О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 320
София, 07.10.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 03.10.2013 две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: З. Р.
З. П.
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) З. Р.
дело № 5176/2013 година
Производството е по член 274,ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх.№ 69664/12.06.2013г.,подадена от [фирма] със седалище [населено място],представлявано от изпълнителния директор д-р Н. Г. Ц.,чрез процесуалния му представител юрисконсулт Е. Г. М.,против определение от 18.05.2013г. на Софийски градски съд,ТО,постановено по ч.гр.д.№3224/2013г. по описа на същия съд,с което се оставя без уважение частната жалба на горепосоченото дружество срещу определение от 17.01.2013г. по гр.д.№37061/2012г. по описа на Софийски районен съд,24 състав за връщане на подадената искова молба и прекратяване на производството по делото.
В частната жалба се правят оплаквания,че постановеното определение е неправилно и незаконосъобразно,като се иска неговата отмяна.
По допустимостта на касационното обжалване:
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че ищцовото дружество е заявило претенция с правно основание член 124,ал.1 ГПК,с искане за признаване за установено по отношение на Министерство на здравеопазването,че има право да продължи осъществяване на лечебна дейност,съгласно посоченото издадено разрешение на министъра на здравеопазването,тъй като болницата не осъществява конкурентна дейност по смисъла на член 9,ал.6 от Закона за лечебните заведения,като обосновава правния си интерес с отказа на [фирма] са поднови договора за наем с ищеца,тъй като била приложима разпоредбата на член 9,ал.3 от ЗЛЗ и параграф 15 от ПЗР на ЗЛЗ.Съдът е приел,че осъществяването на конкурентна дейност по смисъла на предвиденото в законовата разпоредба на чл.9,ал.6 от ЗЛЗ, не би могло да бъде предмет на установяване в рамките на гражданско производство,тъй като е фактическо обстоятелство,което следа да се прецени по административен ред,поради което е стигнал до извода,че липсва правен интерес от предявяване на заявения от ищцовото дружество иск, и е потвърдил обжалваното определение на първоинстанционния съд за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото.
В точка римско първо на подадената частна жалба вх.№69664/12.06.2013г.,тъй като липсва отделно изложение по член 284,ал.3,т.1 ГПК,касаторът заявява /цитирам/:
„ І.Наличие на предпоставките по член 280,ал.1 от ГПК
В процесния случай са налице предпоставките за обжалване на определението пред ВКС,посочени в член 280,ал.1,т.2 и т.3.С определението си СГС се е произнесъл по процесуалноправен въпрос,който е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото.Това е въпросът за положителните процесуални предпоставки за предявяване на установителен иск и особено за правния интерес като предпоставка за допустимост на този иск.”
След което се излагат аргументи за несъгласието на касатора с изводите на съда за липсата на правен интерес,твърдейки че такъв е налице, с оглед изложеното в петитума на исковата молба,като се правят касационни оплаквания за неправилна квалификация на правния спор и формирани погрешни изводи на съда.
Видно от съдържанието на частната касационна жалба,в същата нито се посочва съдебна практика,нито се прилага със жалбата такава,която би могла да обоснове наличието на заявената от касатора хипотеза,предвидена в член 280,ал.2 ГПК/съгласно т.3 на Тълкувателно решение №1/2009г./
Преди всичко,с оглед възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалвания съдебен акт,като ВКС не е задължен да го извежда от изложението му по член 284,ал.3,т.1 ГПК,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.
Видно от цитираното по-горе съдържание на изложението на касатора,в същото не се съдържа така формулиран правен въпрос,който да е от значение за изхода на делото и който е обусловил правните изводи на съда.Най-общо позоваване за наличие на положителни процесуални предпоставки за предявяване на установителен иск,не може да се приеме за такъв въпрос,още повече,че не кореспондира по никакъв начин с изложеното в решаващите мотиви от съда с постановеното въззивно определение.
Непосочването на правния въпрос,както е в настоящия случай,само по себе си ,е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение ,без да се обсъждат допълнителните основания за това.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 18.05.2013г. на Софийски градски съд,ТО,постановено по ч.гр.д.№3224/2013г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: