О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 321
гр. София, 26.11.2015 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети ноември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 5580 по описа на Върховния касационен съд за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК и е образувано по частната жалба на В. С. М., чрез адвокат С. М. от [населено място] против определение № 445 от 28.09.2015 год. по ч. гр. д. № 4428/2015 год. на ВКС, І г. о., с което е оставена без разглеждане частната й жалба срещу определение № 11895 от 9.06.2015 год. по ч. гр. д. № 4645/2015 год. на Софийски градски съд и е прекратено производството.
Жалбоподателката счита определението за неправилно по изложените съображения за преграждащия характер на определението по чл. 423, ал. 3 ГПК за изпълнителното производство с искане за отмяната му.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, като обсъди изложените в частната жалба доводи във връзка с данните по делото, намира следното:
С оглед разпоредбата на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК постановеното определение на предходния тричленен състав на ВКС, с което е оставена без разглеждане частната жалба и производството е прекратено, подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС.
Частната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което и производството е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, поради следните съображения:
За да остави без разглеждане частната жалба против определението от 9.06.2015 год. по ч. гр. д. № 4645/2015 год. на Софийски градски съд по чл. 423, ал. 3 ГПК, с което е прието възражението на длъжника, който е бил лишен от възможността да оспори вземането поради това, че заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България – чл. 423, ал. 1, т. 2 ГПК, не подлежи на обжалване с частна жалба, тъй като то не е въззивно определение. Позовал се е на приетото в съдебната практика / опр. № 443 от 24.06.2010 год. по ч. т. д. № 497/10 год. ІІ т. о., опр. № 561 от 7.12.12 год. по ч. гр. д. № 580/12 год. ІІ г. о. и др., както и на т. 15 от мотивите на ТР № 4 по т. д. № 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС/, че производството по чл. 423 ГПК е извънредно такова, аналогично на производството по отмяна на влезли в сила решения. Преценката на съда е различна от тази на заповедния съд – не се преценява правилността на първоинстанционния съдебен акт, а се упражняват правомощия за извънинстанционна проверка по повод надлежно връчване на заповедта за изпълнение на длъжника и предпоставките за реализиране правото му на защита срещу последиците на издадената заповед, т. е. както е посочено в цитираното тълкувателно решение дали съществуват основания за закъсняло оспорване на вземането чрез възражение, при наличието на предвидените в закона предпоставки. Поради този характер на производството по чл. 423, ал. 3 ГПК, определението на съда няма характер на същинско въззивно определение, за да е възможно обжалването му при наличие на предпоставките на чл. 274, ал. 3 ГПК/което е изключено съгласно т. 8 от ТР № 4/2013 год. ОСГТК на ВКС/. Това определение обаче не е преграждащо по-нататъшното развитие на делото с оглед разпоредбата на чл. 423, ал. 4 ГПК, нито в процесуалния закон е предвидена възможност за това, поради което и не подлежи на обжалване в хипотезите на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Горните съображения относно характера на определението по чл. 423, ал. 3 ГПК и неговата необжалваемост се споделят напълно от настоящия състав, а доводът на жалбоподателката за преграждащия му характер за изпълнителното производство е неоснователен, тъй като последиците от приемане на възражението за изпълнението на издадената заповед по чл. 410 ГПК са предвидени в закона и са свързани със защитата на страните в заповедното производство. В случая е постановено спиране на изпълнението на заповедта, което не може да обоснове извод за обжалваемост на определението по приемане на възражението по изложените съображения за неговия характер. Определението, с което въззивният съд се произнася по подадено от длъжника възражение по чл. 423, ал. 1 ГПК срещу издадена по реда на чл. 410 и сл. ГПК заповед за изпълнение, не прегражда по-нататъшното развитие на делото и не подлежи на обжалване на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, нито на основание чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, доколкото в процесуалния закон не е предвидена възможност за осъществяване на инстанционен контрол за законосъобразност.
Поради тези съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено, затова ВКС, ІІ г. о. в настоящият си състав
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определението с № 445 от 28.09.2015 год. по ч. гр. д. № 4428/2015 год. на ВКС, І г. о., с което е оставена без разглеждане частната жалба на В. С. М. от [населено място] срещу определение № 11895 от 9.06.2015 год. по ч. гр. д. № 4645/2015 год. на Софийски градски съд и производството по делото е прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.