О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 321
София, 17.06. 2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на пети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ИРИНА ПЕТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 70 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет /ДАБ при МС/ чрез юрисконсулт Л. Г. срещу решение № 2250/24.08.2018 г. на Софийски апелативен съд /САС/, търговско отделение, 9 състав по т.д. № 5242/2017 г. в частта, с която след частична отмяна на решение на Софийски градски съд /СГС/ в отхвърлителната му част е постановено решение, осъждащо касатора ДАБ при МС да заплати на „Газстроймонтаж“ АД и „Стройкомерс“ ЕООД на основание чл.59 ЗЗД и чл.86 ЗЗД обезщетения за извършени строително монтажни работи – конкретно посочени, съгласно акт № 3/30.04.2014 г., извън възложените с договор от 24.02.2014 г., сключен между ДАБ при МС и консорциум ДЗЗД „ГСМ Стройкомерс 2014“ и обезщетение за забавеното изпълнение на паричното задължение за периода 17.07.2014 г. – 14.08.2015 г., както следва: на „Газстроймонтаж“ АД на основание чл.59 ЗЗД – 33250.20 лв. и на основание чл.86 ЗЗД – 3646.19 лв.; на „Стройкомерс“ ЕООД на основание чл.59 ЗЗД – 22346.80 лв. и на основание чл.86 ЗЗД – 2450.45 лв. Присъдени са и разноски.
Касаторът поддържа оплаквания за недопустимост, неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 и ал.2 предл. 2-ро и 3-то ГПК.
Ответниците по касационната жалба – „Газстроймонтаж“ АД и „Стройкомерс“ ЕООД оспорват допускането на жалбата и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение намира, че касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК, отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК, но изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 и ал.2 предл. 2-ро и 3-то ГПК, поради следните съображения:
Пред СГС са предявени искове с посочено основание чл.266 ал.1 ЗЗД и едновременно изложение на обстоятелства за наличие и на фактически състав на неоснователно обогатяване срещу настоящия касатор за заплащане на допълнително извършени работи по сключен договор. Исковете на основание чл.266 ал.1 ЗЗД и по чл.59 ЗЗД са отхвърлени от СГС, като е прието, че исканите обезщетения за извършени СМР са надвишавали определената договорена между страните цена на договора, сключен по реда на ЗОП, не са ангажирани доказателства, че имуществото на ответника се е увеличило. Отхвърлени са и претендираните лихви върху главниците. За да отмени отхвърлителното решение на СГС по предявените претенции и да постанови уважително решение за посочените по-горе размери на обезщетения и лихва за забава САС е приел, че ищците „Газстроймонтаж“ АД и „Стройкомерс“ ЕООД като участници в консорциум ДЗЗД „ГСМ Стройкомерс 2014“ са сключили договор с ищеца ДАБ при МС, след процедура по реда на ЗОП, с предмет „Пълен инженеринг /инвестиционно проектиране и изпълнение на СМР/ на обект на ДАБ при МС – регистрационен център – София, териториално поделение на ДАБ при МС, място за временно настаняване на чужденци, подали молба за международна закрила, град София, квартал Военна рампа, ул. „Локомотив“ № 11. В качеството си на изпълнители ищците са получили възлагане от ДАБ при МС да извършат проектиране, да получат решение по реда на ЗУТ за извършване на строителство и преустройство, съобразно заданието на договора. САС е обсъдил и е изложил изключително подробни съображения във връзка със събраните по делото писмени и гласни доказателства /заключения на вещи лица по извършени СТЕ, технически задания, актове обр.19 за приемане на извършеното, съпоставка на извършените и заплатени работи/. САС е приел, че допълнително извършените работи, предмет на претенциите в настоящото производство, неразплатени от ответника, сега касатор, не са били включени в договора, за тях липсва възлагане, но те са свързани с дейностите по договора. Посочено е, че към момента на сключване на договора и одобряване на конкретния в случая вариант № 3 за необходимите действия не е имало възможност, съобразно действащата тогава разпоредба на чл.43 ЗОП за изменение на договора, освен предвидените в ал.2 хипотези, които не са налице в конкретния случай. По тези съображения, според САС, е неоснователно искането за заплащане на възнаграждение за извършените допълнителни работи на основание чл.266 ал.1 ЗЗД във връзка със сключения договор, но са налице предпоставки за уважаване на иска на основание чл.59 ЗЗД, доколкото допълнителните работи са извършени, защото са свързани с възложените дейности и без тях не може да се приеме изработеното. Изложени са подробни съображения за конкретните видове работи и необходимостта да бъдат извършени, за да бъде реализиран обекта и да бъде въведен в експлоатация. Изложени са и съображения, че ДАБ при МС не е собственик на имота, но има право на управление върху имотите и вещите, включени в тях. Процесната сграда е предоставена на ДАБ при МС с решение № 569/30.09.2013 г. на МС, имотът е публична държавна собственост на област София град, а финансирането на програмата е извършено от европейски фонд за бежанците в общата програма „Солидарност и управление на миграционните потоци“. Исковете са уважени при съобразяване със соченото основание – чл.59 ЗЗД, като е присъдена стойността на извършените СМР по пазарни цени на материали и труд, обичайните разходи, като товарене и разтоварване, без печалба и без ДДС. Съобразено е и съотношението, посочено в уточнителна молба от 07.10.2015 г. пред СГС за претендиране на част от цената на исковете за всеки от ищците /60% за „Газстроймонтаж“ АД и 40% за „Стройкомерс“ ЕООД/.
В изложението си касаторът формулира следните въпроси при допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 ГПК: „длъжен ли е съдът при постановяване на решението да се съобразява с фактическите твърдения и заявените от Ищеца претенции; може ли съдът служебно да съобразява невъведени от страната факти и въз основа на тях да уважи претенции на Ищеца; може ли съдът да се произнася по основание, което не е заявено в исковата молба; може ли със съдебното решение да се изменят фактическите основания на иска; какви са пределите на диспозитивното начало в гражданския процес; може ли съдът по свой почин да измени вида и обема на търсената от Ищеца защита“. „длъжен ли е въззивният съд да обсъди самостоятелно всички твърдения и доводи на страните и да изследва кои са правнорелевантните за спора факти; длъжен ли е да направи съвкупна, всеобхватна, задълбочена и обективна преценка на събрания по делото доказателствен материал и да съобрази всички събрани по делото доказателства; необходимо ли е въззивният съд да обоснове доказателствените и правните си изводи и да изложи подробни и пълни мотиви към постановеното решение; следва ли въззивният съд при преценка на обстоятелствата по делото и събраните доказателства да съобрази правилата на логиката, науката и опита“. „допустимо ли е съдът да присъди на извъндоговорно основание /чл. 59 ЗЗД/ допълнително възнаграждение на изпълнител по договор, сключен по реда на ЗОП, за строително монтажни работи, извършени в отклонение на договореното“.
Съгласно указанията в ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос /чл.280 ал.1 ГПК/ трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Преценени съобразно тези указания, така формулираните въпроси не покриват общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, доколкото са общо и хипотетично поставени, без оглед на изложените от САС съображения, обуславящи решаващата му воля. САС е изложил изключително подробни съображения и във връзка с изложените от ищеца обстоятелства, на които основава претенциите си, и във връзка със събраните по делото доказателства, поради което твърденията, въведени във въпросите за „служебно съобразяване на невъведени от страната факти“ не намира опора в изложените от САС мотиви на постановеното решение, нито в подадената искова молба, нейното уточнение, нито в изложените от ищците, сега ответници по касация доводи, поддържани в процеса. При тези данни има всички основания да се приеме, че решението е постановено в съответствие с изискванията на чл.127 ал.1 т.4 и т.5 ГПК и няма основание да се приеме недопустимост на същото, за каквато ВКС следи служебно /т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/. Соченото от касатора уважаване на претенцията за лихва за забава върху обезщетението от 22346.80 лв. в размер на 3646.19 лв. и за сумата 2450.45 лв. е предмет на поправка на допусната очевидна фактическа грешка с решение № 2941/13.12.2018 г. на САС и то по молба на ответника, сега касатор, поради което твърденията за тази допусната грешка и нейното изправяне по указания в ГПК ред не навежда на недопустимост на постановеното решение. Доколкото касаторът не е формулирал правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, това само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /мотиви към т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.2 ГПК. За да се приеме очевидна неправилност въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция, без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за законосъобразност и обоснованост на решаващите правни изводи на въззивния съд, какъвто тук не е налице.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
Съдът не присъжда разноски на ответните страни, макар да са поискани такива, тъй като няма доказателства за сторени разноски от тях за настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2250/24.08.2018 г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, 9 състав по т.д. № 5242/2017 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.