О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 320
гр.София, 19.03.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на осемнадесети март две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира Харизанова
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д. № 367/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на Р. Т. Д. и П. К. Т. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски окръжен съд № 686/ 11.12.2009 г. по гр.д. № 933/ 2009 г. С посоченото решение е потвърдено решение на Свогенски районен съд по гр.д. № 115/ 2008 г., с което са отхвърлени предявените от касаторите против Ж. П. П. искове за приемане за установено в отношенията между страните, че договорът за продажба на недвижим имот, който Ж. П. е сключила при условията на “договаряне съм със себе си” с общия наследодател на ищците, е нищожен, евентуално за унищожаване на този договор, както и исковете за ревандикация на имотът, продаден с договора и за отмяна на нотариалния акт, с който договорът е оформен.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателите, че въззивният съд е постановил решението си в отклонение от съдебната практика по въпроса може ли да се извърши продажба на недвижим имот с пълномощно за дарение на същия, както и по въпроса може ли да се извърши продажба на недвижим имот чрез пълномощник, ако подписът на упълномощителя не е заверен от нотариус. Цитирани са решение № 609 от 15.01.2009 г. по търг.д. № 323/ 2008 г., ВКС, ІІІ г.о. и решение № 1* от 29.10.1993 г. по гр.д. № 385/ 1993 г., ВС, ІІ г.о. Поради това се иска допускане на касационно обжалване на решението, съответно – отмяната му.
Ответникът по касация Ж. П. П. оспорва жалбата. Счита, че няма основания за допускане на обжалваното, тъй като касаторите не са формулирали изрично въпроси по чл.280 от ГПК, а в изложението са преповторили оплакванията си по правилността на решението. Моли касационното обжалване да не бъде допускано, евентуално – жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира за разноските по касационното производство.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение – за неоснователно.
Цитираните в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване решения на ВКС нямат нищо общо с конкретния казус. Решение № 609 от 15.01.2009 г. по т.д. № 323/ 2008 г., ТК на ВКС, третира въпросите за това, какъв порок в съдебният акт представлява непроизнасянето по заявено възражение за прихващане и могат ли да се правят последователни такива възражения под условие, че насрещното вземане не е погасено с предходното прихващане. В настоящия случай съдът не е бил сезиран с възражения за прихващане, съответно не се е произнасял по такива, поради което не е възможно да се съпостави обжалваното в настоящето производство въззивно решение с цитираното решение на ВКС или да се направи извод, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС.
Що се касае до решение № 1* от 29.10.1993 г. по гр.д. № 385/ 1993 г., ВС, ІІ г.о., същото постановява, че при нищожност на едно нотариално удостоверяване на правна сделка се явява нищожна и самата удостоверена сделка (поради липса на предписаната от закона форма). И това решение няма нищо общо с процесния казус, тъй като ищците не са твърдяли нищожност на нотариалното удостоверяване на сделката (чл.472 от ГПК – отм.), а са твърдяли нищожност на самата сделка (чл.26 от ЗЗД), което според тях трябва да има за последица отмяна на нотариалния акт. Касае се за напълно различни хипотези, т.е. не е мислимо да се съпоставят обжалваното въззивно решение и цитираното решение на ВКС, още по-малко да се констатира противоречие между тях.
Следователно не се установяват твърденията на касаторите, че по повдигнатите от тях въпроси е налице противоречива съдебна практика. Поради това касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
С оглед изхода от спора на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноските в производството по чл.288 от ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение Софийски окръжен съд № 686/ 11.12.2009 г. по гр.д. № 933/ 2009 г.
ОСЪЖДА Р. Т. Д. и П. К. Т. да заплатят на Ж. П. П. сумата 600 лв (шестстотин лева) разноски по касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: