О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 321
София,27.07.,2009 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди и девета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Здравка Първанова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 315 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.3 ГПК.
С определение №28,постановено на 04.02.2009г. по гр.д. №45/2009г. Смолянският окръжен съд е подтвърдил определението на Смолянския районен съд от 20.11.2008г.,с което производството по гр.д. №200/2008г. е прекратено по реда на чл.299,ал.1 ГПК.
Определението е обжалвано от Р. Н. В. и Р. Н. М. ,които поддържат,че същото е неправилно,тъй като погрешно е прието,че е налице идентичност между страните по двете дела по смисъла на чл.298,ал.1 ГПК и че прибавянето на нови ответници по делото е само механично. Като основание за допускане на касационно обжалване сочат разпоредбата на чл.280,ал.1,т.1 ГПК,като твърдят,че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса кога е налице сила на присъдено нещо при спор за материално право по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ и по-специално по въпроса кога е налице пълен идентитет по отношение на предмета,страните и основанието по смисъла на чл.299,ал.1 ГПК.
В писмен отговор в срока по чл.276,ал.1 ГПК ответникът по жалба Р. Г. М. изразява становище,че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване,тъй като становището на въззивния съд е съобразено с практиката на ВКС.
Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.275,ал.1 ГПК. Предпоставките за разглеждането й по същество по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
По смисъла на чл.280,ал.1,т.1 ГПК на касационно обжалване пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища,в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуален въпрос в противоречие с практиката на ВКС. В случая в обжалваното определение е прието,че е налице идентичност на предмета на спора по настоящето дело и по гр.д. №252/2005г. на Смолянския районен съд,тъй като процесният имот с площ 3.250 дка се включва в имота,предмет на иска по гр.д. №252/2005г. Прието е,че е налице идентичност и на заявеното основание,тъй като посоченият в исковата молба по настоящето дело договор за продажба, сключен на 05.02.1957г. е бил приобщен към доказателствата по гр.д. №252/2005г.,ищците са се позовали на него като основание за придобиване на собствеността от техния наследодател и същият е бил обсъждан в постановеното по делото решение. Обстоятелството,че продавачите по този договор и по договора от 1956г. са различни лица е прието за ирелевантно,тъй като силата на присъдено нещо касае страните по предявения иск,а не страните по сделката,от която се черпят права. Прието е също така,че прибавянето на още един сънаследник като ищец в производството не може да обуслови извод за липса на идентичност по отношение на страните,тъй като включването като страна на неучаствувало в предходното производство лице не осуетява обективното тъждество спрямо лицата,обвързани със сила на присъдено нещо, доколкото решението по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ обвързва всички наследници на общия наследодател.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК жалбоподателите поддържат, че е налице противоречиво разрешаване на поставения от тях въпрос с даденото в приложените решения на ВКС,които касаят правната природа на производството по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ,правното действие на постановеното по този ред решение,характера на решението на ПК /сега ОСЗ/ като индивидуален административен акт. Тези решения обаче не съдържат изразено становище по поставения в изложението въпрос и следователно не обуславят наличие на противоречивото му разрешаване в твърдяния от жалбоподателите смисъл.
Поставеният от жалбоподателите въпрос е разрешен от въззивния съд в съответствие с трайната практика на ВКС досежно обективните предели на силата на присъдено нещо,вкл. досежно основанието,на което се твърди,че е придобито правото на собственост при предявен иск по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ /в случая изрично въведено като такова от пълномощника на жалбоподателката Р. Н. В. в хода на устните състезания по гр.д. №252/2005г./. В съответствие с практиката на ВКС е решен и въпросът за субективните предели на силата на присъдено нещо с оглед разпростирането на правните последици на решението, постановено по реда на чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ и спрямо неучаствувалите в това производство наследници на същия общ наследодател.
Въззивният съд се е съобразил изцяло с константната съдебна практика при постановяване на обжалваното определение, поради което настоящият състав приема,че соченото в частната жалба основание за допускането на касационно обжалване не е налице.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване по реда на чл.274,ал.3 ГПК определение №28, постановено на 04.02.2009г. по ч.гр.д. №45/2009г. по описа на Смолянския окръжен съд по подадената от Р. Н. В. и Р. Н. М. частна жалба вх. №677/16.02.2009г.
Председател:
Членове: