О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 321
София, 04.07.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 3167/2013 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от А. Й. С. срещу определение от 30.01.2013 г. по ч.гр.д. № 13301/2012 г. на Софийски градски съд. С него е оставена без уважение частната жалба от А. Й. С. против определението от 28.04.2011 г. по гр.д. № 62801/2010 г. на Софийски районен съд, с което
на основание чл. 129, ал.3 ГПК е върната подадената от него искова молба и е прекратено производството по делото.
Жалбоподателят поддържа, че обжалваното въззивно определение е неправилно, тъй като въззивният съд не е обсъдил и не е взел предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, поради което е направил необоснован извод, че съобщенията по делото са ми били връчени при спазване изискванията на процесуалния закон.
Счита, че въззивното определение следва да се допусне до касационно обжалване по въпроса за приложението на чл. 43 ГПК във връзка с чл. 45 и 47 ГПК относно реда и начина на връчване на призовки и съобщения по делата, тъй като този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, както и поради това, че даденото от въззивния съд разрешение противоречи на решение № 275 от 21.06.2012 г. по гр.д. № 266/2012 г. на ВКС, І г.о.
В писмен отговор на частната жалба ответната страна [фирма] със седалище [населено място] изразява становище, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, както и че въззивното определение е правилно.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбоподателят в настоящото производство е предявил против [фирма] при условията на обективно съединяване искове за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, причинени вследствие трудова злополука на 16.08.2007 г. В исковата молба ищецът е посочил адрес [населено място], общ. Столична, район “М.”, [улица].
С разпореждане от 06.01.2011 г. исковата молба е оставена без движение и на ищеца са дадени указания в едноседмичен срок от получаване на съобщението да уточни обстоятелствата, на които се основава претенцията му, като посочи в какво са се изразили претърпените от него имуществени вреди, от какви конкретни действия и на кои лица са причинени неимуществените вреди, да уточни претендира ли неимуществени вреди от трудовата злополука и в какво са се изразили същите. В съобщението за връчване на препис от това разпореждане на ищеца е посочен адрес [населено място], общ. Столична, [улица]. Същото е върнато в съда с отбелязване, че е връчено на 13.01.2011 г. при отказ лично на адресата.
С определение от 28.04.2011 г. съдът, след като е констатирал, че ищецът е получил разпореждането на 13.01.2011 г., но в определения срок не е изпълнил дадените му указания, е приел, че са налице условията на чл. 129, ал.3 ГПК и е върнал исковата молба.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че разпореждането за отстраняване нередовности на исковата молба е било връчено на ищеца при отказ, оформен съобразно изискванията на чл. 44, ал.1 ГПК – отказът на лицето да получи съобщението е отбелязан в разписката и е удостоверен с подписа на връчителя. Намерил е за достоверни показанията на разпитаните по делото свидетели, които са установили, че ищецът страда от тежко заболяване, инвалидизиран е и е трудно подвижен, поради което рядко напуска дома, в който живее и където е неговият постоянен адрес, но е приел, че те не опровергават съдържанието на съобщението относно удостоверения от длъжностното лице отказ за получаване на книжата. Приел е, че в случая разпоредбата на чл. 47 ГПК не намира приложение, тъй като тя регламентира реда за връчване на съдебни книжа на ответниците по делата.
Неоснователно е искането на жалбоподателя за допускане на въззивното определение до касационно обжалване поради противоречието му с практиката на ВКС. Решение № 275 от 21.06.2012 г. по гр.д. № 266/2012 г. на ВКС, І г.о. не може да обоснове извод за наличието на предпоставките на чл. 280, ал.1, ал.1 ГПК, тъй като същото е постановено при коренно различна фактическа обстановка и третира редовността на връчването по реда на чл. 47 ГПК. В него е посочено, че връчването на съобщения и книжа на ответника по делото по реда на чл. 47 ГПК следва да се извърши на посочения в исковата молба адрес, а когато адресатът не е намерен на този адрес, съдът следва изиска справка за неговата адресна регистрация и ако констатира, че посоченият в исковата молба не е точен, да разпореди връчването на действителния адрес. В случая това разрешение е неприложимо поради две причини: тъй жалбоподателят А. С. е ищец по делото и не е от категорията на лицата, за които законът предвижда връчване по реда на чл. 47 ГПК и тъй като съобщението за връчване на разпореждането от 06.01.2011 г. не е върнато с отбелязване, че адресатът не е намерен на посочения адрес, а в него е посочено, че той е отказал получаването му. В тази връзка следва да се посочи, че са неотносими към въпроса за редовността на връчването при отказ по реда на чл. 44, ал.1 ГПК обстоятелствата, че ищецът е бил трудно подвижен и рядко е напускал дома си. Този начин на връчване на съобщенията не изключва, а напротив – предпоставя, че адресатът е бил намерен на адреса, но е отказал да получи книжата. Изложеното твърдение от жалбоподателя във въззивната частна жалба срещу определението на Софийски районен съд от 28.04.2011 г. по гр.д. № 53905/2010 г., че “съобщението е било намерено от малкия му син хвърлено зад портата на къщата”, индиректно сочи, че въпреки непълното изписване на адреса в съобщението, връчването е извършено именно на посочения в исковата молба адрес.
Поставения от жалбоподателя правен въпрос не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като относно редовността на връчване на призовки и съобщения при отказ на адресата да ги получи има формирана трайно установена съдебна практика, с която въззивният съд се е съобразил.
По изложените съображения въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 30.01.2013 г. по ч.гр.д. № 13301/2012 г. на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: