О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 320
София, 30.05.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 4280/2016 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. В. К. като процесуален представител на [фирма], против решение № 134 от 22.04.2016 г. по в.т.д. № 96/2016 г. на Пловдивския апелативен съд. В жалбата са наведени доводи за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Жалбоподателят поддържа, че сградата на поликлиниката не е била разделена и преустроена въз основа на одобрен архитектурен/ инвестиционен/ проект/, поради което изводът на въззивния съд, че процесният недвижим имот представлява самостоятелен обект на правото на собственост, се явява необоснован и формиран в противоречие с материалния закон.
Счита, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по следните въпроси: 1/ Може ли да бъде предмет на апортна вноска реална част от сграда, ако нейното самостоятелно ползване не е предвидено при построяването й и за нейното отделяне от останалата част от сградата не е бил одобряван архитектурен /инвестиционен/ проект. 2/ Съставлява ли самостоятелен обособен обект по смисъла на § 5, т.39 ЗУТ помещение или група помещения, заемащи единия от етажите в многоетажна сграда, ако при построяване на сградата същите не са предвидени за самостоятелно ползване, не са захранени самостоятелно с вода и електричество и последващото им отделяне от останалите части на сградата не е свързано със съблюдаване на строителните правила и норми и одобряването на архитектурен проект за разделяне на сградата. 3/За начина, по който следва да бъдат установени индивидуализиращите белези на недвижим имот, когато в документите на преобразуваното предприятие не се съдържат данни за основните индивидуализиращи белези на имота- неговите граници и съседи.
Ответникът по касация [фирма] изразява становище, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 165 от 03.12.2015 г. по т.д. № 93/2014 г. по описа на Окръжен съд- Пазарджик и вместо него е постановено друго, с което е уважен предявеният от [фирма] против [фирма] иск с правно основание чл. 108 ЗС, като е признато за установено, че на основание апортна вноска от Община- Велинград, внесена в капитала на дружеството, [фирма] е собственик на следния недвижим имот: Обособен самостоятелен обект „Микробиологична лаборатория” със застроена площ 219 кв.м, състоящ се от следните 7 помещение: коридор със застроена площ 219 кв.м; тоалетна и баня със застроена площ 10 кв.м; склад със застроена площ 24 кв.м; лаборатория № 3 със застроена площ 31 кв.м; лаборатория № 4 със застроена площ 33 кв.м; лаборатория със застроена площ 58 кв.м, разположени на етаж 0 /сутерен/ в четириетажната масивна железобетонна сграда със застроена площ 1 050 кв.м, построена в УПИ VІІІ- 7277- за поликлиника в кв. 65 по плана на [населено място], ведно с ведно с 225/3986 ид. части от общите части на сградата и от УПИ, в който е построена, и ответникът е осъден да предаде на ищеца владението върху този обект.
След преценка на събраните по делото доказателства въззивният съд е направил извод, че спорният обект „Микробиологична лаборатория” не е бил включен в капитала на [фирма] – Велинград към момента на неговата приватизация, останал е в собственост на общината и в последствие валидно е бил внесен от нея като непарична вноска в капитала на ищцовото дружество. Лабораторията е разположена в сутерена на сградата, състои се от 7 помещения – коридор от 48 кв.м, санитарен възел от 10 кв.м, склад с площ 15 кв.м, лаборатория № 2 с площ 24 кв.м, лаборатория № 4 с площ 33 кв.м и лаборатория с площ 58 кв.м. Обособяването й като самостоятелен обект е извършено през 2001 г., когато с решение на Общински съвет- Велинград е определено имуществото на преобразуваната Общинска болница-Велинград, което се предоставя на [фирма]- Велинград, включващо парцел с площ 4690 кв.м и сграда с площ 1050 кв.м, но без изрично изключените 11 бр. помещения, представляващи „Център за хемодиализа” на І етаж, и микробиологична лаборатория, склад клинична лаборатория- четвърто помещение вляво, работилници- 2 бр., всички в сутерена на сградата. Приел е също, че с оглед местоположението на помещенията, е извършено обособяване на лабораторията като самостоятелен обект чрез поставяне на врата в коридора, която го разделя на северна и южна част. Лабораторията със съставните й помещения и обслужващия коридор попадат в южната част, откъдето се осъществява и достъпът до тях. В обобщение е направил извод, че обектът „Микробиологична лаборатория” е самостоятелен обект на правото на собственост и с апортирането му в капитала на ищцовото дружество, той е станал негова собственост.
Поставените в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси, макар принципно да имат значение за разрешаването на спорове за собственост на реална част от сграда, в случая не могат да обосноват допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Това е така, тъй като въпросът дали спорният обект ”Микробиологична лаборатория” представлява самостоятелен обект на правото на собственост и кому принадлежи правото на собственост върху него е разрешен в отношенията между страните по настоящото дело със сила на пресъдено нещо с влязлото в сила решение № 18 от 13.01.2012 г. по в.гр.д. № 1081/2012 г. на Пазарджишкия окръжен съд. С него, след отмяна на първоинстанционното решение, е постановено друго по същество на спора, с което е отхвърлен предявен от [фирма] против [община] и [фирма] отрицателен установителен иск за собственост на същия имот. Това решение е представено като доказателство по делото, обсъдено е от въззивния съд, но е прието, че то не установява със сила на присъдено нещо правото на собственост на ищеца по настоящото дело- [фирма]. Трайно в правната доктрина и в съдебната практика се приема, че отхвърлянето на отрицателен установителен иск е равнозначно на уважаване на положителен установителен иск за същото право, предявен от ответниците по отрицателния установителен иск; че влязлото в сила решение, с което се отхвърля отрицателен установителен иск за собственост, установява със сила на пресъдено нещо правото на собственост на ответника; че силата на пресъдено нещо преклудира всички факти, които са се осъществили до приключване на устните състезания пред въззивната инстанция, както и незаявените и неуважените възражения, имащи значение за съществуването на спорното право. Следователно, независимо от това какъв отговор ще бъде даден на поставените от касатора правни въпроси, той не би могъл да повлияе на изхода на спора относно принадлежността на правото на собственост върху процесния имот, предвид разпоредбата на чл. 297 ГПК, която задължава всички съдилища в страната, в това число и ВКС, да зачетат влязлото в сила решение, с което спорът между страните за собственост на този имот е разрешен със сила на пресъдено нещо.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Ответникът по касация” М.” е подал три отговора на касационната жалба, изготвени съответно от адв. Д. Д., адв. В. Ц. и адв. С. Целева, в които е направено искане за присъждане в полза на доверителя им на направените разноски за трите инстанции, които не са били присъдени от въззивния съд.
Ако в съответния съдебен акт, с който приключва производството в съответната инстанция, съдът е пропуснал да се произнесе по искането за разноски, процесуалният ред за отстраняване на този пропуск е този, посочен в чл. 248 ГПК, като компетентен да се произнесе по искането за допълване на решението в частта за разноските е съдът, който го е постановил. Поради това искането за присъждане на разноски за първата и въззивната инстанция, обективирано в подадените три отговора на касационната жалба, следва да бъде изпратено за разглеждане от Пловдивския апелативен съд, съотв. на Окръжен съд- Пазарджик, тъй като касационната инстанция не е компетентна да се произнесе по него.
Искането за присъждане на разноски за касационната инстанция е неоснователно. По делото няма данни за уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство и защита пред ВКС от адв. Д. Д. и адв. В. Ц.. Към отговора на касационната жалба, подаден от адв. С. Ц. е приложен договор за правна защита и съдействие, сключен на 26.09.2016 г., видно от който за изготвяне на отговор на касационната жалба е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 8 400 лв. платимо „по сметка”, но няма доказателства същото да е било действително изплатено. Съгласно разясненията, дадени в т.1 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, когато по силата на нормативен акт е задължително плащането да се извърши по банков път, както и когато този начин е уговорен от страните в договора за правна помощ, плащането следва да бъде удостоверено със съответните банкови документи. В случая такива не са представени. Представеният кредитен превод за платежно нареждане е с датата 30.05.2014 г. и не касае сключения с адв. Ц. договор за осъществяване на правна защита и съдействие пред ВКС. Приложената към отговора фактура от 26.09.2016 г. не доказва извършено плащане по банков път.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 134 от 22.04.2016 г. по в.т.д. № 96/2016 г. на Пловдивския апелативен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „МБАЛ- Велинград” за присъждане на разноски по делото за защита пред касационната инстанция.
ИЗПРАЩА по компетентност на Пловдивския апелативен съд молбите на „М.”, обективирани в подадените отговори на касационната жалба, съотв. вх. № 6272/27.07.2016 г., вх.№ 6303/ 28.07.2016 г. и вх.№ 7459/27.09.2016 г. за присъждане на разноски за въззивната инстанция.
ИЗПРАЩА по компетентност на Окръжен съд-Пазарджик молбите на „М.”, обективирани в подадените отговори на касационната жалба, съотв. вх. № 6272/27.07.2016 г., вх.№ 6303/ 28.07.2016 г. и вх.№ 7459/27.09.2016 г. за присъждане на разноски за първата инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: