О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 320
София, 16.04.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 15 април две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1572 /2009 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба № 2447/22.07.2009г. подадена от Л. Т. К., Е. Г. К. и Л. И. К. и по касационна жалба № 2472/23.07.2009г., подадена от Е. Г. Б. и М. И. Б. против решение № 199/26.03.2009г., постановено по гр.д. № 546/2008г. на Благоевградски окръжен съд, с което при второ въззивно разглеждане на делото е отменено частично решение № 10/19.10.2004г. по гр.д. № 242/2002г. на РС-Разлог и вместо това е признато за установено по отношение на касаторите Л. Т. К., Е. Г. К., Л. И. К., Е. Г. Б. и М. И. Б., че ищците Р. Д. Х., Й. Д. Б., В. Г. К., К. Г. К. , К. К. С. , починала в хода на производството, заместена от М. А. С., И. М. С. и П. М. Я. са собственици на 270/883 ид.ч. от УПИ *,3203 от кв. 16 по действащия план на Банско и на основание чл. 108 от ЗС ответниците Е. Г. Б. и М. И. Б. са осъдени да предадат владението върху тази идеална част.
За да постанови това решение, въззивният съд е приел за установено следното: Ищците са наследници на К. Г. К. , а ответниците без последните двама са наследници на неговия брат Т. Общият им наследодател Г е починал на 21.03.1924г. Двамата братя, наследодатели на страните са купили с писмен договор от 1938г. парцел ****,967, при равни права, собственост на техния чичо К. Л. К. , и са наследили съседния имот 968, записан на името на баща им в разписната книга към първия регулационен план от 1936г. При действието на този план през 1957г. е имало голямо наводнение, което заляло имотите. В запазената част от къщата останал да живее Т. К. и дъщеря му К. , която се омъжила през 1965г. и също напуснала имота. След смъртта и на Т. К. в имота не останал никой, къщата се разрушила. По следващия план от 1958г. имот 966 е заснет като имот 1009, за който е отреден парцел **** с 300 кв.м., имот 967 е заснет с пл. № 1* и за него е отреден парцел **** с площ 270 кв.м. и имот 968 е заснет като имот 1011, за него е отреден парцел **** с площ 385 кв.м. Последните два парцела са записани на братя К. По плана от 1977г. имоти 1010 и 1011 са обединени в един имот 1252, за който са отредени парцели ХІV и ХV с площ 258 кв.м. и ХVІ с площ 282 кв.м., записани на наследниците на Т. К. – Л. и К. Парцел ХІV отпада, част от площта му е отредена за улица, която остава нереализирана, а останалата площ се придава към парцел ****, който става с площ 310 кв.м. По плана от 1990г. се запазва номерацията на имотите и парцелите, но площта от нереализираната улица се придава към парцел ****, а площта на имот 1252 е по-малка. При действието на този план е издаден н.а. № 61,т.ІІ/08.07.1991г., с който първите касатори са признати за собственици по давност на парцели ХV с площ 310 кв.м. и парцел **** с площ 282 кв.м., отредени за имот 1252, Със заповед № 1*2г. /в хода на процеса/ е променен ПУП, като за имоти 1252 и 3203 от кв. 16 е отреден съсобствен парцел ****,3203 с площ 883, записан на името на ответниците от който се претендира процесната квота 270/883 ид.ч. С н.а. № 64,т.ІІ/08.05.2001г. Л. Т. К. и Е. Г. К. даряват сина си Л. Т. К. с имот 1252 с площ 592 кв.м., а с н.а. № 1,т.ІІ/03.04.2002г. той продава на последните двама ответници същия имот.
В касационната жалба се навеждат доводи за недопустимост на решението поради това, че съдът е допуснал в нарушение на чл. 116 от ГПК /отм/ изменение на основанието и петитума на исковата молба и за неправилност поради това, че института на придобивната давност е неправилно приложен, защото е прието присъединяване на давност от продавач по предварителен договор.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани въпросите може ли да се допуска едновременно изменение на основанието и на петитума на предявения иск макар и с различни молби в хода на производството и допустимо ли е присъединяване на изтекла давност от “купувачите” по предварителен договор” към тази, която е изтекла за продавача, ако се приеме, че той е бил само владелец, може ли изобщо да се присъединява давност, ако той е бил собственик и може ли да се придобие по давност имот, по отношение на който владението на позоваващия се на него е прекъснато
Ответницата по касация оспорва допускането на въззивното решение до касационен контрол, като моли то да влезе в сила, като правилно и законосъобразно. Считат, че постановеното решение е допустимо, защото в хода на производството са преминали от установителен в осъдителен иск по отношение на последните двама ответници, които са купили имота непосредствено преди предявяване на иска. Изменение на обстоятелствата считат, че не са правили, а са уточнили имота по актуалния регулационен план, изменен в хода на процеса.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Първите правни въпроси, касаещи изменението на иска и допустимостта на постановеното решение не кореспондират на данните по делото и поради това от отговора на тези въпроси не зависи крайния изход от спора. С първоначалната искова молба, ищците са предявили установителен иск и винаги в хода на производството, включително и пред втората инстанция могат да преминат в осъдителен иск. Не съставлява изменение на обстоятелствената част на исковата молба индивидуализирането на имота по действащите регулационни планове и формулирането на петитума съобразно актуалния регулационен план. Съдебната практика последователно изисква по петиторни искове имота да се индивидуализира по актуалния действащ регулационен план. Тъй като изменението му е станало два месеца след предявяване на иска, формулирането на петитума съобразно това изменение представлява уточнение на исковата молба, а не изменение на иска. Затова формулираните процесуални въпроси не обосновават общото основание за допускане до касация, тъй като отговора им не е свързан с крайния резултат
До колкото въззивният съд е приел, че от 1938г. до 1957г. не е могла да изтече изискуемата се от чл. 34 от ЗД 20 годишна давност, поради което е зачел и давностjа на продавача по този договор, на който е бил записан имота, решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС, според която за продавача по предварителен договор започва да тече нова давност. /Р № 555/28.02.1969г. по гр.д. № 2052/1968 на І гр.о. и Р № 642/20.03.1968 по гр.д. № 198/1968г. на 1 гр.о. Затова възивното решение следва да се допусне до касационен контрол.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 199/26.03.2009г., постановено по гр.д. № 546/2008г. на Благоевградски окръжен съд по касационна жалба № 2447/22.07.2009г. подадена от Л. Т. К., Е. Г. К. и Л. И. К. и по касационна жалба № 2472/23.07.2009г., подадена от Е. Г. Б. и М. И. Б.
Указва на касаторите да внесат по всяка от подадените от тях жалба държавна такса в размер на 25 лв. в едноседмичен срок от получаване на съобщението и да представят квитанциите по делото. При неизпълнение на горното, касационните жалби ще бъдат върнати.
След внасяне на дължимите държавни такси, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: