О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№321
С., 30.09.2015 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети септември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 3189 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. П. А. чрез пълномощника му адвокат Н. П. против решение № 50 от 15.02.2015 г., постановено по гр.д. № 474 по описа за 2014 г. на Окръжен съд-Смолян, с което е потвърдено решение № 166 от 21.10.2014 г. по гр.д. № 73/2014 г. на Районен съд-Чепеларе за уважаване на предявения от Г. П. А. против А. П. А. иск с правно основание чл.109 ЗС, като е признато за установено по отношение на А. П. А., че Г. П. А. е собственик по наследство и съдебна спогодба на първи жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда с идентификатор № 80371.241.786.1 по кадастралната карта на [населено място], одобрена през 2006 г., разположена в поземлен имот с идентификатор 80371.241.786 и на ? ид.ч. от общите части на сградата и е единствен собственик на входа, отбелязан в жълто на скица № 2 към заключението по съдебно-техническата експертиза, изготвено от вещото лице инж.Т., представляващ подход от първия етаж на сградата към стълбището, водещо до избения етаж и А. П. А. е осъден да премахне изградената от него стена от итонг и колони на входа, на който е имало дървена врата, отбелязан в жълто на скица № 2 към заключението по съдебно-техническата експертиза, изготвено от вещото лице инж. Т., преграждащата стена в избата и всички други състояния, които възпрепятстват достъпа на Г. П. А. от първия етаж до старото дървено стълбище, водило към избата и самата изба и му пречат да упражнява правото си на собственост върху входа, стълбището и избения етаж, като възстанови предишното фактическо положение.
В писмения си отговор, подаден по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК Г. П. А. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съдът съобрази следното:
За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че не е спорно, че страните са братя и са собственици на основание одобрена с протоколно определение от 19.03.1997 г. съдебна спогодба за делба по гр.д. № 20/1997 г. по описа на Ч. на по 1/2 ид.част от дворното място и от общите части на сградата и на по един етаж от двуетажна жилищна сграда, като спорен е въпросът относно правото на собственост върху част от общите части на сградата в това число и върху избения етаж.
Прието е, че от показанията на разпитаните свидетели, неоспореното заключение на вещото лице по СТЕ и обясненията на страните се установява, че единственият вход за втория жилищен етаж, собственост на ответника А. А. се намира от южната страна на жилищната сграда на нивото на първия етаж, от който вход има вътрешно стълбище за втория етаж и стълбище към избения етаж, както и че през 2011-2012 г. ответникът започнал належащи ремонтни работи, поради това, че подовата конструкция от гредоред и вътрешното дървено стълбище до етажа му били изгнили и следвало да бъдат подменени. При този ремонт ответникът е зазидал съществуващият вход от първия етаж на ищеца към избения етаж, повдигнат в жълт цвят на приложеното към заключението на вещото лице архитектурно заснемане, който е единственият вход за ищеца към избата и представлява дървена врата с височина от 1,60 м, от която се излизало на стълбищната площадка. От нея тръгвало стълбището за втория етаж, а под него имало стръмно дървено стълбище съм избения етаж, което също било премахнато при ремонта от ответника. Същият изградил ново стаманобетоново стълбище към втория етаж от източната част на стълбищната площадка, както и ново стоманобетоново стълбище към избения етаж, но не на мястото на старото стълбище, а в западната част на стълбищната площадка. С извършените СМР ответникът лишил ищеца от единствения подход и достъп до избения етаж, който е обща част от сградата, на която страните са етажни собственици. Въз иснова на експертното заключение е прието, че извършените от ответника СМР, представляващи изградено стоманобетоново стълбище, водещо към втория етаж и стълбище, водещо към избения етаж, както и площадка към него, е промяна в конструкцията на сградата, за която не са открити строителни книжа. Направен е извод, че като с извършените СМР се засяга конструкцията на сградата, е било необходимо да се издаде строително разрешение, поради което следва, че строежът е незаконен, а липсва и съгласие, дадено в изискуемата от чл.185, ал.2 ЗУТ форма – писмено, а когато се завземат общи части – писмено с нотариална заверка на подписите на всички собственици.
За неоснователен е приет довода на настоящия касатор, че след като със съдебната спогодба му е възложен в дял втория етаж с отделен вход, то той е станал собственик по давностно владение на самостоятелния вход от южната страна на сградата, водещ до втория етаж и до избения етаж, тъй като в продължение на повече от 10 години ищецът нито е ползвал, нито е владял, нито е манифестирал по някакъв начин правото си на собственост върху този южен вход и избения етаж, тъй като съгласно чл.38, ал.1 ЗС обща собственост са стълбищата, площадките, вратите към таваните и избените помещения и след като единственият вход към избения етаж е от стълбищната площадка на южния вход на сградата, за който ответникът претендира, че е изключителен собственик, то стълбищната клетка представлява обща част по предназначението си, доколкото от тази стълбищна площадка и стълбище към избения етаж се осъществява достъпа до този етаж, а съгласно ал.3 от посочената правна норма общите части не могат да се делят. Те нямат самостоятелно юридическо съществуване, поради което и не могат да бъдат предмет на прехвърлителни сделки и придобивна давност с оглед приетото в ТР № 34/15.08.1983г. по гр.д.№ 11/83г. на ОСГК, поради което ответникът не е могъл да придобие по давност стълбищната площадка и стълбището, водещо към избения етаж, както и целия избен етаж, поради обстоятелството, че същите са общи части по предназначението си. За неоснователно е прието и позоваването на А. А. на чл.37 ЗС, тъй като избеният етаж преди преграждането му от него е бил общо помещение.
Направен е извод, че след като с извършените от ответника СМР по зазиждането на входа, в жълт цвят, осигуряващ достъп на ищеца от неговия първи етаж към избения етаж, промяната на конфигурацията на стълбището към втория етаж, при което дори да се премахне зида на входа в жълто няма да има нормален достъп до избата, тъй като точно срещу входа попада наклонената плоча на променената конфигурация на стълбищното рамо към втория етаж, то ищецът е лишен от правото си да ползва избения етаж и да има достъп до него чрез стълбищната клетка.
За неоснователен е приет и довода на А. А., че районният съд се е произнесъл „свръх петитум“, като е приел за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на основание наследство и съдебна спогодба, което не е заявено в петитума на исковата молба и в молбата уточнение и допълнение, тъй като във фактическите си твърдения в исковата молба и в молбата-допълнение ищецът е търдял, че страните са собственици на основание одобрена от съда спогодба от 19.03.1997 г. по гр.д.№ 20/1997 г. по описа на Ч. за делба на останалия в наследство от дядо им П. А. процесен имот, поради което районният съд не се е произнесъл „свърх петитум“, като е посочил твърдяното от ищеца и установеното по делото основание на правото му на собственост.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поставя следните материалноправни въпроси: 1. Следва ли съдът да установи право на собственост на ищеца спрямо ответника върху жилищен етаж, към който се причислява задължително и изба, за да съществува този обект като жилище, след като от всички доказателства по делото се установява по безспорен начин, че този обект е кафе-аперитив, т.е. търговски обект, а не жилище и в него съществуват прилежащи две складови помещения;
2. Представлява ли избата обща част на сградата, върху която и ищеца следва да претендира право на собственост, при положение, че за да съществува един обект като търговски такъв, не е необходимо да бъде обслужван от изба;
3. Може ли ищеца да претендира право на собственост върху жилищен етаж, след като още в исковата си молба, а и доказателствата към нея, прилага годен титул за собственост на търговски обект;
4. Ако в сграда, притежавана в режим на етажна собственост, единия етаж е с предназначение за търговски обект, с обособени в него две складови помещения, а другия обект е с предназначение жилище, то избения етаж прилежаща част към двата обекта ли е или само към жилището;
5. Ако в една сграда са разположени обекти – търговски и жилищни, принадлежащи на различни собственици, а в избения етаж са обособени избени помещения, то може ли правото на собственост върху така обособените избени помещения да принадлежи само на собствениците на самостоятелните жилищни обекти.
Така поставените въпроси са свързани с тезата на касатора, че за разлика от жилищния обект, търговския обект може да съществува самостоятелно и без да притежава избено помещение, съответно последното може да обслужва или да бъде придобито от друг етажен собственик, но са неотносими към мотивите на съда и данните по делото. Статутът на обслужващите помещения като принадлежност към самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост или като обща по предназначението си част, се определя към момента на възникване на етажната собственост съобразно строителните книжа или с оглед волеизявленията на собственика или съсобствениците при разделянето на една сграда на повече самостоятелни обекти в нея и въведените в законодателството към този момент нормативни изисквания за самостоятелност на обект от съответния вид. В случая етажната собственост е възникнала по волята на страните чрез съдебна спогодба от 19.03.1997 г. в производство за съдебна дела и доколкото към този момент в избения етаж е съществувало едно общо помещение, а не отделни обособени чрез ограждащи стени избени помещения и липсват волеизявления на съделителите за придаването му към някой от обособените със спогодбата самостоятелни обекти, то следва, че същото е придобило статут на обща по предназначението си част. След като в настоящия случай етажната собственост е възникнала по волята на страните и всяка от тях е станала собственик на един от двата самостоятелни обекта в сградата, като избения етаж е останал като обща по предназначението си част, то неотносимо се явява дали предназначението на обекта, собственост на ищеца е жилищно или търговско, съответно поставените материално правни въпроси като неотносими към спора не могат да обосноват допускане на касационно обжалване.
Н. се явява и следния материалноправен въпрос: Следва ли при предявен иск по реда на чл.109 ЗС за премахване на извършено строителство/състояния, де се изследва въпросът с практическата изпълнимост на едно такова премахване и рисковете, които то носи за здравината и целостта на сградата в хипотеза, при която същото е било наложително да се извърши поради нуждата от изграждането му и заздравяване по този начин на конструкцията на сградата въобще. От една страна в хода на делото подобни доводи не са въвеждани, а от друга страна по реда на чл.176 ГПК настоящият касатор е заявил, че е извършил ремонта поради изгниване на гредореда и липсата на достъп до обекта му на втория етаж, а процесния вход към първия етаж зазидал, защото водел към неговия вход и не се ползвал, а следователно липсват твърдения и данни, които да дадат основание да се изследва дали премахването на извършеното преустройство и възстановяването на предишното състояние би довело до риск за здравината и целостта на сградата.
К. поставя и следния процесуалноправен въпрос: Когато се иска премахване от ответника на изградени по време на гражданския му брак стена, колони и въобще „състояния, препятстващи”, според твърденията на ищеца, достъпа му до претендираната от него собственост, и искът е насочен само срещу единия съпруг, следва ли в производството да участва като задължителен другар и другия съпруг. Въпросът се явява неотносим по настоящото дело, тъй като съпрузите за задължителни необходими другари само в случаите, когато имотът предмет на спора се притежава в режим на съпружеска имуществена общност, докато в настоящия случай от една страна вторият жилищен етаж е придобит от настоящия касатор по наследство и съдебна делба без уравнение на дяловете, поради което се явява негово лично имущество съгласно действалия към момента на придобиване на собствеността чл.20 СК от 1985 г. – отм., а от друга страна предмет на спора не е самостоятелен обект на вещни права, притежаван в режим на съпружеска имуществена общност, а преустройство на стълбищна клетка, принадлежаща към самостоятелен обект-лична на единия съпруг собственост.
В обобщение поставените въпроси са неотносими към данните по делото и съответно към изхода на спора, поради което не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допусне касасационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
С оглед изхода на настоящото производство касаторът А. П. А. следва да възстанови направените от ответника по касационната жалба Г. П. А. разноски в размер на 600.00 лв.
Постъпила е и частна жалба от А. П. А. против определение № 406 от 8.04.2015 г. по гр.д. № 474/2014 г. на Окръжен съд-Смолян, по която е образувано ч.гр.д. № 3188/2015 г., присъединено за разглеждане към настоящото гр.д. № 3189/2015 г. на ВКС, ІІ г.о. с определение № 180/25.06.2015 г.
С атакуваното определение Окръжен съд-Смолян е отхвърлил искането на А. П. А. за допълване на решение № 50 от 15.02.2015 г., постановено по гр.д. № 474 по описа за 2014 г. на Окръжен съд-Смолян в частта му за разноските съобразно уважената част от жалбата /за обезсилване на решението на първоинстанционния съд в частта за признаване за установено по отношение на А. П. А., че Г. П. А. е собственик на ? ид.ч. от дворно място, съставляващо имот с идентификатор 80371.241.786 по КК на [населено място], като постановено по непредявен иск и е прекратено делото в тази част/. Съдът е приел, че искането е неоснователно, тъй като Г. П. А. с поведението си не е дал повод на районния съд за произнасянето му „свръх петитум” по непредявено искане, поради което обезсилването на решението в тази част не следва да ангажира отговорността му за разноски, при положение, че предявения от него иск е уважен изцяло от районния съд и решението му в тази част е потвърдено от въззивния съд.
В частната жалба се поддържа, че атакуваното определение е неправилно, тъй като от една страна в отговора на въззивната жалба Г. А. е оспорил довода на въззивника А. А., че е налице произнасяне по непредявен иск, а от друга страна съгласно нормата на чл.78, ал.1 ГПК подлежат на присъждане заплатените такси и възнаграждение за един адвокат, съразмерно с уважената част от исканията, направени по повод воденето на делото, съответно на въззивника се дължат разноски съобразно основателната част от въззивната жалба. Д. е неоснователен. Отговорността за разноските по делото е обусловена от изхода на конкретния правен спор. Ответникът по иска има право на разноски само когато същият е изцяло или частично неоснователен – чл.78, ал.3 ГПК, ако не е дал повод за завеждане на делото – чл.78, ал.2 ГПК или при прекратяване на делото, образувано при надлежно сезиране на съда от страна на ищеца – чл.78, ал.4 ГПК. Случаите когато освен по предявения иск, съдът се е произнесъл и по непредявен иск, не могат да ангажират отговорността на ищеца за разноски и са извън хипотезите на чл.78 ГПК.
В обобщение атакуваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 50 от 15.02.2015 г., постановено по гр.д. № 474 по описа за 2014 г. на Окръжен съд-Смолян.
ОСЪЖДА А. П. А., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] да заплати на Г. П. А., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] разноски по повод подадената касационна жалба в размер на 600.00 /шестстотин/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 406 от 8.04.2015 г. по гр.д. № 474/2014 г. на Окръжен съд-Смолян
Определението е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: