3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 321
София, 15.04.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на осми април през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………………….……. и с участието на прокурора ……………………….……………..….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. д. № 522 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 262, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 101269 от 16.ІХ.2013 г. на [фирма]-София, подадена срещу разпореждане № 31937/16.VІІІ.2013 г. на СГС, ГК, с-в І-17, постановено по ч. гр. дело № 4368/2013 г., с което – като процесуално недопустима (просрочена) – е била върната частна жалба на този търговец против постановеното по същото дело определение № 12150/27.VІ.2013 г. за обезсилване на издадената на основание чл. 417, т. 9, предл. 1-во ГПК заповед за незабавно изпълнение на парично задължение срещу длъжника „А. ЕООД-София в размер на 73 099.89 евро по издаден от последното на 28.ІІ.2008 г. запис на заповед № 81773, ведно с лихви и разноски.
Поддържайки общо оплакване за неправилност на атакуваното разпореждане по чл. 262, ал.2 , т. 1 ГПК, д-вото частен жалбоподател претендира за неговото отменяване, а под условието на евентуалност – за възстановяване на срока за обжалване поради наличието непредвидено обстоятелство – остра бъбречна криза на пълномощника на д-вото частен жалбоподател /В. М.С./, получена в [населено място] на 11.VІІ.2013 г. около 14.оо часа. Инвокирани са доводи, че срокът за подаване на върнатата частна жалба не е започвал да тече от датата 4 юли 2013 г., а по-късно – предвид нередовното съобщаване на атакуваното с нея определение вместо на съдебния адресат /пълномощник/, директно на търговеца.Докато съдебният адресат бил уведомен няколко дни по-късно за определението – „при размяната на седмичната му кореспонденция с доверителя”.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по частната жалба [фирма]-София писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта й, така и по основателността на оплакването за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното прекратително разпореждане по чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК, претендирайки за потвърждаването му.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в прекратеното частно въззивно производство пред СГС, частната жалба на [фирма]-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.
Съгласно чл. 50, ал. 3 ГПК връчването на съдебни книжа на търговци и на юридически лица /а в случая частният жалбоподател, съгласно чл. 63, ал. 3-във вр. чл. 64, ал. 1, т. 4 ТЗ, съвместява и двете качества/ става в канцелариите им и може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме, като при удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя. Видно от приложената на л. 24 от досието по ч. гр. дело № 4368/2013 г. по описа на СГС е, че на датата 4 юли 2013 г. препис от постановеното по него определение № 12150/27.VІ.2013 г. е бил връчен на юрисконсулта на [фирма] /дл. лице с имена В. Х./ и че това връчване е станало в централата на търговеца в [населено място], [улица].е. там, където е неговото седалище и адрес на управление, вписани в търговския регистър. Към този момент обаче, е било прекратено действието на първоначално издаденото от [фирма]-София пълномощно /рег. № 11308/ в полза на софийското адвокатско дружество „С. и партньори”, приложено към заявлението по чл. 417, т. 9 ГПК, чиито срок е бил до датата 30.ІХ.2012 г. Съответно пълномощното на адв. В. М. С. от същото софийското адв. д-во – с рег. № 13553 от датата 28.ХІ.2011 г., е само за преупълномощаването му от страна на представляващите адвокатското д-во и следователно не би могло да има действие след крайния срок на действието на първоначалното пълномощно, а именно датата 30.ІХ.2012 г. Съгласно чл. 39, ал. 1 ГПК, когато страната е посочила в седалището на съда лице, на което да се връчат съобщенията – съдебен адресат, или има пълномощник по делото, връчването се извършва на това лице или на пълномощника. В случая настоящият частен жалбоподател [фирма]-София е имал първоначално пълномощник в лицето на В. М. С. от софийското адв. д-во „С. и партньори”, но след датата 30.ІХ.2012 г. неговите пълномощия са били прекратени.
В заключение, правно несъстоятелна е тезата на търговеца настоящ частен жалбоподател, поддържана впрочем и в настоящата жалба, че негов съдебен адресат бил софийското адв. д-во „С. и партньори”. Това „съвпадане” в качествата „пълномощник” и „съдебен адресат” е могло да съществува само в пределите на срока на действие на пълномощното с рег. № 11308/5.Х.2011 г., следователно не и към датата 25.ІІІ.2013 г. /когато в СРС е бил депозиран по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК отговор по частната жалба на длъжника [фирма]-София./, нито вече към датата на подаване на върнатата частна жалба – 15 юли 2013 г. Ето защо няма основание за зачитане на „избор” за получаване на съдебни книжа, какъвто страната в действителност не е направила и затова, като валидно, ще следва да се преценява единствено връчването на преписа от определение № 12150/27.VІ.2013 г. на СГС, ГК, с-в І-17, постановено по ч. гр. дело № 4368/2013 г. на постоянния адрес по седалището и адреса на управление на [фирма] в [населено място]. Що се отнася до поддържаното под условието на евентуалност искане по чл. 64, ал. 2 ГПК, то не може да се отправя директно до ВКС и компетентен да се произнесе по него е съдът, констатирал просрочието на частната жалба, върната по реда на чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 31937 на Софийския градски съд, ГК, с-в І-17, от 16.VІІІ.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 4368/2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по ч. т. дело № 522 по описа за 2014 г.