О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 320
[населено място], 04.04.2013г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 544/2012 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] , представлявано от И. И. И., чрез адв. Д. К., ВАК за отмяна на решение №520/29.03.2012г., постановено по в.т.д.№22907/2011г. на Варненския окръжен съд, с което е отменено решение № 3626/9.08.2011г. по гр.дело №19950/2010г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен предявения от дружеството установитилен иск. Неправилността на решението се обосновава с допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. За допустимостта на касационното обжалване касаторът се позовава на критериите по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Ответникът [фирма] – Варна не взема становище по допустимостта на касационното обжалване и основателността на касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд.
Съдът е сезиран с установителен иск по чл.422 ГПК от касатора [фирма] за установяване на вземане в размер на 23 250.33 лв., представляващо неизплатена главница – последна вноска по договор за строителство и част от последна вноска по извънсъдебно споразумение от 13.11.2010г., за мораторна лихва за сумата от 1071.40 лв. и разноски след направено възражение от ответника [фирма] срещу издадена на ищеца заповед за изпълнение. Варненският районен съд е уважил предявените искове. С обжалваното решение Варненския окръжен съд е стигнал до други правни изводи и след отмяна на решението е отхвърлил исковете като неоснователни. Въззивният съд е приел за установено и доказано възникнало между страните облигационно правоотношение по договор за строителство от 26.02.2007г. и анекси за извършване на СМР в обект “СПА[жк]в землището на [населено място], [община]. Не се спори, че първите две вноски от уговореното възнаграждение са били изплатени от възложителя. Спорът е концентриран за изискуемостта последната трета вноска. След преценка на уговорките в подписаното между страните споразумение / договор за спогодба/ от 13.11.2009г., включващо окончателния размер на неизплатеното от възложителя възнаграждение, на некачествено изпълнените СМР от изпълнителя в приложено към споразумението приложение, уговаряне установяването на допълнително възникнали дефекти от некачественото изпълнение на строителни работи до 10.04.2010г. и определяне на срока, в който трябва да бъде изплатен остатъка от възнаграждението. Съдът е приел, че задължението за заплащане на последната вноска е обусловено едновременно от настъпването на срок и условие – до 31.05.2010г., но не по – рано от отстраняване на некачествено изпълнените строителни работи. Отстраняването на констатираните некачествено изпълнени работи е признато от представители на възложителя в констативен протокол от 11.05.2010г. Доколкото обаче в този протокол има констатирани неотстранени дефекти, в тежест на изпълнителя е да докаже отстраняването им, което не е сторено. Съдът е приел, че такова доказателство не представлява протокол образец 19 от 15.05.2010г. след като не е подписан от възложителя. Съдът се е позовал на назначената от районния съд СТЕ, която към момента на огледа на обекта е констатирала съществуването на некачествено изпълнени строителни работи. Счетено е, че неизпълнението на условието – отстраняване на дефектите при строителството е основание за възложителя да не заплати уговореното в споразумението възнаграждение, респ. на отхвърляне на иска като неоснователен.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържат следните въпроси: има ли реално изпълнени СМР от ищеца, те били са надлежно приети от възложителя и какъв е законоустановения начин и практика за отчитане на извършената работа, възложена по договора за строителство. Като допълнителни критерии са посочени чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Представена е съдебна практика.
Настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС, намира, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационнен контрол.
Поставените от касатора правни въпроси, свързани с доказване на приемането на СМР и изискуемостта на дължимото на изпълнителя възнаграждение в пълния договорен размер, по принцип са значими за делото. Изводите на решаващия въззивен състав обаче са в резултат на конкретна преценка на правнолеревантните факти и доказателствата по делото, при отчитане и тълкуване на постигнатите между страните договорености за условията, които трябва да настъпят за да бъде изплатено окончателното възнаграждение по чл. 266, ал. 1 ЗЗД. В случая спорът е не дали са били изпълнени всички строителни работи, предмет на договора за изработка / строителство/, а дали констатираните от двете страни дефекти при строителството са били отстранени, защото това е условие за изплащане на уговореното възнаграждението. Съобразно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, поставените правни въпроси трябва да са от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, като основанията за допускане на обжалването, са различни от основанията по чл. 281, т. 3 ГПК.
Независимо, че въпросите са доводи за неправилност, не е налице допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Определенията по чл.288 ГПК не формират съдебна практика по смисъла на т.1, ал.1 на чл.280 ГПК и ТР № 2/2011г. на ОСГТК на ВКС. Затова съдът не обсъжда определенията по т.д. 612/2008г. на ВКС, ТК ІІ т.о., определение по т.дело № 426/2009г. на ВКС, ТК и определение по т.д. № 58.95/2008г. на ВКС, ТК. С решение по т.д. № 588/2009г., постановено на основание чл.290 ГПК и затова задължително за съдилищата, съставът на ВКС, ТК се е произнесъл по два правни въпроса – за доказателствената сила на протокол образец 15 и образец 16 в случаите когато изпълнителят твърди, че има некачествено изпълнени работи, но при съобразяване на установените по делото факти и доказателствата които ги установяват. По това дело съставът на ВКС се е произнесъл по значението на подписания протокол образец 16 за заплащане на възнаграждението, с оглед на конкретно установените по делото договорености – изискуемостта на вземането е настъпила с осъществяване на условието за заплащане на възнаграждението – подписване на акт образец 16 и възложителят не е доказал, че констатираните дефекти не са били отстранени, какъвто не е случая по настоящото дело. Варненският окръжен съд е стигнал до извода, че има неотстранени некачествено извършени работи чрез назначената СТЕ, т.е. няма противоречие между двете решения доколкото различния резултат по прилагането на чл.266, ал.1 ЗЗД се дължи на различни факти по двете дела.
Не е налице и допълнителния критерий – противоречиво разрешаван от съдилищата правен въпрос. В решението постановено по гр.д. № 1995/2004г. на СГС и решението по т.д. № 302/2008г. постановени по реда на отм. ГПК изводите на съдилищата дължи ли се възнаграждение за извършената работа по чл.266, ал.1 ЗЗД, приета ли е работата, какви обстоятелства ще се установяват с акт образец 19 при изпълнение на договора за строителство са направени въз основа на установените факти и доказателствата, които ги установяват, като са съобразени и конкретните договорености между страните. Така по второто дело страните са уговорили акт образец 19 да установява количествено – стойностната сметка на СМР, но не и да служи като доказателство за качеството на изпълнените работи. След като различния резултат в правните изводи на съда по конкретното дело и цитираните решения се дължи на различните факти, не е осъществено основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Въпросът е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК, какъвто не е конкретния случай / т.3 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС/.
В заключение въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 520/29.03.2012г., постановено по т.дело № 3127/2011г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: