3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 320
София 27.05.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети април две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
Членове: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията В. Атанасова гр.д. № 2017/2015 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от [фирма] срещу решение № 17225 от 6. 10. 2014 г. по гр. д. № 12245/2012 г. на Софийски градски съд, ІІ „в” въззивен състав в частта по иска по чл. 108 ЗС. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че са налице основанията на чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответницата по касационната жалба Р. Атанасова Б. изразяват становище за липса на основанията по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението, както и за правилност на същото.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
С обжалваното въззивно решение е отменено решение № І-24-173 от 3. 01. 2012 г. по гр. д. № 2661/2008 г. на СРС, 24 с-в в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 108 ЗС и вместо това е постановено решение, с което е признато за установено по отношение на [фирма], че Р. Атанасова Б. е собственик на частта от 28, 65 кв.м. /а по реално измерване на място – от 34, 11 кв.м./ от магазин, разположен на партерния етаж на сградата на [улица], целият със застроена площ от 88, 89 кв.м., изобразена между точки А-В-С-D-E-F-А на скицата на л. 13 от делото на СРС и нанесена с жълт цвят на скицата към допълнителното заключение на съдебно-техническата експертиза от 21. 04. 2011 г., представляваща неразделна част от въззивното решение, и е осъдено [фирма] да предаде на Р. Атанасова Б. владението на описаната част от магазина, на осн. чл. 108 ЗС.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че ищцата е собственик на търговски обект – магазин от 88, 89 кв.м., находящ се в партера на сградата в [населено място], на [улица], на основание договор за дарение от 7. 08. 1997 г., сключен с н.а. № 35/97 г., с който А. А. Б. и Н. А. Г. са й прехвърлили безвъзмездно собствеността върху магазина, ведно с принадлежащото му мазе и припадащите се идеални части от общите части на сградата и от дворното място. Приел е, че ответното дружество е собственик на триетажна вътрешна постройка, находяща се в [населено място], [улица], състояща се от сутерен със застроена площ около 345 кв.м., партер със застроена площ от около 384 кв.м. и галерия със застроена площ от около 298 кв.м., като е придобило същата на основание договор за покупко-продажба от 22. 05. 2006 г., сключен с ищцата Р. Атанасова Б., с н.а. № 188, т. ІІІ, рег. № 4753, н.д. № 487/2006 г. Приел е, че магазинът и партерният етаж на сградата имали обща стена /по линията между точките В-С на скицата на л. 13 от делото на СРС/, която е разрушена, както и че е зазидана входна врата в участъка на линията между т. А-F на същата скица, като по този начин спорната площ, нанесена с жълт цвят на скицата към допълнителното заключение на техническата експертиза от 21. 04. 2011 г., е приобщена към партерния етаж от триетажната сграда на ответното дружество. Приел е, че тази спорна част не е съставлявала част от продадената от ищцата на ответното дружество триетажна сграда /по-конкретно от партерния етаж на същата/, а е част от собствения на ищцата магазин. Приел е, че собственикът на вещ може да търси защита на нарушеното му право на собственост срещу всяко трето лице, дори ако не разполага с правомощието ползване, заради учредено в полза на трето лице вещно право на собственост, тъй като ограниченото вещно право дава само допълнителна възможност на титуляра му да получи защита с ревандикационния иск, но не изключва правото на собственика да реализира вещноправна защита по отношение на всяко трето лице.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени два въпроса: а/. възможно ли е недвижим имот да бъде индивидуализиран без посочване на граници, само въз основа на площта му; б/. дали собственикът, учредил вещно право на ползване на трето лице, има право на ревандикационен иск срещу всяко трето лице, различно от ползвателя.
Първият въпрос не е обсъждан във въззивното решение. Изводът за идентичност между процесния магазин и магазина, описан в представения нотариален акт № 35/1997 г., с който ищцата се легитимира като носител на правото на собственост, и изводът, че спорната площ, нанесена с жълт цвят на скицата-неразделна част от въззивното решение, е част от магазина на ищцата, е направен не само въз основа на площите на дарения, продадения на ответника и спорния обект, а след съвкупна преценка на редица обстоятелства, установени от събраните по делото доказателства – н.а. № 35/97 г., н.а. № 188//2006 г., заключенията на основната и две допълнителни съдебнотехнически експертизи от 27. 10. 2010 г., 21. 04. 2011 г. и 5. 10. 2011 г., а именно: площ на дарения на ищцата и продаден на ответното дружество обект, местонахождението им, конструкцията на сградата, извършените от експерта измервания и заснемания на място, установените при огледа видими следи от премахване на преградните зидове между носещите колони от общата между магазина на ищцата и партерния етаж от сградата на ответника стена, както и от зазидан отвор на врата, осигуряваща достъп към спорната площ от магазина на ищцата. В този смисъл, решението не съдържа извод, че площта на самостоятелен обект в сграда в достатъчна степен индивидуализира обекта. Освен изложеното, не са представени, нито посочени съдебни решения в подкрепа на твърдението, че посоченият въпрос е решаван противоречиво от съдилищата.
Вторият поставен въпрос е обусловил решаващите изводи на съда, но не е доказано противоречивото му разрешаване от съдилищата. Нито в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на влезли в сила съдебни решения, съдържащи изводи по поставения въпрос, нито прилага някакви съдебни актове в подкрепа на твърдението си, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл „в противоречие с практиката на гражданските съдилища”. Позоваването на постановеното по делото първоинстанционно решение не обосновава извод за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Съгласно ТР № 1/2010 г., т. 3, не е налице противоречива практика, когато в рамките на същото съдебно производство са постановени решения, даващи противоречиви разрешения на обуславящи изхода на делото въпроси, тъй като актовете, в които са обективирани тези противоречиви разрешения, не са влезли в сила.
Поради изложеното, настоящият състав намира, че не са налице сочените от касатора основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Ответната по касационната жалба страна не претендира разноски за настоящата инстанция и няма данни такива да са направени.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 17225 от 6. 10. 2014 г. по гр. д. № 12245/2012 г. на Софийски градски съд, ІІ „в” въззивен състав В ЧАСТТА, с която е отменено решение № І-24-173 от 3. 01. 2012 г. по гр. д. № 2661/2008 г. на СРС, 24 с-в в частта по иска по чл. 108 ЗС и вместо това е постановено решение, с което е признато за установено по отношение на [фирма], че Р. Атанасова Б. е собственик на частта от 28, 65 кв.м. /а по реално измерване на място – от 34, 11 кв.м./ от магазин, разположен на партерния етаж на сградата на [улица], целият със застроена площ от 88, 89 кв.м., която част е нанесена с жълт цвят на скицата към допълнителното заключение на съдебно-техническата експертиза от 21. 04. 2011 г., представляваща неразделна част от въззивното решение, и е осъдено [фирма] да предаде на Р. Атанасова Б. владението на описаната част от магазина, на осн. чл. 108 ЗС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: