ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 320
С., 09.05.2011 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,
Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на девети май през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Р. КАРА|К.
М. К.
при секретаря
прокурора като изслуша докладваното
от съдията К. т.д. № 964 по описа за 2010 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на В. П. К. чрез’адвокат М. С. срещу решение № 1-58/08.07.2010 г. на Бургаски окръжен съд /БОС/ по в.гр.д. № 815/2010 г., с което! е потвърдено отхвърлително решение на Бургаски районен съд /БРС/ по искове на касатора срещу [фирма] за I 22000 лв. -възнаграждение – част от цялостен иск от 278233 1лв. и 6100 лв. -частичен иск за лихва за забава върху главницата при цялостен размер на лихвата 77241 лв.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основания за допускане! на касационно обжалване – разпоредбите на чл.280 ал.1 т.1 и т.З ГПК.
Ответникът по жалбата – „Б.-Б.^’ Е. оспорва същата и моли да се остави без уважение по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани р чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна — подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГЦК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК,! поради следните съображения:
Пред БРС са предявени искове от В. П. К., сега касатор, срещу [фирма] по чл.79 а^.1 вр. чл.286 ЗЗД за 22000 лв. част от цялостен иск от 278233 лв. и п<Ь чл.86 ЗЗД за 6100 лв. лихва за забава върху частично предявената главница при цялостен размер на лихвата 77241 лв. Ищецът! претендира възнаграждение с лихва за забава по сключен договор с ответника от 25.07.2007 г., с който ответникът му е възложил да в<1ди преговори за продажба на конкретно описан недвижим имот и сключване на предварителен договор за продажба. Уговореното възнаграждение за ищеца е в размер на 15% от стойността на сделката. БРС е отхвърлил предявените искове, а БОС е потвърдил решението му БОС е приел, че на 09.08.2007 г. ищецът, като пълномощник на ответника, е сключил договор с „Б. -90- Т."ЕООДда му продаде Уг идеална част от процесния имот на цена от 1700000 лв. без ДДС, като е посочено, че продавачът все още няма документи за собственост — спечелил е имота от публичен търг. "^говорено е, че останалите условия по покупко-продажбата ще се уговорят допълнително с друг предварителен договор. Уговорено е още, че за посредничеството купувачът не дължи на К. комисионно възнаграждение. На 13.08.2007 г. между [фирма] и [фирма] /без посредничеството и участието на К./ е сключен нотариално заверен предварителен договор, в който е уговорено, че процесният имот ще бъде закупен изцяло от [фирма], който е спечелил търга за 3300000 лв., [фирма] ще си оттегли жалбата като участник в търга, за да влезе решението за спечелилия търга в сила, след коста [фирма] ще му прехвърли - на „Б. - 90 - Т." 1А идеална част от имота . Уговорено е разпределението на ползването; на имота. След договора от 13.08.2007г. е последвало споразумение от 23.08.2007 г. за сключване на окончателен договор на същата дата и уточнение на дължимата от купувача на продавача сума от 62344 лв. Окончателен договор за продажба на ]/2 идеална част от имота между „Б. - Б." Е. и [фирма] е сключен на 23.08.2007 г. с нотариален акт № 41/2007 г. БОС е приел, че исковете са неоснователни, тъй като ищецът като представител на [фирма] I не е сключил предварителен договор по смисъла на чл.19 ЗЗД за продажба на неговия недвижим имот, описан в договора от 25.07.2007 г. Предварителен договор по см; ,ла на чл.19 ЗЗД е договорът сключен между [фирма] и [фирма] от 13.08.2007 г., сл щ който е сключен и окончателен
отношенията 90 – Т.“ със и без
договор за продажба /нотариален акт № 41/2007 А./, като при сключване на договора от 13.08.2007 г. ищецът В. К. не е участвал. Сключеният с неговото посредничество предходен договор от 09.08.2007 г. има характер на постигнато съгласие за сключване на друг предварителен договор за продажба) на процесния имот, но няма правно значение на предварителен договор по смисъла на чл.19 ЗЗД. Този извод направен от БОС след обсъждане на събраните по делото доказателства във връзка между „Б. – Б.“ ЕО >Д и „Б. Е. и сключените между тях договори посредничеството и участието пускането на касационно обжалване чл.80 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от вт • ‘вният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос ? ~> отношение на който е налице някое от основанията по т. 1-3 и ? зпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфиче а делото, по което е постановен обжалваният акт и същият сл за да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Зна1 гието на поставения въпрос се определя от правните аргумс- • на съда по същество досежно съобразяването с практиката г.с закона, а не от приетата фактическа обстановка, коя: • конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай кае тьт формулира като въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 П Какви са допустимите и съществените клаузи по пред (телния договор; допустим ли е предварителен договор, в кош а се предвиди сключване на нов такъв и анекс към него, кош последствие да] бъде променен от доверителя и дължи ли се знаграждение в тези случаи по реда на чл.286 ЗЗД? В такп емулираните въцроси, касаторът излиза извън установената и пг, а от БОС фактичюска обстановка, иска тълкуване на сключет договори между страните в съответствие със застъпената 1 за дължимост на уговореното възнаграждение, а не с оглед с нвно постигнатото споразумение между страните и поетите за/1 ения между тях. В този смисъл настоящият състав на ВКС чита, че отговорите на така формулираните въпроси като ] гшение не са обусловили изхода
установената и приета от БОС
це и допълнителен критерий по I. Не е представена задължителна обективно идентични казуси с хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК “ на ВКС/. Не са^ налице и условия
за някоя от хипотезите на чл.28I ал.1 т.З ГПК /т.4 от ТР №1/2010 г.
на ОСГК и ТК на ВКС/. Налице е теоретично и практическо
изясняване на въпросите във ека с предварителния договор по
чл.19 ЗЗД, като не се излагат с шжения за необходимост от ново
тълкуване и промяна на. дадена съдебна практика по
разпоредбите относно предварителния договор и сключването на
окончателен такъв.
С оглед на изложеното, същият състав на В КС счита, че
касационната жалба не попада приложното поле на чл.280 ал.1
ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване по нея на
решението на БОС.
Независимо от изхода направен от съдът не присъжда разноски
на ответната страна, макар да са поискани такива, поради липса на
доказателства ответната страна е направила разноски пред
настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д ЕЛ И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1-58/ 08.07.2010 г. на Бургаски окръжен съд по в.гр.д. № 815/2010 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: