О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 320
гр.София, 03.04.2009г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети март, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 245 описа за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 05.12.2008г. по гр.д. № 427 / 2008г., с което Видински окръжен съд, като е оставил в сила решение от 11.06.2008г. по гр.д. №405/2008г. на Видински районен съд, е уважил предявените от Н. Н. И. искове срещу О. В. с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Жалбоподателят – О. В. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по съществен правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и е разрешаван противоречиво от съдилищата.
Ответникът Н. И. в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
Въззивният съд, като е оставил в сила решение от 11.06.2008г. по гр.д. №405/2008г. на Видински районен съд, е уважил предявените от Н. Н. И. искове срещу О. В. с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Съдът е приел, че работодателят не е посочил мотивирано основанието за прекратяване на трудовия договор, тъй като посочването на законовия текст-чл.328, ал.1, т.12 КТ в случая не е достатъчно. Обективната невъзможност за изпълнение на трудовия договор изисква от работодателя да се посочи в какво се изразява същата. Прието е, че и в тежест на работодатялят е било е да докаже наличието на предпоставките за прекратяване на трудовия договор на посоченото в заповедта основание, а именно, че ищецът не може вече да изпълнява задълженията си като музикант при Г. духов оркестър.
Като е обжалвал решението на въззивния съд с касационна жалба процесуалният представител на жалбоподателя е приложил и становище в което поддържа, че касационното обжалване на решението е допустимо, тъй като въззивният съд е постановил решението си по съществен въпрос, касаещ мотивирането на заповедта за прекратяване на трудовия договор поради “обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор”, който е разрешаван противоречиво от съдилищата, без да се сочат конкретни решения. Също така поддържа, че въпросът е от съществено значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, но по същество се правят оплаквания за неправилни изводи на съда.
Въззивният съд с решението си действително се е произнесъл по съществен материално-правен въпрос, а именно, относно тълкуването на понятието “обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор” и необходимостта от мотивиране на заповедта от работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение на това основание. Въззивният съд обаче е постановил решението си в съответствие с трайната практика на ВКС, в която многократно е посочвано, че основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ е самостоятелно и не се припокрива с никое друго основание за прекратяване на трудовия договор по инициатива на работодателя и може да се използва тогава, когато е настъпила обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор от страните, по причина, която е извън специално уредените. Прието е в практиката, че причините породили тази нова обстановка следва да произтичат от фактори, независещи от волята на страните и следователно невъзможността за изпълнение на насрещните задължения по трудовото правоотношение е следствие на обективни обстоятелства, които следва да бъдат посочени от работодателя в мотивите към заповедта за прекратяване на трудовия договор на основание чл.328, ал.1, т.12 КТ.
Към изложението за допустимост не са представени решения на съдилищата, в които те да са приели, че невъзможността за изпълнение на насрещните задължения по трудовото правоотношение не следва да бъде посочена от работодателя конкретно в мотивите към заповедта, поради което настоящия състав намира, че не е налице основание за допускане на касационното обжалване, визирано в разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като не е налице съществен правен въпрос разрешаван противоречиво от съдилищата. Към жалбата не са посочени решения по различни дела, при което един и същи съществен материалноправен или процесуален въпрос да е разрешаван противоречиво от съдилищата. Само позоваването на това основание не е достатъчно, за да бъде допуснато касационното обжалване на въззивното решение.
Що се касае до оплакването, че съдът неправилно е преценил доказателствата по делото, то същото не сочи на основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Преценката на доказателствата, въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение, за това че заповедта не е мотивирана, може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда, а не на правните такива и съответно да доведе до произнасяне по съществен правен въпрос, поради което не представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване. Ето защо не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2-3 ГПК на решение от 05.12.2008г. по гр.д. № 427 / 2008г. на Видински окръжен съд по жалба на О. В. .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: