3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 321
гр. София, 18.06.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на девети юни през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 1022 по описа за 2015г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу определение № 3130 от 22.12.2014г. по т.д. № 590/2014г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав, с което е допусната замяна на наложената с определение № 340 от 03.12.2012г. по т.д. № 182/2012г. на СОС възбрана върху недвижим имот със залог на парична сума в размер на 26 000 лева, учреден от [фирма] в полза на [фирма] чрез влагане на сумата по сметка на САС.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно и необосновано. Твърди, че с постановеното от въззивния съд осъдително решение е потвърдена основателността на предявения иск, като поддържа, че е налице и обезпечителна нужда, налагаща необходимостта от продължаване на действието на наложената обезпечителна мярка – възбрана върху недвижим имот. Счита, че замяната на обезпечителната мярка „възбрана върху недвижим имот” със залог на парична сума е неправилна, тъй като искът е предявен и уважен като частичен, а пълният размер на дължимите от [фирма] суми е 130 804,86 лева главница и 12 612,22 лева законна лихва и частният жалбоподател ще предяви иск за пълния размер на вземането си, след като решението по настоящото дело влезе в сила. Поддържа, че обезпечителната мярка „залог на парична сума в размер на 26 000” не обезпечава в достатъчен размер вземанията на жалбоподателя от ответника, тъй като освен претендираната сума, ответникът е осъден да заплати и законната лихва върху присъдената сума от предявяването на иска до окончателното изплащане на сумата, както и разноски. Моли да бъде взето предвид и обстоятелството, че ответното дружество е извършило разпореждане с имуществото си с единствената цел да бъде възпрепятствано и осуетено удовлетворяването на правата на жалбоподателя.
Ответникът по касация [фирма] представя отговор, с който оспорва частната жалба. Поддържа, че при допускането на исканата замяна на обезпечителната мярка въззивният съд не е допуснал нарушение на процесуалния закон, тъй като са налице и двете предпоставки на чл.398, ал.2 ГПК. Излага подробни съображения за неоснователност на частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.2 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С обжалваното определение № 3130 от 22.12.2014г. по т.д. № 590/2014г. САС е заменил допуснатата по делото обезпечителна мярка – възбрана върху недвижим имот, със залог на парична сума в размер на 26 000 лева, учреден от ответника [фирма] в полза на ищеца [фирма] чрез влагане на сумата по сметка на САС.
Обжалваното определение е правилно.
С постановено по настоящото дело определение № 340 от 03.12.2012г. е допуснато обезпечение на предявения по делото от [фирма] иск за сумата 26 000 лева чрез възбрана върху собствения на [фирма] недвижим имот, описан в определението, при парична гаранция в размер на 3000 лева. Обезпечените искове са за заплащане на сумата 25 500 лева, представляваща част от цялата сума от 130 804,86 лева, заплатена от ищеца по сключени между страните два договора – договор за наем от 01.08.2011г. и договор за възлагане на СМР от 01.08.2011г., и на сумата 500 лева, представляваща част от законната лихва върху сумата 130 804,86 лева, чийто пълен размер е 11 145 лева, от датата на плащането й до предявяване на исковата молба.
Съгласно разпоредбата на чл.398, ал.2 ГПК при обезпечение на оценим в пари иск ответникът може винаги да замени без съгласието на другата страна допуснатото от съда обезпечение със залог в пари или ценни книжа съгласно чл.180 и чл.181 ЗЗД, като това не се отнася до обезпечение на искове за собственост. Тъй като предявените в настоящото производство искове са за парични суми, замяна на допуснатата обезпечителна мярка възбрана върху недвижим имот на ответника със залог в пари, може да бъде допусната по искане на ответника, без да е необходимо съгласието на лицето, в полза на което е допуснато обезпечението. В този случай правата на последния са гарантирани в достатъчна степен с оглед правото му на предпочтително удовлетворяване от паричната сума, предмет на учредения залог. Поради това обжалваното определение е постановено в съответствие с процесуалния закон.
Неоснователен е изложеният в частната жалба довод, обоснован със съществуването на обезпечителна нужда от наложената възбрана върху недвижим имот с оглед пълния размер на дължимите суми. Предмет на делото са само тази част от спорните вземания, които са предявени в производството, и именно до този предявен частичен размер е било допуснато обезпечение чрез възбрана върху недвижим имот на ответника. Съдът е съобразил размера на исковете, които са предмет на делото, като с обжалваното определение е допуснал замяна на обезпечителната мярка възбрана върху недвижим имот със залог на парична сума в размер на 26 000 лева, съответстващ на цената на иска, до който размер е било допуснато и обезпечението чрез възбрана. Предвид изложеното, при преценката за наличие на обезпечителна нужда и за подходящата обезпечителна мярка е без значение какъв е пълният размер на предявеното с частичен иск вземане. Без значение са и размерът на законната лихва от завеждане на исковата молба и дължимите разноски, тъй като обезпечение на тези вземания не е било допуснато.
С оглед обсъдените предпоставки на чл.398, ал.2 ГПК е неотносимо обстоятелството дали ответникът извършва разпореждане с имуществото си, върху което няма наложени обезпечителни мерки. Наличието на обезпечителна нужда е преценено при допускане на обезпечението, а при произнасяне по искане за замяна на обезпечителната мярка съдът следва да съобрази вида на търсената защита и доколко предложената нова обезпечителна мярка е подходяща да гарантира осъществяването на правата на ищеца по иска.
По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3130 от 22.12.2014г. по т.д. № 590/2014г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: