– 3 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 321
гр. София 12.07.2019 година.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 11.07.2019 (единадесети юли две хиляди и деветнадесета) година в състав:
Председател: Светла Бояджиева
Членове: Димитър Димитров
Александър Цонев
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, частно гражданско дело № 487 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК и е образувано по повод на частна касационна жалба с вх. № 13 712/25.07.2018 година, подадена от К. И. Б., срещу определение № 1913/19.06.2018 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 4-ти състав, постановено по ч. гр. д. № 2748/2018 година.
С обжалваното определение съставът на Софийския апелативен съд е потвърдил разпореждане № 114/19.02.2018 година на Окръжен съд Кюстендил, постановено по гр. д. № 580/2017 година, с което е върната подадената от К. И. Б. срещу Софийски градски съд искова молба с вх. № 10 044/14.12.2017 година, поради неотстраняването на нередовностите й, в определения от съда срок, като е прекратено образуваното въз основа на нея гр. д. № 580/2017 година.
В частната си касационна жалба К. И. Б. излага твърдения, че обжалваното определение е поставено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до необоснованост на същото. Твърди се, че не са налице нередовности на подадената от него искова молба с вх. № 10 044/14.12.2017 година. Поискано е обжалваното определение и потвърденото с него разпореждане № 114/19.02.2018 година на Окръжен съд Кюстендил, постановено по гр. д. № 580/2017 година да бъдат отмени и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за разглеждането на спора по същество. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК частният жалбоподател твърди, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на Софийския апелативен съд.
К. И. Б. е уведомен за обжалваното определение на 19.07.2018 година, а частната му жалба срещу него е вх. № 13 712/25.07.2018 година. Поради това е спазен предвидения от чл. чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване като жалбата на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
За да постанови определението си съставът на Софийския апелативен съд е приел, че Окръжен съд Кюстендил е бил сезиран искова молба подадена от К. И. Б., с която е поискано Софийски градски съд да бъде осъден да му заплати сумата от 751.30 лева имуществени вреди, изразяващи се в намаляване на имотното му състояние чрез възстановяване на удръжка на Т. Ц. Б.; сумата от 76.20 лева имуществени вреди, изразяващи се в намаляване на имотното му състояние по повод заплащане на държавна такса за жалба до Софийски градски съд и сумата от 6 500 000.00 лена, представляваща неимуществени вреди, претърпени вследствие прикриване на виновните и престъпни действия по повод на издаването на изпълнителен лист, срещу Т. Ц. Б., от съдия Д. Ц. и образуваното въз основа на него изпълнително дело № 2017860401627/2017 година по описа на М. П. М.-частен съдебен изпълнител с район на действие района на Софийски градски съд, вписан под № *** в регистъра на Камарата на частните съдебни изпълнители.
Въз основа на тази искова молба било образувано гр. д. № 580/2017 година по описа на Окръжен съд Кюстендил, като с определение от 18.01.208 година постановено по същото съдът оставил исковата молба без движение и указал на Б. да отстрани противоречието в обстоятелствата на исковата молба, като изложи ясно и конкретно какво е действието, съответно бездействието, от което търпи вреди, както и в какво се изразява противоправния му характер, да изложи факти, от които да може да се установи каква е връзката между действието/бездействието и съответното лице от състава на съда и претърпените вреди, имайки предвид, че заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК е издадена срещу друго лице, а не срещу него. Съобщението за това определение било получено лично от К. И. Б. на 09.02.2018 година, като с молба вх. №1237/13.02.2018 година, подадена по пощата на 12.02.2018 година, той посочил единствено, че издаването на изпълнителен лист срещу съпругата му Т. Ц. Б. го уврежда лично. Въз основа на тази молба съставът на Окръжен съд Кюстендил постановил разпореждане № 114/19.02.2018 година, с което приел, че указанията му за отстраняване на нередовностите на исковата молба не са изпълнени в цялост, поради което върнал исковата молба и прекратил производството по делото.
Въз основа на така установените факти съставът на Софийския апелативен съд приел, че обжалваното разпореждане № 114/19.02.2018 година на Окръжен съд Кюстендил, постановено по гр. д. № 580/2017 година е законосъобразно. Преди постановяването му първоинстанционният съд ясно и изчерпателно бил указвал на К. И. Б. в какво се състоят нередовностите на исковата му молба, предоставил му възможност да бъдат изпълнени в срок указанията, като го предупредил за неблагоприятните последици от неизпълнението. Неотстраняването в срок на констатирана от съда нередовност на исковата молба, винаги било основание за връщането й., поради което обжалваното разпореждане било законосъобразно и следвало да бъде потвърдено.
С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК К. И. Б. е поискал обжалваното определение да бъде допуснато до касационен контрол по правните въпроси за това дали издаването на изпълнителен лист срещу съпругата на ищеца е основание за това той да претендира вреди и за това дали след като ищецът твърди вреди от издаден срещу съпругата му изпълнителен лист тона е въпрос на процесуална допустимост или на основателност на предявения иск. Така поставените въпроси са такива по съществото на спора, но не са обусловили правните изводи на състава на Софийския апелативен съд при постановяване на обжалваното определение. Затова те не отговарят на изискването за правен въпрос по чл. 280, ал. 1 от ГПК, така както същото е конкретизирано в т. 1 от ТР № 1_19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС. Съдебният състав не е приел, че К. И. Б. няма основание за претендира вреди от издаден срещу съпругата му изпълнителен лист, като не е излагал мотиви в тази насока, нито пък е приел, че това е въпрос е въпрос на допустимостта на иска. Съдът само е посочил, че с молба вх. №1237/13.02.2018 година, подадена по пощата на 12.02.2018 година, той посочил единствено, че издаването на изпълнителен лист срещу съпругата му Т. Ц. Б. го уврежда лично, но е приел, че само с това си твърдение частният жалбоподател не е изпълнил указанията за отстраняване на нередовностите на исковата молба. В тази връзка обуславящи допускането на обжалваното определение до касационен контрол правни въпроси биха били тези свързани с приложението на чл. 127, чл. 128 и чл. 129 от ГПК, каквито обаче частният жалбоподател не е формулирал, а такива не могат да бъдат поставяни служебно от съда. Липсата на обусловен от мотивите на обжалвания съдебен акт правен въпрос е достатъчно основание да не се допуска касационно обжалване на акта, в какъвто смисъл са и разясненията в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 2009 година на ОСГТК на ВКС.
С оглед на горното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на определение № 1913/19.06.2018 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 4-ти състав, постановено по ч. гр. д. № 2748/2018 година. по подадената срещу него от К. И. Б., частна касационна жалба с вх. № 13 712/25.07.2018 година и такова не трябва да се допуска.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1913/19.06.2018 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 4-ти състав, постановено по ч. гр. д. № 2748/2018 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.