О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 321
София, 11.07.2017 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 5062 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 942 от 12.05.2016г. по гр.д. № 371582015г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение от 03.04.2015г. по гр.д. № 5680/2011г. на Софийски градски съд е вместо това е признато за установено по иска на Р. Р. В., че А. В. К.-П. /конституирана на мястото па починалата в хода на процеса Е. Т. Г./, Р. И. Т., Л. И. Я., Ж. К. С., А. А. А., А. А. А., А. А. К., М. Л. К. и Е. Л. К. не са собственици на реална част от недвижим имот, съставляваща втора част от мезонетен апартамент 10 – второ ниво, находящо се в жилищната сграда в [населено място], на [улица], ет. 6, състоящо се от две стаи, баня, тераса и таван, при съседи: от югозапад – ателие, от югоизток и североизток – двор, от северозапад – двор, стълбищна клетка и ателие, отдолу – първо ниво на апартамента, състоящо се от кухня, хол и тоалетна и отгоре – подпокривно пространство, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя.
Касационната жалба е подадена от А. А. А., А. А. А., А. А. К., А. В. К.-П. Р. И. Т., Л. И. Я. и Ж. К. С. чрез пълномощника адв. Ц.. Поддържа се недопустимост и неправилност на решението, като се подкрепя становището, изразено в особеното мнение на съдията-докладчик по делото за прекратяване на производството по делото. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са формулирани три правни въпроса: 1/ подлежат ли на вписване исковите молби по чл. 108 ЗС, заведени преди 01.01.2001г. и дали приобретател, придобил спорното право през 1996г. по време на висящ процес срещу продавача, образуван през 1990г., е обвързан от силата на пресъдено нещо на спора за собственост, с което праводателят е отстранен от имота, т.е. дали е налице в този случай изключението на чл. 226, ал.3 ГПК / л. 121, ал.3 ГПК/отм./.; като се навежда решаването на въпроса в противоречие с практиката на ВКС, както и значението му за точното прилагане на закона и развитието на правото; 2/ при висящ процес по иск по чл. 108 ЗС тече ли придобивна давност за трето лице, което е приобретател на спорния имот от ответника по време на процеса, за периода от придобиването до приключването на процеса с уважаване на иска срещу праводателя и добросъвестно ли е владението на третото лице. Спрямо този въпрос също се поддържат основанията по чл. 280, ал.1,т.1 и 3 ГПК; 3/ покупко-продажбата на незаконен недвижим имот представлява ли сделка, нищожна по чл. 26, ал.1 ЗЗД поради противоречие със закона и представлява ли годно основание за установяване на добросъвестно владение; нищожно ли е нотариалното удостоверяване на сделка с незаконен имот и ако е нищожно, не обосновава ли нищожност на сделката предвид липсата на изискуемата форма. По този въпрос се изтъква значението му за развитието на правото и точното прилагане на закона.
Ответницата не е представила писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по отрицателен установителен иск за собственост относно реална част от недвижим имот – мезонетна част на апартамент, второ ниво. Ищцата твърди, че е собственик на жилището по силата на договор за покупко-продажба от 25.09.1996г., сключен с майка й Р. Г.. Ответниците са собственици на дворното място, в което е построена първоначално четириетажна жилищна сграда от Ж. „Ранна роса” и са притежатели на отделни самостоятелни обекти в етажната собственост, находяща се на [улица]. Въз основа на Заповед на Председателя на ИК на СГНС от 01.03.1985г. са отчуждени на основание чл. 95 З./отм./ в полза на държавата 21,127% идеални части от общите части на сградата и от дворното място за надстрояване на сградата с един етаж от два апартамента, като е предвидено обезщетяване на собствениците чрез построяване на тавански помещения. Надстрояването е извършено в нарушение на чл. 56, ал.3 З./отм./, без съгласие на всички етажни собственици, а само със съгласие на А. Г. – майка на Р. Г., поради което изградените жилищни помещения на пети и шести етаж, вкл. процесното второ ниво на мезонетния апартамент, са собственост по чл. 92 ЗС на собствениците на дворното място. Установено е, че шестият етаж на сградата включва ателие откъм улицата и второто ниво на мезонета, като мезонетният апартамент е предвиден с един вход за първото му ниво и с вътрешно стълбище за второто ниво.
На 18.12.1990г. е предявен иск за собственост от ответниците, респективно техни праводатели, против Р. Г. – майка на ищцата, с предмет процесната реална част от мезонета /второ ниво/, като поддържаното основание за собственост е чл. 92 ЗС. Образувано е гр. дело № 4174/1990г. на Софийски районен съд, като спорът е приключил с решение, влязло в сила на 22.05.2002г., по гр.д. № 2931/1996г. на Софийски градски съд, за уважаване на иска. Исковата молба по ревандикационния иск не е била вписана.
Ищцата Р. В. е придобила целия мезонетен етаж от майка си Р. Г. с договор за продажба, сключен на 25.09.1996г., в хода на висящото производство по иска по чл. 108 ЗС. Установено е от свидетелските показания, че ищцата живее в мезонета от момента на приключване на строителството през 1996г. и че никой друг освен тях не е живял в жилището. Явно е също така, че ищцата е знаела за водените дела за процесния имот, но упражняваната фактическа власт никога не е прекъсвана.
При горните обстоятелства решаващият съд е приел, че искът е допустим и страните по делото не са обвързани от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение по предявения от ответниците срещу праводателката на ищцата ревандикационен иск за същия имот, тъй като исковата молба по ревандикационния иск, образувана в гр. дело № 4174/1990г. на Софийски районен съд, не е била вписана. Ищцата е придобила имота по време на висящия спор за собственост и е приобретател на спорното право, който не е участвал като страна по делото, но спрямо нея е неприложимо правилото на чл. 226, ал. 3, пр. 1 ГПК /чл. 121, ал. 3 ГПК от 1952г. отм./, именно поради невписването на исковата молба. Налице е изключението по чл. 226, ал.3 ГПК, тъй като спорът е за недвижим имот и исковата молба е подлежала на вписване съгласно чл. 114 ЗС. Поради това тя разполага с правен интерес да води отрицателния установителен иск, че ответниците не са собственици. Ищцата основава правата си на договора за продажба от 1996г. и евентуално на давностно владение. Тъй като праводателката й по договора не е била собственик, тя не би могла да прехвърли права, които не притежава. Затова договорът за продажба от 25.09.1996г. няма вещнотранслативен ефект. Същевременно, той е действителен договор и обстоятелството, че има за предмет незаконен, но съществуващ строеж, не го прави нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Договорът е съставлява основание за добросъвестно владение съгласно чл. 70, ал. 1 ЗС. Ищцата е упражнявала фактическа власт върху процесната реална част от мезонетния апартамент от момента на договора за продажба от 25.09.1996г. непрекъснато до приключване на съдебното дирене. Владението е добросъвестно по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС и ефектът на придобивната давност е настъпил с изтичане на изискуемия петгодишен давностен срок – на 26.09.2001г. Тъй като исковата молба по ревандикационния иск срещу праводателката на ищцата не е вписана, то не са настъпили материалноправните последици на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ и на чл. 116, б. „б“ ЗЗД вр. с чл. 84 ЗС, а именно спиране и прекъсване на придобивната давност на ищцата с предявяването и уважаването на ревандикационния иск.
Следователно ищцата се легитимира като собственик на процесната реална част от мезонет по давност. Според съда, отсъствието на одобрен инвестиционен проект за обособяване на процесната реална част от мезонетния апартамент /второто му ниво/ като самостоятелно жилище по смисъла на чл. 202 ЗУТ не е пречка за придобиването на тази реална част по давност, доколкото тя съществува на място, макар фактически да не е обособена като самостоятелен обект, но съгласно действащите технически правила и норми е възможно отделянето й в самостоятелно жилище.
В заключение съдът е намерил предявения
отрицателен установителен иск за основателен, доколкото ответниците са придобили правото на собственост на основание чл. 92 ЗС, но след това са го загубили по смисъла на чл. 99 ЗС, тъй като ищцата го е придобила по давност чрез непрекъснато и добросъвестно петгодишно владение.
Решението е подписано с особено мнение от съдията-докладчик. В него са развити съображения за недопустимост на иска на две основания. На първо място е изтъкнато, че искът е недопустим на основание чл. 299 ГПК поради наличието на сила на пресъдено нещо. Влязлото в сила решение, с което е уважен иска за собственост на ответниците срещу праводателката на ищцата, има сила на пресъдено нещо спрямо нея като приобретател в хода на висящия процес. В тази смисъл е разпоредбата на чл. 226, ал.3 ГПК. Изключението, посочено в тази разпоредба, препятстващо разпростирането на силата на пресъдено нещо, е исковата молба да е подлежала на вписване и то вписване, което се ползва с оповестително-защитно действие – чл. 114 ЗС. А исковите молби по чл. 108 ЗС до 01.01.2001г. изобщо не са подлежали на вписване. Поради това, те не попадат в изключението по чл. 226, ал.3 ГПК и приобретателят на спорното право във всички случаи е обвързан от силата на пресъдено нещо на решението.
На второ място докладчикът е изтъкнал, че искът е недопустим поради неустановен правен интерес от воденето му, което е основание за прекратяване съгласно Тълкувателно решение № 8/2013г. на ОСГТК. Ищцата не е установила да е собственик на нито едно от посочените две основания – договора за продажба от 1996г. и придобивна давност. Второто основание не е могла да се осъществи, тъй като докато е траел процеса по иска за собственост давността е спряла както по отношение на страните, така и за ищцата като приобретател на спорното право. Поради това за периода 25.09.1996г. до 22.05.2002г. давност не е текла. На 18.05.2005г. е подадена молба от ответниците за образуване на изпълнително производство въз основа на решението по чл. 108 ЗС, което все още не е приключило и давността е прекъсвана с всяко предприето действие по принудително изпълнение – чл. 116, б. „в” ЗЗД. Отделно от това, не е категорично доказано, че ищцата е установила фактическа власт, а дори и да има такава, то владението не е безсъмнително, а и е смущавано от споровете за собственост и от образуваното изпълнително дело за въвод. На последно място е изтъкната и друга законова пречка за придобиване на реалната част по давност, а именно императивната норма на чл. 202 ЗУТ, която е относима и за придобиване по давност на реална част от жилище. При липсата на одобрен инвестиционен проект за обособяване на реалната част като самостоятелно жилище, а и при липсата на данни, че е възможно такова обособяване според строителните правила и норми, то придобиване по давност на реалната част е недопустимо.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът намира, че такива са налице.
Следва да се допусне касационно обжалване за проверка допустимостта на решението и във връзка с изведените на първо място правни въпроси дали подлежат на вписване исковите молби по чл.108 ЗС, заведени преди 01.01.2001г.; дали приобретател, придобил спорното право през 1996г. по време на висящ процес срещу праводателя си, е обвързан от силата на пресъдено нещо на решението по спора за собственост, с което праводателят е отстранен от имота и дали е налице в този случай изключението на чл. 226, ал.3 ГПК /чл. 121, ал.3 ГПК/отм./. По тези въпроси е удостоверено противоречие с практиката на ВКС, посочена от касаторите и цитирана в особеното мнение към решението, поради което е налице основанието по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК.
Предпоставка за касационен контрол на същото основание съществува и по втория правен въпрос: дали тече придобивна давност в полза на приобретател на спорен недвижим имот, придобил го по време на висящ процес срещу праводателя си и дали упражняваното от него владение е добросъвестно. Разрешението, дадено от мнозинството съдии от въззивния състав, е в отклонение с практика по чл. 290 ГПК – Решение № 97 от 27.07.2015г. по гр.д. № 6353/2014г. на ІІ г.о.
Следва да се откаже допускане на касационно обжалване по третия правен въпрос. След постановяване на обжалваното решение е прието Тълкувателно решение № 3/2014г. на ОСГК, прието на 28.06.2016г., според което: ако към момента на сключване на сделката, реално определените части от недвижим имот /сграда, жилище или други обекти/, не са фактически обособени, но е възможно да бъдат обособени като самостоятелен обект, съобразно изискванията в действащия устройствен закон към този момент, договорът не е нищожен поради невъзможен предмет. Въззивният съд е приел, че отсъствието на одобрен инвестиционен проект за обособяване на реалната част в самостоятелно жилище не е пречка за придобиването й по давност, доколкото тя съществува реално и според действащите технически правила и норми и възможно обособяването й. Този извод съответства на разрешението в тълкувателния акт.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 942 от 12.05.2016г. по гр.д. № 371582015г. на Софийски апелативен съд по касационната жалба на А. А. А., А. А. А., А. А. К., А. В. К.-П. Р. И. Т., Л. И. Я. и Ж. К. С..
УКАЗВА на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да представят документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 292/двеста деветдесет и два/ лв.
При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на указанията делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване в открито заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: