О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 321
София,18.05.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 10.05 две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело №216 /2012 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от [фирма], [населено място], чрез адвокат Б. Г., с вх.№1149/20.02.2012 год. на Пловдивския апелативен съд срещу определение №190 от 06.02.2012 год. по ч.т.д.№74/2012 год. на Пловдивския апелативен съд, 3-ти търговски състав, с което е потвърдено определение №2074 /29.11.2011 год. по т.д.№539/2009 год. на Пловдивския окръжен съд, с което е отхвърлена молбата на частния жалбоподател с правно основание чл.248 ГПК за изменение на решение №500 от 25.10.2011 год. по т.д.№ 539/2009 год. на Пловдивския окръжен съд в частта за разноските, която молба съдържа и евентуално искане по чл.78, ал.5 ГПК. С това решение е отхвърлена молбата на настоящи жлбоподател с правно основание чл.625 ТЗ срещу ответника [фирма], [населено място], поради което и на основание чл.78 ал.2 във вр. с ал.1 ГПК [фирма] е осъден да заплати на [фирма] адвокатски хонорар в размер на 3000 лв. За да потвърди обжалваното определение, Пловдивският апелативен съд е приел, че представеният в производството по несъстоятелност договор за правна помощ/стр.39 от т.д.№539/09 на Пловдивския окръжен съд/, съдържа всички елементи на договора за поръчка, а в частта за изплатения адвокатски хонорар представлява разписка по смисъла на чл.77, ал.1 ЗЗД.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено в противоречие със закона, защото по делото липсват доказателства за извършено плащане на адвокатски хонорар. Навежда доводи, че съгласно утвърдената съдебна практика, то се доказва с договорите за правна защита и съдействие от адвокатски кочани със съответните серии и номера, фактури, издадени от възложителя на правните услуги и преводно нареждане, ведно с извлечение от разплащателната сметка на наредителя. Подържа основанието за достъп до касация по чл.280, ал. І, т.2 и т.3 ГПК като поставя следния правен въпрос: „Следва ли заплащането на адвокатски хонорар да бъде установено с надлежни документи, установяващи извършеното плащане, за да бъде присъден в тежест на ищеца, съразмерно отхвърлената част на иска.
Ответникът оспорва частната жалба.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване/ чл.274, ал.3 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно определение не следва да се допуска до касационен контрол. Формулираният правен въпрос е от значение за изхода по конкретното дело, обусловил е правните изводи, направени от съда в обжалваното определение, поради което представлява общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. За допускане до касационно обжалване, обаче, не е достатъчно само формулирането на значимия за изхода на делото конкретен правен въпрос, но следва той да е разрешен при наличие на някои от допълнителните предпоставки за селекитране на касационната жалба по смисъла на чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК. Частният жалбоподател се позовава на утвърдена съдебна практика, в противоречие на която е постановено обжалваното определение, без дори да я е посочил. Съгласно т.3 на ТР1-2010-ОСГКТК касаторът дори е задължен да представи доказателства за наличието на противоречива съдебна практика.
Не е налице и допълнително подържаното основание чл.280, ал.1,т.3 ГПК, защото нормата на чл.36 ЗА, съгласно която размерът на възнаграждението се определя въз основа на писмен договор с клиента , е ясна и не се нуждае от изправително тълкуване по смисъла на т.4 та ТР1-2010-ОСГКТК.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №190 от 06.02.2012 год. по ч.т.д.№74/2012 год. на Пловдивския апелативен съд, 3-ти търговски състав, с което е потвърдено определение №2074 /29.11.2011 год. по т.д.№539/2009 год. на Пловдивския окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: