Определение №321 от 30.3.2016 по гр. дело №1183/1183 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

1

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 321

гр.София, 30.03.2016 г.

Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и трети март две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1183/ 2016 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. А. И., с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Смолянски окръжен съд № 591 от 14.12.2015 г. по гр.д.№ 442/ 2015 г. С него е потвърдено решение на Девински районен съд по гр.д.№ 85/ 2015 г. и по този начин е отхвърлен предявения от жалбоподателката против Л. С. С. иск, квалифициран по чл.79 ал.1 вр. чл.240 ЗЗД за сумата 5 095 лв, дължима по разписка от 05.04.2012 г., със законната лихва върху тази сума от 26.03.2015 г. до окончателното й изплащане.
От изложението на жалбоподателката по чл.284 ал.3 т.1 ГПК следва да бъдат уточнени, съгласно Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, следните правни въпроси: за доказателственото значение на обяснения на страна, с които се оборват нейни неизгодни твърдения, обективирани в подписан от нея документ; за доказателственото значение на документ, съдържащ изявление за получаване на сума пари със задължение за връщането й; за значението на обстоятелството, че в разписка за получен заем издателят е вписал като задължено за връщането му трето лице; за подлежащите на установяване факти при предявен иск за връщане на заета сума, за което е издадена разписка и за тълкуване на волята на страните по договора; за значението на обстоятелството за какво е използвана заетата сума по отношение на задължението за връщането й, удостоверено в издадена разписка. Поддържа, че тези въпроси са разрешени в обжалваното решение в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и че са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответната по касация страна Л. С. С. оспорва жалбата с доводи по същество, а по наличието на основания за допускане на обжалването счита, че такива не са обосновани от ищцата, без да излага конкретни съображения по повдигнатите въпроси.
Съдът намира жалбата за допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване.
За да отхвърли предявените искове, въззивният съд е приел за установено, че през 2012 г. ищцата е работила като ръководител офис на [фирма], клон Д.. На 05.04.2012 г. ответницата съставила разписка, в която било посочено, че е получила от ищцата 5 095 лв във връзка с погасяване на кредит от „С.” за излизане от просрочие на кредита и че сумата ще бъде възстановена след една година от съдлъжника Р. О.. С присъда от 10.03.2014 г. ищцата била призната за виновна в това, че е съставила неистински частен документ – договор за потребителски кредит от 22.04.2009 г., като съзнателно е дала възможност на друго лице (ответницата С.) да получи без правно основание чуждо движимо имущество – 7 800 лв. На 10.04.2014 г. ищцата отправила нотариална покана до ответницата с искане за плащане на сумата по разписката, но такова не последвало. При така установените факти от правна страна съдът извел неоснователност на иска поради липса на документи за внасяне на сумата 5 095 лв на името на Л. С.. Посочил, че от представената разписка не може да се направи извод за сключен между страните договор за заем, тъй като ответницата не е поела задължение да върне сумата, а е посочила, че връщането ще бъде извършено от съдлъжника Р. О.. Липсва съгласие от страна на ответницата да поеме задължението, а задължаването на трето лице няма правна стойност. Действителните отношения между страните не са установени, но те не са заемни, щом липсва волеизявление от страна на ответницата, че се задължава да върне посочената в разписката сума.
С оглед тези мотиви на въззивната инстанция, не са включени в предмета на делото и не са обусловили правните разрешения на въззивния съд процесуалноправните въпроси, свързани с доказателственото значение на обясненията на страна; на документ, обективиращ изявление за получаване на сума пари; и на обстоятелството по какъв начин е използвана заетата сума. В обжалваното решение съдът не е дал приоритет на обясненията на ответницата пред издадения и подписан от нея документ, а е посочил, че самият документ не е годно доказателство за ищцовите твърдения за сключен между страните договор за заем. За този си извод въззивният съд не се е позовал на обясненията на ответницата, поради което правният въпрос за доказателственото значение на тези обяснения по отношение на удостовереното в документа, не е обуславящ.
Съдът не се е произнесъл и по въпроса за доказателственото значение, при предявен иск за връщане на заета сума, на документа, обективиращ изявление за получаването й със задължение за връщане. При обсъждането на доказателствата съдът е достигнал до извод, че представеният по делото документ не обективира съгласие на ответницата да върне сумата. При това положение без значение за крайните му изводи е въпросът, ако евентуално документ с друго съдържание би бил налице, какво би било доказателственото му значение.
По аналогични съображения въпросът за подлежащите на установяване факти при предявен иск за връщане на заета сума, за което е издадена разписка, също не е стоял пред въззивния съд. Този въпрос би бил релевантен, ако по делото е представена разписка с поето задължение от издателя й да върне получена сума. Съдът е приел, че такъв документ няма, защото с представената от ищцата разписка ответницата е заявила, че сумата ще бъде върната от трето лице, а не от нея.
Начинът на използване на заетата сума също не е мотив на съда да постанови отхвърляне на предявения иск. Според мотивите на въззивната инстанция, основание за отхвърляне на иска е недоказването на факта на предаването на сумата – било лично на ответницата, било чрез внасянето й по нейна сметка или за погашение на нейно задължение, без което не може да има сключен договор за заем. Съдът посочил, че между страните по делото има други отношения, които не са установени, но не и заемни такива, щом сумата не е предадена на ответницата. Поради това не начинът на използване на парите, за които е съставена разписката, е дал основание за отхвърляне на иска. Такова основание е липсата на заемен договор, а въпросът за какво са използвани парите няма отношение към изводите на инстанцията по същество.
Обуславя въззивното решение единствено въпросът за значението на обстоятелството, че в разписка за получен заем издателят е вписал като задължено за връщането й трето лице. Той обаче не е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, нито има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Представените от касатора решения по гр.д.№ 3020/ 2014 г., ІV г.о. и по гр.д.№ 1268/ 2011 г., ІV г.о., са постановени за тълкуване на института на встъпване в дълг, който не е поставян в настоящето производство, нито е обсъждан от въззивния съд. Пред инстанциите по същество не са били навеждани твърдения, че ответницата е встъпила в чуждо задължение към ищцата, напротив, всички твърдения на ищцовата страна са за поето задължение лично от ответницата. Поради това практиката, на която жалбоподателката се позовава, е неотносима към процесния казус и към въпроса за правното значение на волеизявлението, в което като задължен субект се посочва трето за спора лице. Този въпрос няма и значението по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като законът го урежда пълно и ясно, а практиката по разрешаването му е установена. Договорът поражда действие между лицата, които са дали съгласие, а за неучастващите в съглашението лица – само в предвидените от закона случаи. Изявление, че трето лице ще изпълни някакво задължение, представлява обещаване на задължаването на това лице, което не поражда договорна обвързаност, а единствено вземане за обезщетяване за вреди (чл.23 ЗЗД).
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационния контрол и

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Смолянски окръжен съд № 591 от 14.12.2015 г. по гр.д.№ 442/ 2015 г..
ОСЪЖДА И. А. И., Е. [ЕГН], [населено място], [улица], да заплати на Л. С. С., Е. [ЕГН], [населено място], [улица], 800 лв (осемстотин лева) разноски по касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top