ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 320
София, 07.03.2014г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 5005 по описа за 2013г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на Д.Г. като процесуален представител на С. Ю. М. от [населено място], [община], срещу въззивното решение на Кърджалийския окръжен съд /КОС/ от 18.V.2013г. по в.гр.д. № 144/2013г.
Ответникът по касационната жалба ОУ Хр.С.” [населено място], [община], в отговора си по реда на чл.287 ал.1 от ГПК чрез адвокат С. е заел становище за недопускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и е срещу валиден и допустим съдебен акт.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С решението си от 18.V.2013г. КОС е отменил решението на Момчилградския РС от 06.ІІІ.2013г. по гр.д № 517/2012г. и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявените от С. Ю. М. срещу ОУ „Хр.С.” искове с правно основание чл.344 ал.1 1 – 3 КТ.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че уволнението на ищеца от длъжността „чистач-хигиенист” при ответното училище поради съкращаване на щата със заповед от 17.ІХ.2012г., връчена на 19.ІХ.2012г., е законно. Директорът на училището със заповед от 17.ІХ.2012г. е разпоредил съкращаване на един от двата щата за посочената длъжност, като съкращаването е реално; не е налице неяснота относно основанието за уволнение – в уволнителния акт изразът „закриване” на щата очевидно е използван като синоним и по съдържание се припокрива със законовия израз „съкращаване” на щата, като смисловото съдържание и на двата израза означава „отпадане, премахване за в бъдеще”. С представения протокол изх. № 20/17.ІХ.2012г., съставен от нарочно назначена на същата дата комисия, се установява, че е извършен подбор, при който правилно е преценено, че на работа следва да остане заемащата другата процесна длъжност С., която има по-голям стаж и професионален опит на нея и която се справя по-добре със служебните си задължения.
В изложението С. М. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи прлоизнасяне от въззивния по въпросите: 1. следва ли началните моменти на уволнението поради съкращаване в щата и на премахване на съответната трудова функция да савпадат или моментът на уволнението да следва момента на премахването на съответната трудова функция – в противоречие с едно решение на ВС; 2. от кой момент влиза в сила новото /промененото/ щатно разписание, предвиждащо съкращаване на щата в училищата; от кой момент следва да се счита, че е премахната занапред щатна бройка – от момента на издаването на заповед за това или от момента на утвърждаването на щатно разписание, при условие, че тези два момента не съвпадат във времето – в противоречие с ТР № 4/2011г.; 3. представлява ли отпадане, премахване за в бъдеще на щатна бройка, след като щатното разписание е било утвърдено след нейното премахване; как би могла да се прецени законосъобразността на уволнителната заповед поради съкращаване на щата, след като работодателят, въпреки че е бил задължен от съда, не е представил утвърдено щатно разписание преди уволнението – в противоречие с ТР № 4/2011г. на ОСГК; 4. съставляват ли основания за незаконосъобразност на извършения подбор обстоятелствата, че работодателят не е приел оценки по законовите критерии по чл.329 КТ за съпоставяне на действително притежаваните от работниците квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа, не е изложил мотиви за всеки от участващите в подбора и не е представил доказателства как е установил кой работи по-добре от участващите в подбора – в противоречие с ТР № 3/2011г на ОСГК.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваните въззивни решения.
По поставените от касатора първи, втори и трети въпроси въззивният съд не се е произнесъл. И това е така, тъй като ищецът въобще не е основал претенциите си на такива доводи за незаконност на уволнението – твърденията му в исковата молба в тази насока са, че в уволнителния акт не били изложени конкретните данни, формирали волята на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение, бланкетно бил приповторен чл.328 ал.1 т.2 КТ, която разпоредба съдържала две хипотези, а с посочването в заповедта, че основанието за уволнение е „закриване на щат”, не било уточнено коя от двете хипотези е налице, с което за ищеца било невъзможно осъществяването на защитата си; в заповедта нямало достатъчно данни, че работодателят е извършил предварителна подготовка на уволнението, и не били посочени в нея вида и броя на длъжностите, които се съкращават, щатното разписание, с което се премахват, и акта на одобряването му; не бил извършен и подбор по чл.329 КТ, както и не била спазена разпоредбата на чл.333 ал.3 КТ. При това положение въззивният съд не е следвало да основава изводите си на преценка на обстоятелствата, съдържащи се в поставените въпроси, които поради това се неотносими към изхода на спора по делото.
По частите от четвъртия въпрос относно приемане от работодателя на оценки по законовите критерии за съпоставяне на участващите в подбора и неизлагането на мотиви за всеки от тях въззивният съд също няма произнасяне по вече изложените в предишния абзац съображения. И по последната част от този въпрос въззивният съд не се е произнесъл с оглед приетото от него, че подборът е доказан с представения протокол за това, съставен от нарочна комисия. При това положение относимият в случая въпрос, който касаторът следваше да релевира като основание за допускане на касационно обжалване, е за годността на протокола като доказателствено средство за обстоятелствата във връзка с критериите за подбор, предвидени в чл.329 КТ. Такъв въпрос, обаче, касаторът не е поставил, а както вече бе посочено, той не може да бъде взет предвид служебно от съда.
Липсата на основната предвидена в чл.280 ал.1 ГПК предпоставка – посочен въпрос /въпроси/, по който се е произнесъл въззивният съд, обусловил изходът на спора, сама по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, защото е пречка за преценка за наличието и на някой от задължителните допълнителни критерии за селекция на касационните жалби, предвидени в чл.280 ал.1 т.1 – 3 ГПК, в случая – твърдяните такива за противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата /виж ТР № 1/2009г. на ОСГТК/.
По изложените съображения касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Кърджалийския окръжен съд № 102 от 18.V.2013г. по в.гр.д. № 144/2013г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: