3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 321
С., 21.03. 2016 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 24 февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 528/2016 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Б. Ж. и И. Б. Ж. против въззивно решение № 6159 от 28.08.2015г. по в. гр. дело № 12827/2014г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 12.03.2014г. по гр. дело № 11096/2013г. на Софийски районен съд в частта, с която И. Б. Ж. и И. Б. Ж. са осъдени на основание чл. 200, ал. 1 ЗЗД да заплатят на В. Д. В. сумата 5040 лв. цена по договор за продажба на МПС от 02.08.2010г., заедно със законна лихва върху сумата от 14.03.2013г. до окончателното й изплащане.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателите поставят правните въпроси – длъжен ли е решаващият съд с цел изясняване на обективната истина да събере по свой почин, респ. да укаже на страната, конкретните доказателства, които следва да ангажира за доказване на изложените от нея твърдения; произнасянето по въпроса за фактическия състав на чл. 200 ЗЗД следва ли да се ограничава само до представени писмени доказателства; следва ли решаващият съд при определяне на дължимото адвокатско възнаграждение да излезе извън рамките на чл. 78, ал. 5 ГПК, във вр. с чл. 36 З.. и § 2 ДР на Наредба № 1/09.01.2004г. Жалбоподателите поддържат, че поставените правни въпроси с обжалваното решение са разрешени в противоречие с цитирана съдебна практика, която не представят.
Ответницата В. Д. В. не е представила писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено частично първоинстанционно решение по разгледан иск по чл. 200, ал. 1 ЗЗД намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставените правни въпроси не обуславят решаващите изводи на съда за уважаването на иска, нямат отношение към формиране правната воля на съда за основателността на иска в уважения размер и не съставляват основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Доколкото във въпросите се съдържат твърдения за допуснати процесуални нарушения при изясняване на фактическата обстановка следва да се посочи, че първоинстанционният съд е изготвил изчерпателен доклад по реда на чл.146 ГПК и е уважил доказателствените искания на ответниците направени в първото съдебно заседание. Подадената от ответниците въззивна жалба не е съдържала оплаквания за допуснати процесуални нарушения от първата инстанция по доклада на делото и по – конкретно, във връзка с разпределяне на доказателствената тежест и указанията за подлежащите на доказване факти от страните. При липса на оплаквания за допуснати от първата инстанция нарушения от процесуален характер, въззивният съд не дължи произнасяне. Неговите правомощия по правилността на решението са ограничени в рамките на посоченото в жалбата (чл. 269 ГПК).
В. съдът е разгледал оплакванията за неправилност на решението, като е приел, че макар получателят на сумите да не е страна по договора, изпълнението към него е такова към лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства се явява овластено да получи изпълнението по смисъла на чл. 75 ЗЗД (в случая това е бащата на ищцата), поради което е валидно направено и има погасителен ефект по отношение на задължението за заплащане на продажната цена на лекия автомобил до размера на 1960 лв. Прието е, че оставащата дължима цена е в размер на 5040лв., за колкото искът е останал уважен.
Съдът е отговорил й на оплакването за необсъдено от първоинстанционния съд възражение на ответниците за погасяване на вземането за продажната цена по договора с изтекла тригодишна погасителна давност. Прието е, че възражението е направено едва в хода на устните състезания пред първата инстанция и се явява преклудирано с изтичането на срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК, по естеството си не се основава на нововъзникнал факт и като несвоевременно заявено не е подлежало на обсъждане. В този смисъл е задължителната съдебна практика установена с Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013г. (т. 4-та) на ОСГТК на Върховния касационен съд.
Въпросът по приложението на чл. 78, ал. 5 ГПК уреждащ възражение за прекомерност на заплатено възнаграждение за адвокат е поставен формално. Ответниците не са правили възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение за защита, нито в първата инстанция, нито пред въззивния съд. Съгласно установената съдебна практика, съдът не разполага с правомощие служебно да осъществява проверка за прекомерност на разноските за адвокатска защита при постановяване на решението – т. 3 на ТР № 6/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид изложеното по поставените правни въпроси не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 6159 от 28.08.2015г. по в. гр. дело № 12827/2014г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ