О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 321
София, 11.11.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на десети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 3135/2014 година
Производство по чл.307 във вр. чл.303, ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по молба на Н. А. А. от [населено място], за отмяна на Определение № 114 от 01.02.2013 г. и Определение № 390 от 07.06.2013 г., постановени от ВКС, ТК, І т.о. по ч.т.д.№ 60/2013 г., както и на Определение № 932 от 30.12.2013 г. на ВКС по ч.т.д.№ 4341/2013 г., ТК, І т.о.
Ответникът [фирма], [населено място] не е заявил становище по молбата за отмяна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, II отделение намира, че молбата за отмяна е процесуално недопустима, за което излага следните съображения:
Предмет на молбата за отмяна по реда на чл. 303, ал. I, т. 1 ГПК са Определение № 114 от 01.02.2013 г. на ВКС по ч.т.д.№ 60/2013 г. ТК, І т.о., с което се оставя без разглеждане частната касационна жалба на молителя срещу определение № 2621 от 13.08.2012 г. по ч.гр.д.№ 2233/2012 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено определение от 06.04.2012 г. по гр.д.№3782/2012 г. на Софийския градски съд, ГК, І-4 състав, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя /настоящ молител/ по чл.389 ГПК за обезпечение на предявения от него срещу [фирма] иск с правно основание чл.19, ал.3, ЗЗД; Определение № 390 от 07.06.2013 г., постановено по същото дело, с което поради неотстраняване в срок на указаните му недостатъци е върната подадената от него частна жалба срещу определение № 114 от 07.06.2013 г., както и Определение № 932 от 30.12.2013 г. на ВКС по ч.т.д.№ 4341/2013 г., ТК, І т.о., с което е потвърдено определението по ч.т.д.№ 60/2013 г. за връщане на частната му жалба.
Определенията, чиято отмяна се иска не са съдебени актове, постановени по същество и не формират сила на присъдено нещо. Съгласно т. 2 на ППВС № 2/1977 г., запазило действието си и при сегашната процесуална уредба, на отмяна подлежат само актове, които се ползват със сила на присъдено нещо, т. е. които са задължителни за страните, техните правоприемници и наследници и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани. Това следва от естеството на института, и поради това не подлежат на отмяна определенията по движението на делата, актовете по охранителните производства и други подобни.
Предвид изложеното молбата за отмяна като процесуално недопустима следва да се остави без разглеждане.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на Н. А. А. от [населено място], за отмяна по реда на чл.303, ал.1, т.1 ГПК на Определение № 114 от 01.02.2013 г. и Определение № 390 от 07.06.2013 г., постановени от ВКС, ТК, І т.о. по ч.т.д.№ 60/2013 г., както и на Определение № 932 от 30.12.2013 г. на ВКС по ч.т.д.№ 4341/2013 г., ТК, І т.о.
Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от получаване на съобщението пред друг тричленен състав на Търговска колегия на Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: