О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 321
София, 12.07.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми юни, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева ч.т.дело № 1146/2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на А. П. Д., в качеството ? на законен представител на малолетните жалбоподатели Б. Б. Н., П. Б. Н. и Б. Б. Н., против определение № 456 от 28.12.2017 г. по в.ч.гр.д. № 517/2017 г. на Апелативен съд Велико Търново.
Ответниците по частната касационната жалба – Б. Б. Н.-Е., Ю. П. Н. и Г. Б. Н., чрез пълномощника си адв. С. Б., са на становище, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй като поставеният в изложението въпрос е неотносим към конкретния случай, не е формирал решаващите изводи на апелативния съд по процесното определение и по него не е налице противоречие със задължителната практика на ВКС. Поддържат също, че частните касатори не са обосновали наличието на предпоставките на очевидна неправилност на определението по смисъла на чл. 280, ал. 2 от ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
С определението, предмет на обжалване, състав на Апелативен съд Велико Търново, е потвърдил Определение № 811/02.11.2017 г. по гр. д. № 390/2017 на Окръжен съд Ловеч в частта, с която е оставено без уважение искането на ищците по чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаването им от заплащане на държавна такса по делото в размер на 4 548 лева. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че такси и разноски не се внасят от физически лица, само когато същите не разполагат с необходимия финансов ресурс в наличност, както и с възможност за набавяне на такъв от притежаваното имущество и получаваните доходи. Доколкото малолетните и непълнолетните деца могат да са страни в съдебни производства, същите дължат държавна такса на общо основание. В тази връзка съдът е обсъдил установеното по имущественото състояние на малолетните, като е отчел приетото под опис наследствено имущество, включващо права на собственост върху акции и дялове от търговски дружества, собственост върху недвижими имоти, вземания на парични средства от банкови сметки и още много други Така след преценка на представените по делото декларации за имуществото на малолетните лица и препис от решение № 147/14.10.2014 г. по гр.д. № 39313/2014 на СРС, е направен решаващ извод, че имуществото на малолетните е достатъчно за да заплатят държавна такса в размер на 4548лв., която освен това вече е била и внесена.Съдът подробно е обсъдил и представената декларация за материално и гражданско състояние на майката и законен представител на малолетните деца- А. П. Д., като е обосновал заключение, че тя също разполага с достатъчно средства за заплащане на определената държавна такса, поради получаване на трудово възнаграждение, участие като едноличен собственик на капитала в търговското дружество [фирма] и извършена покупко-продажба на недвижим имот през 2016 г.
Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Частните касатори чрез пълномощника им поддържат наличие на предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и чл. 280, ал. 2 ГПК. Поставен е въпроса – „Значителното увеличаване на дължимата държавна такса, вследствие на разделяне на делата по чл. 210, ал. 2 от ГПК, представлява ли промяна в обстоятелствата, която дава възможност за ново искане по чл. 83, ал. 2 от ГПК?” Страната е поддържала, че с обжалваното определение Апелативен съд Велико Търново се е произнесъл по така формулирания въпрос в противоречие с мотивите към т. 12 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 на ОСГТК на ВКС. На следващо място, е посочено, че са налице предпоставките за допускане по чл. 280, ал. 2 ГПК, доколкото процесното определение е очевидно неправилно, тъй като въззивният съд не е обсъдил и не е възприел възраженията, че е налице промяна на фактическата обстановка, изразяваща се в значително увеличение на размера на държавната такса поради разделяне на делата.
Частните касатори не обосновават довод за приложно поле на чл.280, ал.1 и 2 ГПК. Поставеният въпрос, с оглед подробно разгледаните по-горе мотиви на въззивният съд, в това число и решаващите мотиви обосновали обжалвания правен резултат не е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК – арг. т.1 ТРОСГТК №1 /09г. Но дори и да бъде приет за такъв не е налице соченото противоречие с т.12 на ТРОСГТК № 6/12г. Страната неправилно разбира и интерпретира цитираната задължителна практика, тъй като с мотивите на посочената т.12 ВКС е обсъждана възможност за подаване на повторна молба за освобождаване от такси и разноски, но в контекста на това кой е компетентния съд да се произнесе в очертаните в мотивите хипотези, като видно от диспозитива, прието е, че компетентен е този съд, пред който е заявено искането. Т.е. поставеният от касаторите въпрос изобщо не е разглеждан с цитираната задължителна практика.Освен това този лаконичен довод на страната е относим към възможността да бъде проведено искане по чл.83 ГПК т.е. към допустимостта, а не към основателността на молбата, тъй като същата независимо от това дали разделянето на делата и увеличаване на таксата съставлява ново обстоятелство или не, е разгледана по същество от въззивният съд, обсъдено е искането и същото е намерено за неоснователно, а не за недопустимо. Или страната не е обосновала предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Касаторите са подддържали като селективен критерий и основанието по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност.
С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание се налага извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 предл.3-то ГПК. Това основание, в случая, частните касатори са извели от обстоятелства, сочени като техни твърдения, несъобразени, според тях от въззивния съд т.е. с доводи за неправилност, а не за очевидна неправилност. Този извод се налага, с оглед изложението по основанието, лаконично въведено от касаторите, а именно – съдът следвало да обсъди, че е налице твърдяната от страната промяна в обстоятелствата, изразена в това, че след разделянето на делата била определена по-.висока от първоначалната такса, от което е изведено, че съставът бил постановил неправилен акт. Така изложеното, освен неотносимо към основанието по чл.280, ал.2 пр.3-то ГПК е неотносимо и към искането по чл.83,ал.2 ГПК въобще, доколкото последното предполага разглеждане на имущественото състояние на молителите, което следва да бъде съобразено с размера на държавната такса. Освен това твърдението е и фактически невярно, тъй като съдът е съобразявал именно по-високия размер на таксата и е извършил преценка, че страната има достатъчно средства да я заплати, което е и направено по делото / таксата е внесена/, което всъщност са и неговите решаващи правни изводи.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на определението на ВТАС.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 456 от 28.12.2017 г. по в.ч.гр.д. № 517/2017 г. на Апелативен съд Велико Търново
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: