О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 320
гр.София, 31.03.2010 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и шести март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1747 по описа за 2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Й. К., чрез процесуалния му представител адв. Л, срещу решение от 02.06.2009г., постановено по в.гр.д. №1680/2008г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която след като е отменено решение от 27.05.2008г. по гр.д. №1012/2000г. на Софийски градски съд, са отхвърлени предявените от И. Й. К. срещу П. на Р. Б. и Н. с. с. искове с правно основание чл.2, т.2 от ЗОДВПГ/сега чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ/ за солидарно заплащане на обезщетение за неимуществени вреди и за размера 20 000лв. и е оставено в сила първоинстанционното решение в останалата част, с която исковете за обезщетение за неимуществени вреди са отхвърлени за размера над 20 000лв. до претендирания размер 250 000лв.
Касаторът счита, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците по жалбата П. на Р. Б. и Н. с. с., и страната по чл.10, ал.1 от ЗОДОВ Върховна касационна прокуратура не вземат становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, с обжалваем интерес над 1000лв. и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение са отхвърлени предявените от И. Й. К. срещу П. на Р. Б. и Н. с. с. искове с правно основание чл.2, т.2 от ЗОДВПГ/сега чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ/ за солидарно заплащане на сумата 250 000лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от обвинението, за което наказателното производство е прекратено, както и за претърпените неимуществени вреди в резултат от незаконното му задържане под стража като мярка за неотклонение.
Въззивният съд е приел, че искът е неоснователен, тъй като по делото не са ангажирани доказателства от ищеца, че прокурорският акт /постановление от 28.05.1996г. на Окръжна прокуратура – гр. Б., с който наказателното производство е прекратено, е влязъл в сила.
В изложението на основанията за касационно обжалване жалбоподателят сочи следния правен въпрос: съществува ви понятие „влизане в сила” на прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство. Счита, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Липсва аргументация в изложението на касатора, че релевираният от него правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По приложението на посочената от него правна норма на чл.2, т.2, пр.2 от ЗОДВПГ /сега ЗОДОВ/ има установена практика на ВКС, която не се нуждае от промяна. С т.4 на Тълкувателно решение №3/2004г. от 22.04.2005г. по т.д. №3/2004г. на ОСГК на ВКС е дадено разяснение, че при незаконни актове на правозащитни органи началният момент на забавата и съответно на дължимостта на мораторната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е от влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство. Практиката на ВКС е, че влизането в сила на оправдателната присъда или на постановлението или определението за прекратяване на наказателното производство е моментът, в който възниква правото на обезщетение и от който длъжникът се смята за изпаднал в забава, и няма основание тази практика да бъда променяна. Решението на въззивния съд е съобразено с посочената задължителна практика на ВКС.
Налице е обаче основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, тъй като с приложеното решение №192 от 22.02.2007г. по гр.д. №2865/2005г. на ВКС, ІVб отд. е оставено в сила решение от 15.07.2005г. по гр.д. №1347/2004г. на Благоевградски окръжен съд, с което по иска с правно основание чл.2, т.2, пр.2 от ЗОДВПГ на другия обвиняем Г. М. е прието, че същото постановление за прекратяване на наказателното производство е влязло в сила, а по настоящото дело, към което е приложена прокурорската преписка №1704/1992 на Окръжна прокуратура Благоевград, ведно със следственото дело №215/1995г. на НСлС, е прието, че не е установено постановлението да е влязло в сила. Влизането в сила на прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство е въпрос от значение за изводите на съда относно съществуването или несъществуването на спорното право, поради което противоречивото му решаване във въззивното и приложеното съдебно решение е основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
С оглед изложеното следва да се допускане касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 02.06.2009г., постановено по в.гр.д. №1680/2008г. на Софийски апелативен съд, по касационна жалба на И. Й. К..
Делото да се докладва на председателя на ІІІ г.о. на ВКС за насрочване.
Копие от определението да се връчи на страните, за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: