на дела на жалбоподателя Г. С. е предвидено съответно парично уравнение.
4. По четвъртия въпрос /може ли делбата на недвижим имот да се извърши чрез разпределение по реда на чл.353 от ГПК, ако обособяването на отделните дялове налага значителни преустройства в делбения имот/ също няма противоречие на решението със задължителната практика на ВКС, в която се приема, че това дали предвижданото преустройство е значително по смисъла на чл.203 от ЗУТ е фактически въпрос, който се решава конкретно във всеки един отделен случай, след съпоставяне на състоянието и стойността на делбения имот преди планираното преустройство и обема и стойността на необходимите строително-монтажни работи за обособяването на самостоятелните обекти в него, като по принцип се приема, че стойността на тези работи не следва да превишават 10-15 % от стойността на преустройвания имот. В този смисъл са решение № 233 от 12.05.2010 г. по гр.д.№ 1065 от 2009 г. на ВКС, Второ г.о., решение № 102 от 19.07.2013 г. по гр.д.№ 490 от 2012 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 826 от 22.11.2010 г. по гр.д.№ 257 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о. и др., постановени по реда на чл.290 от ГПК. В същия смисъл е и обжалваното решение, в което с оглед на факта, че двата дяла /ет.1 и ет.2/ фактически вече се ползват като отделни жилища и отдавна вече имат обособени отделни входове, че за преустройството им като отделни жилища съобразно строителните правила и норми е необходимо да бъдат извършени строително-монтажни работи на стойност 3 337 лв., възлизащи на 4,18 % от стойността на цялата сграда от 79 728 лв. и че тези строително-монтажни работи са от такъв характер, че не създават значителни неудобства /предвиждат само обособяване на баня и тоалетна на втория етаж на мястото на сега съществуващото антре и обособяване на килер на първия етаж/, съдът е приел, че предвиденото преустройство не е значително и не създава неудобства за съделителите, по-големи от обикновените, по смисъла на чл.203 от ЗУТ.
По горепосочените четири правни въпроса обжалваното решение напълно съответства и на приетото в ППВС № 7 от 1973 г.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване по тези въпроси, защото, както бе посочено по-горе, по всеки от тях има задължителна практика на ВКС, от постановяването на която не са настъпили промени в законодателството или в обществените условия, които да налагат промяна на тази практика.
Петият, шестият и седмият поставени правни въпроси /има ли право на възлагане на делбения имот по реда на чл.349, ал.2 от ГПК съделител, придобил една идеална част от имота по наследяване, а друга идеална част по сделка от друг наследник на бившия собственик; има ли право на възлагане на делбения имот по реда на чл.349, ал.2 от ГПК съделител, който е живял в имота към момента на откриване на наследството на един от бившите собственици на имота, когато съсобствеността върху този имот е възникнала в резултат на две или повече открити наследства и дали справката от АВ и факта на регистрирането на съделителя на адреса на делбения имот са достатъчни доказателства затова, че той е живял в имота и че има жилищна нужда/ не могат да обусловят допускане на касационното обжалване на решението на Варненския окръжен съд, тъй като те не са въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК: касаят предпоставките за възлагане на делбен имот по реда на чл.349, ал.2 от ГПК и като такива не са обусловили изводите на съда в обжалваното решение, по което съдът е извършил делбата чрез разпределение по чл.353 от ГПК, а не чрез възлагане на неподеляем имот по реда на чл.349, ал.2 от ГПК или чрез изнасянето на имота на публична продан. Поради горното няма как да е налице и противоречие на обжалваното решение с посочените от касатора решение № 19 от 08.02.2013 г. по гр.д.№ 619 от 2012 г. на ВКС, Второ г.о. и с т.9 от Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2009 г. по гр.д.№ 1 от 2004 г. на ОСГК, в които има произнасяне по тези неотносими за настоящото дело въпроси.
Предвид на всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Варненския окръжен съд не следва да се допуска.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 52 от 17.01.2014 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, постановено по в.гр.д.№ 2280 от 2012 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.