3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 320
С., 05.07..2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 04.07.2011 две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 323/2011 година
Производството е по член 274 ал.3 т.1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба,подадена от М. И. П.,И. С. П.,Д. И. П.,Р. Х. П. и М. И. П. против определение №1150/05.05.2010г. на Бургаски окръжен съд,постановено по гр.д.№692/2011г. по описа на същия съд,с което се потвърждава определение №1403/16.03.2011г. постановено по гр.д.№6205/2009г. по описа на Бургаски районен съд,за прекратяване на производството по делото като недопустимо и връщане на исковата молба на И. С. П.,М. И. П.,Д. И. П.,Р. Х. П. и М. И. П. против П. В. Т.,за приемане за установено по отношение на ответницата,че ищците са собственици на основание давностно владение,на недвижим имот,с идентификатор №81178.41.320 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място],селищно образувание”Ч.”,одобрени със Заповед на Изпълнителния директор на А. от 24.07.2007г. ,целият с площ от 320 кв.м.
По допустимостта на касационното обжалване:
С изложението си относно допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение,касаторите заявяват,че са налице предпоставките на член 280 ал.1 т.1 и т. 3 от ГПК.Навеждат се твърдения,че съдът се е произнесъл с въЗивното определение/цитирам/,:
„1.Противоречие с практиката на ВКС
В своята практика ВКС е приемал,че обективните предели на С./член 221 от ГПК/отм/ се простират,ако съдът вече се е произнесъл по съществуването и основателността на същото основание на иска.Сила на пресъдено нещо би се формирала и относно основанието на исковата претенция-придобиване на предмета на спора при института на давностно владение,само ако съдът се беше произнесъл по основателността на тази претенция.
В този смисъл е решение №45/22.04.2009г. по т.д.№483/2008г. на ВКС,Іто.” и
„2.От значение за точното прилагане на закона е произнасянето на ВКС относно дали това производство,протекло при действието на отменените процесуални правила,които не са изисквали изчерпване на всички възражения/член 131 и член 133 от ГПК/,може да се възприеме,че са преклузирани правата на една от страните по това производство да води иск на основания,с които съдът не е бил сезиран.”,като се излагат аргументи,че с постановеното влязло в законна сила решение по гр.д.№864/2005г. по описа на Бургаски окръжен съд основанието на иска е бил спора правомерно и законно ли е била придобита собствеността на процесния имот от бивши ползватели по реда на параграф 4 а от ПЗР ЗСПЗЗ,съдът не е разглеждал въпроса дали последните не са го придобили по давност върху този имот на друго основание и относно настоящото основание на иска няма произнасяне,т.е. „липсва решение”,поради което касаторите считат,че е:
„ необходимо с оглед точното прилагане на закона- в случая член 221 от ГПК/отм/ и член 298 ал.1 от ГПК,ВКС да се произенесе по този правен въпрос.Подобно становище е заел ВКС в свое определение №1/06.01.2009г. по т.д.№483/2008г. на т.о,постановено в производство по член 288 от ГПК”
Ответницата по касационната жалба П. В. Т.,в писмения си отговор,счита,че не следва да се допуска касационно обжлаване на въззивното определение,тъй като в изложението на касаторите липсва формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото,както и не са налице предпоставките на член 280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК,като посочената задължителна съдебна практика на ВКС е неотносима към спора.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че е бил повдигнат спор за собственост върху процесния имот,с предявяване на положителен установителен иск относно процесния имот,основан на давностно владение,продължило в периода 1995г.-2005г.Съдът е посочил,че съгласно постановеното с влязло в законна сила решение №428/2008г. по описа на Бургаски окръжен съд,с което е била уважена предявената претенция от П. Т. против ответниците И. П.,Д. П. и М. П. за предаване владението върху недвижим имот,идентичен с този предмет на настоящия спор,при който като страни са посочени и съпрузите на Д. П. М. П.,е налице сила не пресъдено нещо,тъй като има обективен и субективен идентитет,отнасящ се до страните на спора и предмета на спора.
Преди всичко в изложението си по член 274 ал.3 т.1 от ГПК,касаторите са длъжни да посочат правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело.Съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, е този,който е включен в предмета на спора,индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил волята на съда,обективирана в решението му.Този правен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело,за формиране на решаващата воля на съда,но не и за правилността на обжалвания съдебен акт,за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства.Видно от съдържанието на изложението на касаторите,в същото липсва формулиран правен въпрос от значение за изхода на делото,а се навеждат касационни оплаквания по смисъла на член 281 т.3 от ГПК,свързани с неправилно приложение на закона,в случая на разпоредбата на член 221, ал.1 от ГПК/отм/ и неправилни изводи на съда,като в подкрепа на това се сочи практика на ВКС,които оплаквания са различни от основанията за допускане на касационно обжалване.Това е така,защото ,проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извърши едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване.Ето защо,обжалваното определение не може да бъде допуснато до касационен контрол,без да бъде посочен правен въпрос от значение за изхода на делото и който е обусловил изводите на съда,тъй като ВКС не е задължен да го извежда от изложението на касатора,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.
Н. на правния въпрос,както е в настоящия случай,само по себе си,е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното определение,без да се обсъждат допълнителните основания за това.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1150/05.05.2010г. на Бургаски окръжен съд,постановено по гр.д.№692/2011г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: