О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№320
С., 30.09.2015 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети септември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 3116 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Г. М. чрез пълномощника му адвокат Г. С. Х. и от Б. Г. Н., С. К. С., В. И. С., К. И. С., Д. И. С., Л. К. К.-М., К. Г. М. и Я. Г. М. чрез пълномощника им адвокат Г. С. Х. против решение № 1353 от 27.02.2014 г., постановено по гр.д. № 7336 по описа за 2013 г. на Софийски градски съд, ІІІ-Б състав, с което е потвърдено решение № І-40-133 от 4.11.2011 г. по гр.д. № 56068/2009 г. на Софийски районен съд, 4-ти състав за отхвърляне на предявените от Г. Н. М. /поч. 15.12.2012 г., в чиито права са конституирани Л. К. К.-М., Н. Г. М. и К. Г. М./, Б. Г. Н., С. К. С., В. И. С., К. И. С. и Д. И. С. против А. Й. М.-М. и К. В. М. искове за собственост на магазин № 3 в [населено място],[жк], [улица][жилищен адрес] на основание изтекла придобивна давност, при квоти по 1/3 ид.ч. за Г. М. и Б. Н. и по 1/12 ид.ч. за С. С., В. С., К. С. и Д. С. и е уважен предявения от А. Й. М.-М. против Г. Н. М., Б. Г. Н., С. К. С., В. И. С., К. И. С. и Д. И. С. ревандикационен иск по отношение на същия магазин.
А. Й. М.-М. и К. В. М. оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съдът съобрази следното:
Г. Н. М., Б. Г. Н., С. К. С., В. И. С., К. И. С. и Д. И. С. са основали иска си за собственост на твърдението, че са закупили магазина от ответниците с нотариално оформен договор за покупко-продажба от 22.04.1998 г., който е прогласен за нищожен по иск на Столична община срещу страните по сделката и тъй като са владели имота считано от 22.04.1998 г. са придобили собствеността по давност. В отговора на исковата молба ответниците А. Й. М.-М. и К. В. М. са се позовали на наличието на облигационно правоотношение между тях и ищците по споразумение от 27.04.1998 г., според което ако договорът за покупко-продажба бъде прогласен за нищожен, те ще върнат на купувачите сумата 18000 щатски долара, след което купувачите ще им върнат имота. С решение № 118/21.05.2013 г. по гр.д. № 1535/2013 г. на ВКС, ІІ г.о. е касирано предходно въззивно решение по делото, като е прието, че за периода от началото на осъществената фактическа власт върху имота – 22.04.1998 г., между страните по договора за продажба е съществувало и облигационно правоотношение по сключеното между тях споразумение, по силата на което купувачите са поели задължение да върнат имота на продавачите при настъпването на две предпоставки и за този период фактическата власт по отношение на недвижимия имот не следва да се квалифицира като владение по смисъла на чл.79, ал.1 ЗС и не може да се противопостави в този смисъл на страната по облигационното правоотношение, която е и собственик на имота след прогласяване на договора за продажба за нищожен, съответно ищците не са придобили правото на собственост върху вещта на претендираното правно основание. Постановявайки атакуваното въззивно решение, въззивният съд се е съобразил със задължителните съгласно чл.294, ал.1, изр.второ ГПК указания на касационната инстанция по прилагане на материалния закон съобразно фактите по делото, като е приел, че с оглед сключеното между страните споразумение от 27.04.1998 г. ищците не са упражнявали фактическата власт с намерение да своят имота, нито са доказали промяна на намерението си и демонстриране на завладяването на имота на собственика.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поставя въпросите: 1. Нарушава ли владението извънсъдебният спор между владелеца и собственика и изпратената от последния нотариална покана за предаване на имота и 2. Предявяването на иск от трето лице, което претендира установяване недействителността на придобивното основание /договор за покупко-продажба/, прави ли владението, осъществявяно от купувача, обезпокоявано.
И двата въпроса са относими само към допълнително изложените от съда съображения във връзка с доводите във въззивната жалба /спорът, по които е преклудиран с постановяване на касационното решение, с което е дадено тълкуване, че при наличие на облигационна връзка по споразумението от 27.04.1998 г., осъществяваната от купувачите по договора за покупко-продажба от 22.04.1998 г. фактическа власт е държане, а не владение, поради което и собствеността не е придобита по давност/. Същите се явяват неотносими към главния извод, обусловил изхода на спора, а именно, че ищците не са осъществявали фактическата власт с намерение за своене, т.е. като владелци, нито са демонстрирали промяна в намерението си и завладяване на имота.
Като неотносими към решаващите мотиви на съда за отвърляне на установителния иск а собственост въз основа на придобивна давност, постановените въпроси не могат да обосноват допускане на атакуваното въззивно решение до касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1353 от 27.02.2014 г., постановено по гр.д. № 7336 по описа за 2013 г. на Софийски градски съд, ІІІ-Б състав.
Определението е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: