3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 321
гр. София, 28 юни 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева частно гражданско дело № 2387 по описа на Върховния касационен съд за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 9732/02.06.2017 г. на К. И. Б. срещу определение от 09.05.2017 г., постановено по ч.гр.д. № 973/2016 г. по описа на Софийския апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на страната за предоставяне на правна помощ по частна касационна жалба вх. № 5248/11.04.2016 г. против определение № 764/29.02.2016 г. по ч.гр.д. № 973/2016 г. на САС.
Жалбоподателят моли обжалваното определение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да му бъде предоставена правна помощ чрез назначаване на адвокат за приподписване на частната му касационна жалба против въззивното определение.
Частната жалба е допустима – подадена е в предвидения от закона едноседмичен срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, приема следното:
С определение № 901/04.05.2015 г. по гр.д. № 829/2014 г. Софийският окръжен съд е прекратил на основание чл.130 ГПК производството, образувано по исковата молба на К. Б. против Г. В. Ч. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие противоправното поведение на ответника в качеството му на съдия, участвал в съдебен състав по разглеждането на отнесен до съда правен спор. Съдът е приел, че е налице абсолютна процесуална пречка за разглеждане на иска, насочен против лице с функционален имунитет, доколкото на основание чл.132 от Конституцията на Република България при осъществяване на съдебната власт съдиите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните действия и постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. Това определение е потвърдено с определение № 764/29.02.2016 г. по възз.ч.гр.д. № 973/ 2016г. на Софийския апелативен съд, обжалвано от К. Б. с частна касационна жалба вх. № 5248/11.04.2016 г. С определение № 55/09.01.2017 г., при осъществяване на правомощията си по администриране на частната касационна жалба, апелативният съд е оставил без уважение молбата на страната за предоставяне на правна помощ, което е потвърдено от касационната инстанция с постановяване на определение № 36/13.02.2017 г. по ч.гр.д. № 333/2017 г. на ВКС, I г.о. Доколкото молбата за предоставяне на правна помощ е оставена без уважение с влязъл в сила съдебен акт, Софийският апелативен съд е дал повторни указания на страната с разпореждане от 21.02.2017 г. за привеждане на частната касационна жалба в съответствие със законоустановените изисквания за нейната редовност – представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване и приподписването й от адвокат. В изпълнение на дадените указания жалбоподателят е подал повторна молба за предоставяне на правна помощ, оставена без уважение с атакуваното определение. За да достигне до този правен извод, въззивният съд е приел, че жалбоподателят разполага с достатъчно средства за упълномощаване на процесуален представител в касационното производство, тъй като след извършена служебна справка в Агенция по вписванията, е установил, че последният притежава недвижимо имущество, както и поради липсата на представени доказателства за намалена работоспособност. Посочил е, че жалбоподателят не е изпълнил указанията от 06.06.2016 г. за представяне на нова частна касационна жалба, написана на допустим език, а служебните адвокати отказват приподписване на жалби с подобно съдържание от съображения за професионална етика.
Обжалваното определение е правилно, предвид следните съображения:
Предоставянето на правна помощ гарантира равния достъп до правосъдие на всички лица. При касационното обжалване на определенията, законът поставя изисквания частната жалбата да бъде приподписана от адвокат, както и да се представи мотивирано изложение на касационните основания, за което е необходимо страната да ползва адвокатска помощ. Когато жалбоподателят няма средства да упълномощи адвокат, той има възможност да ползва правна помощ и когато са налице предпоставките за това, съдът му назначава особен представител- адвокат. Съгласно разпоредбата на чл.24, т.2 ЗПрП обаче, правна помощ не се предоставя в случаите, когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. Разглежданият случай е такъв, поради очевидната недопустимост на исковата претенция, предявена срещу магистрат, ползващ се с функционален имунитет съгласно чл.132 от Конституцията на Република България. Производството по гр.д. № 829/2014 г. по описа на Софийския окръжен съд е образувано по деликтен иск насочен срещу Г. В. Ч., в качеството му на съдия, разгледал отнесен до съда правен спор. Функционалният имунитет на магистратите е въпрос пряко свързан с допустимостта на предявения иск, като наличието на такъв имунитет е абсолютна процесуална пречка за разглеждане на иск на пострадалия за вреди, когато е насочен срещу лице, което се ползва с такъв имунитет, освен ако е извършено умишлено престъпление от общ характер. Касае се за отрицателна процесуална предпоставка за надлежно упражняване правото на иск, за която съдът следи служебно и ако тя е налице, съдът не пристъпва към разглеждане на спора по същество, а е длъжен да прекрати делото.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 09.05.2017 г., постановено по ч.гр.д. № 973/2016 г. по описа на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.