– 4 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 321
гр. София 22.03.2017 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 09.11.2016 (девети ноември две хиляди и шестнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 60 072 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 5927/21.04.2016 година, подадена от М. Д. С., срещу решение № 485/16.03.2016 година на Апелативен съд София, гражданско отделение, 8-ми състав, постановено по гр. д. № 5050/2015 година.
С обжалваното решение съставът на Апелативен съд София е отменил частично първоинстанционното решение № 6161/26.08.2015 година на Софийски градски съд, І-во гражданско отделение, 11-ти състав, постановено по гр. д. № 14 104/2013 година, в частта му, с която [фирма] [населено място], на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, е осъдено да заплати на М. Д. С. сумата от 7 500.00 лева (разликата между дължимото се обезщетение от 5000.00 лева и присъденото от първата инстанция такова), представляваща обезщетение за претърпени от него, поради реализирано на 07.02.2013 година пътнотранспортно произшествие неимуществени вреди, заедно със законната лихва за забава върху сумата, считано от 07.02.2013 година до окончателното плащане и е отхвърлил предявените искове като неоснователни, като е потвърдил решението в частта му, с която застрахователят е осъден да заплати обезщетени в размер на 5000.00 лева. В частта му, с която предявеният от М. Д. С. срещу [фирма] [населено място] иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) е отхвърлен от първоинстанционния съд за разликата над уважения размер от 12 500.00 лева до пълния претендиран размер на обезщетението от 26 000.00 лева първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила. В касационната си жалба М. Д. С. излага доводи за това, че решението на Апелативен съд София е постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които нарушения от своя страна са довели и до необосноваността му. Прави се искане въззивното решение да бъде отменено и да се постанови друго, с което предявеният срещу [фирма] [населено място] иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) да бъде уважен за сумата от 12 000.00 лева. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Н. И. Н. твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Апелативен съд София по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място] е подал отговор на същата с вх. № 9454/28.06.2016 година, с който е изразил становище, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решение № 485/16.03.2016 година на Апелативен съд София, гражданско отделение, 8-ми състав, постановено по гр. д. № 5050/2015 година, поради което такова не трябва да се допуска, а ако се допусне касационната жалба се оспорва като неоснователна и се иска оставянето и без уважение като атакуваното с нея решение бъде потвърдено.
М. Д. С. е бил уведомен за обжалваното решение на 21.03.2016 година, а касационната му жалба е с вх. № 5927/21.04.2016 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
С първоинстанционното решение № 6161/26.08.2015 година на Софийски градски съд, І-во гражданско отделение, 11-ти състав, постановено по гр. д. № 14 104/2013 година2012 година е прието, че дължимото се от [фирма] [населено място] на М. Д. С. обезщетение по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) е в размер на 25 000.00 лева, но тъй като, но тъй като е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на С., за което е прието, че е в размер на 50 % съдът е присъдил сумата от 12 500.00 лева. С обжалваното решение № 485/16.03.2016 година на Апелативен съд София, гражданско отделение, 8-ми състав, постановено по гр. д. № 5050/2015 година въззивният съд е приел, че дължимото се обезщетение е в размер на 25 000.00 лева, но е определил по-висок размер на съпричиняването на М. Д. С., а именно 80 %, като с оглед на това е стигнал до извода, че искът по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) е основателен за сумата от 5000.00 лева.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК М. Д. С. поставя въпроса за задължението на съда в мотивите към решението си задължително да обоснове, на основа на кои доказани факти и обстоятелства сформира правните си изводи, както и защо кредитира и дава вяра на определени доказателства и на други-не. Твърди, че с обжалваното решение този въпрос е разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика, намерила израз в ППВС № 7/27.12.1965 година, ТР № 1/04.01.2001 година, постановено по тълк. д. № 1/2001 година на ОСГК на ВКС, решение № 228/01.10.2014 година, постановено по гр. д. № 1060/2014 година по описа на ВКС, ГК, І г. о., решение № 166/15.07.2013 година, постановено по гр. д. № 1285/2012 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., решение № 15/30.01.2015 година, постановено по гр. д. д. № 4604/2014 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. и решение № 212/01.02.2012 година, постановено по т. д. № 1106/2010 година по описа на ВКС, ТК, ІІ т. о., поради което е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд. Така поставения въпрос е съществен, но не обуславя допускането на касационно обжалване на атакуваното решение. Съотнесен към подадената от М. Д. С. касационна жалба, той е свързан с мотивите на съда по отношение на приетото съпричиняване и определянето на размера на същото. От тях е видно, че изводът на съда в тази насока се основава на това, че с предприетата неправомерна маневра М. Д. С., отклонявайки управлявания от него лек автомобил наляво, довело до позициониране на същия напречно (перпендикулярно) на лентите за движение в неговата първоначална посока, при това, без да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението и без да се увери, че няма приближаващ отзад лек автомобил, съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, движещ се перпендикулярно срещу него в същата лента с относителна висока скорост на къси светлини и мокра настилка, както и без да подаде ясен и достатъчен за възприемане сигнал със светлинните пътепоказатели на управлявания от него лек автомобил който е следвало да бъде включен през цялото време на маневрата-съгласно изисква нето на чл. 26 от ЗДвП е предизвикал и допринесъл за настъпването на пътнотранспортното произшествие, което съпричиняване съдът е приел като 80 %, а не 50 %, доколкото вината на С. е значително по-голяма от тази на деликвента. Съставът на Софийския апелативен съд е констатирал, че малко след детелината на околовръстното е имало възможност за отбивката за [населено място], а вместо това С., е преминал неправомерно през затревен остров, за обратен завой на място, което не предполага тази възможност. Предприетата от него маневра не му предоставяла предимство и не го освобождавала от задължението да вземе всички необходими мерки за безопасност, преди да започне нейното извършване. За наличието на съпричиняване достатъчно и необходимо е поведението на пострадалото лице да е в причинна връзка с реализираното увреждане, като обективно е създало предпоставки и/или възможност за неговото настъпване, каквато е и конкретната хипотеза. Тези изводи на съставана Софийския апелативен съд не са голословни, а почиват на възприетия от съда механизъм на настъпването на пътнотранспортното произшествие, който е приет за доказан от съда при надлежното обсъждане на всички факти и доказателства по делото, като при това обсъждане е посочено и на кои доказателства се дава вяра и на кои не, и защо. Доколкото тези въпроси са от значение за възникването на отговорността на застрахователя [фирма] [населено място], то мотивите на въззивния съд за механизма на настъпването на пътнотранспортното произшествие са изложени преди тези за съпричиняването. Доколкото обаче както въпросът за наличиеито на отговорност на застрахователя и този за наличието на съпричиняването и неговия размер са в зависимост от механизма на пътнотранспортното произшествие, то не е необходимо мотивите за този механизъм да бъдат приповтаряни при излагането на изводите на съда по втория въпрос, след като вече са били изложени по отношение на първия. Поради това при постановяване на обжалваното решение съставът на Софийския апелативен съд не се е отклонил от посочената от М. Д. С. задължителна съдебна практика.
Предвид на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 485/16.03.2016 година на Апелативен съд София, гражданско отделение, 8-ми състав, постановено по гр. д. № 5050/2015 година по подадената срещу него от М. Д. С. касационна жалба с вх. № 5927/21.04.2016 година и такова не трябва да се допуска.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 485/16.03.2016 година на Апелативен съд София, гражданско отделение, 8-ми състав, постановено по гр. д. № 5050/2015 година по подадената срещу него от М. Д. С. от [населено място], [улица]. с Е. [ЕГН] касационна жалба с вх. № 5927/21.04.2016 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.