О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 320
гр. София, 09.03.2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закрито заседание на седми март през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. МАРИО ПЪРВАНОВ
2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
като разгледа докладваното от съдията Владимиров гр. дело № 22 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 във вр. чл. 280 от ГПК.
С решение от 24.10.2011 г. по гр. д. № 444/2011 г. на Шуменския окръжен съд след отмяна на решение № 449/13.06.2011 г. по гр. д. № 1023 от 2011 г. на Шуменски районен съд, са отхвърлени предявени искове за признаване за незаконно на уволнение и неговата отмяна, за възстановяване на предишна работа и за обезщетение поради уволнение, на основание чл. 344, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3 КТ.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че уволнението на ищеца е извършено на две самостоятелни основания – по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 и т. 11 КТ, за което няма пречка след като са настъпили правнорелевантните факти за това. Посочил е, че уволнението би било незаконно само ако се установи липсата и на двете посочени основания, на които е извършено. Направил е извод за осъществяване на елементите от фактическия състав на чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ – налице е реално съкращаване на щата – т. е. фактическо премахване на щатната бройка за заеманата от ищеца длъжност „главен юрисконсулт и финансов контрольор” към момента на уволнението, като на мястото на така съкратената бройка е създадена друга нова длъжност „главен експерт – финансов контрольор и ЧР”, в която се запазват част от задълженията на съкратената, но към тях се прибавят нови, съществени трудови задължения, които са определящи за новосъздадената длъжност, променят се изискванията за нейното заемане, поради което се създава нова трудова функция и нова длъжност. Намерил е, че доколкото по делото е установено наличие на едно от посочените от работодателя основания за уволнение, е безпредметна проверката за законността при упражняване на потестативното право в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ. За пълнота е изложил съображения и по това основание като е направил извод, че проведеното на него уволнение е незаконно, тъй като не са посочени конкретните въведени промени в изискванията за изпълнение на длъжността, което обаче не се е отразило на крайния извод, че прекратяването на трудовия договор с ищеца е правомерно – предвид наличие на фактическия състав на чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ.
Против решението на въззивния съд е постъпила касационна жалба от ищеца.
Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл по правния въпрос допустимо ли е прекратяване на трудово правоотношение да се проведе на две кумулативно посочени основания – съкращаване на щата и промяна на изискванията за изпълнение на длъжността, които взаимно се изключват.
Сочи се, че този въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, за което се прилагат решения на този съд, постановени по реда на ГПК (отм.); че се разрешавал противоречиво от съдилищата, както и че имал значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по жалба, чрез своя пълномощник, изразява становище за липса на основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, както и че то е по същество правилно.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска са неоценаеми, а третия е обусловен от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Поставеният правен въпрос обуславя решението по делото, не се открива основание за достъп до касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като съгласно разясненията по т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСГТК такова е налице при противоречие с решение на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Сочените и приложени решения на ВКС по реда на отменения ГПК съставляват основание за селекция на жалбата по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, ако засягат същия въпрос (вж. т. 3 от посочения тълкувателен акт). Не се установява и наличие на основание за приложение на този текст, тъй като въпросът не е разрешен противоречиво от съдилищата. Решенията, на които жалбоподателят се позовава (№ 400/11.05.2001 г. на ВКС по гр. д. № 1415/2000 г., ІІІ г. о.; № 456/14.04.2006 г., ІІІ г. о., ВКС; № 883 от 03.11.2003 г. на ВКС по гр. д. № 198/2002 г., ІІІ, г.о.;№ 1614/11.03.2004г. на ВКС по гр. д. № 909/2002 г.; № 1853/14.12.2004 г. на ВКС по гр. д. № 2884/2002 г. и № 1291/01.02.1995 г. по гр. д. № 1010/1994 г. на ВС, ІІІ г.о.) не обосновават достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Формулираният правен въпрос няма и претендираното значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че меродавно за спора е фактическото основание за предприетото уволнение, а не дадената от работодателя негова правна квалификация. В случая е извършено съкращение чрез трансформация на щата, поради което в унисон с тази практика, съдът е формирал изводите си за законност на уволнението в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 24.10.2011 г. по гр. д. № 444/2011 г. на Шуменския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.