– 3 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 321
гр. София 26.10.2016 година.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 14.09.2016 (четиринадесети септември две хиляди и шестнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 3362 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на подадена от И. Н. С. срещу решение № 175/10.05.2016 година на Окръжен съд Русе, постановено по гр. д. № 189/2016 година, касационна жалба с вх. № 6396/15.06.2016 година.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 2/04.01.2016 година на Районен съд Русе, осми граждански състав, постановено по гр. д. № 104/2015 година, в частта му, с която по предявен от Ц. П. Ц. насрещен иск по чл. 59, ал. 9 от СК е изменен определения му с решение № 1703/17.10.2012 година на Районен съд Русе, ХІІ-ти граждански състав, постановено по гр. д. № 3611/2012 година режим на лични отношения с детето Е. Ц. Ц.. Със същото решение съставът на Окръжен съд Русе е отменил първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Ц. П. Ц. насрещен иск с правно основание чл. 127а от СК и вместо това е постановил друго, с което искът е уважен.
Производството по гр. д. № 104/2015 година по описа на Районен съд Русе е образувано на 14.01.2015 година, като исковата молба е била подадена от И. Н. С. на 22.12.2015 година, която молба е заведена с вх. № 59 968 в деловодството на съда. На 04.03.2015 година с искова молба с вх. № 9418 от същата дата Ц. П. Ц. е предявил насрещните искове, които са предмет на оспорваното с касационната жалба на И. Н. С. въззивно решение № 175/10.05.2016 година на Окръжен съд Русе, постановено по гр. д. № 189/2016 година. Първоинстанционното решение както по основния иск, така и по насрещните искове е постановено на 04.01.2016 година, а второинстанционното решение е постановено на 10.05.2016 година. В периода между образуването на първоинстанционното производство и постановяването на решението по същото е настъпила промяна в закона. С § 4 от ЗИДГПК, обнародван в ДВ бр. 50/03.07.2015 година, е изменена разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК, като е създадена нова т. 2, съгласно която не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по искове за издръжка, брачни искове, искове по чл. 322, ал. 2 от ГПК, производства по чл. 59, ал. 7, чл. 123, ал. 2, чл. 126, ал. 2, чл. 127, ал. 2, чл. 127а, чл. 128 и чл. 130, ал. 3 от СК, искове по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ и по чл. 13, ал. 2 от ЗВСГЗГФ, производства за разпределяне ползването на съсобствен имот по чл. 32, ал. 2 от ЗС, искове по чл. 40 от ЗУЕС, молби за промяна на име по чл. 19, ал. 1 от ЗГР и искове по чл. 17, ал. 1 от ЗУКТС. Искът по чл. 59, ал. 2 от СК попада сред тези изброени в чл. 322, ал. 2 от ГПК, поради което постановеното по него решение не подлежи на касационно обжалване по силата на чл. 280, ал. 2, т. 2 от ГПК. След като липсва възможност за осъществяване на касационен контрол на решенията по исковете по чл. 59, ал. 2 от СК, с които се определят първоначалните мерки относно упражняването на тези права, както и режима на личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата, то по аргумент на по-силното основание липсва такава и по отношение на решенията по исковете по чл. 59, ал. 9 от СК, с които се изменят първоначално постановените мерки. С оглед на това след изменението на чл. 280, ал. 2, т. 2 от ГПК не се допуска касационно обжалване на решенията постановени по чл. 59, ал. 9 и по чл. 127а от СК. Изменението е в сила от 07.07.2015 година като приложението му относно заварените случаи е уредено с § 14 от ПЗРЗИДГПК съгласно, която подадените преди влизането в сила на закона касационни жалби, частни жалби по чл. 274, ал. 2 от ГПК и жалби срещу решения на ВКС по чл. 80, ал. 3 от ЗННД се разглеждат по съществуващите преди този момент условия и ред. Видно от текста на разпоредбата, от значение за това, кой процесуален ред ще се прилага при обжалването на съдебния акт е моментът на подаване на жалбата срещу него, а не това кога е подадена исковата молба или е образувано съдебното производство по нея. От това следва, че изменението на чл. 280, ал. 2, т. 2 от ГПК се прилага по отношение на всички висящи съдебни производства по чл. 59, ал. 9 и чл. 127а от СК, по които към 07.07.2015 година не е постановено решение или макар и да е постановено такова не е подадена касационна жалба срещу него. С влизането в сила на чл. 280, ал. 2, т. 2 от ГПК отпада възможността за касационно обжалване на решенията по посочените по-горе искове. Липсата на такава възможност води до извода, че решенията на въззивния съд по исковете по чл. 59, ал. 9 и по чл. 127а от СК са окончателни и не подлежат на обжалване. Същите влизат в сила от момента на обявяването им по надлежния ред и разрешения с тях правен спор не може да бъде пререшаван.
В конкретния случай обжалваното решение № 175/10.05.2016 година на Окръжен съд Русе, постановено по гр. д. № 189/2016 година е постановено след датата на влизане в сила на изменението на чл. 280, ал. 2, т. 2 от ГПК, поради което и касационна жалба с вх. № 6396/15.06.2016 година срещу същото е подадена след тази дата. При съобразяване на действащата към момента на постановяване на съдебното решение редакция на чл. 280, ал. 2, т. 2 от ГПК следва извода, че въззивното решение е влязло в сила от момента на обявяването му-10.05.2016 година, поради което подадената срещу него касационна жалба е недопустима. Без значение е обстоятелството, че в него е посочено, че то подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му пред петчленен състав на ВКС, доколкото правото на обжалване произтича от закона и няма как да бъде упражнено при липса на предвидена в същия възможност за това.
С оглед на това подадената срещу решение № 175/10.05.2016 година на Окръжен съд Русе, постановено по гр. д. № 189/2016 година, касационна жалба с вх. № 6396/15.06.2016 година е недопустима и трябва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство да бъде прекратено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба с вх. № 6396/15.06.2016 година, подадена от И. Н. С. с Е. [ЕГН] и съдебен адрес [населено място], [улица], чрез адвокат С. В., срещу решение № 175/10.05.2016 година на Окръжен съд Русе, постановено по гр. д. № 189/2016 година като ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 3362/2016 година по описа на Върховния касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател:
Членове: 1.
2.