4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 321
гр.С., 5.11..2012 г.
Върховният касационен съд на РБ, ГК, ІІІ г.о., в закрито заседание на двадесет и шести септември две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.N 563 описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. С. Р., подадена чрез адв. М. Д. срещу въззивно решение № 124 от 9.01.2012 г. по гр.д.№ 298/2011г. на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено решение от № 176 от 16.09.2011 г. по гр. д. № 775/2009 г. на Бургаския окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя искове за унищожаване на упълномощаването и за унищожаване на сключената чрез представителя сделка по чл.31 ЗЗД. Подадена е и частна жалба от Б. С. Р. срещу определение № 49 от 28.02.2012 г., постановено по същото дело, с което е допълнено решението в частта за разноските, като е осъден да заплати на Х. И. И. направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 5000 лв.
В изложение за допускане на касационно обжалване се сочи, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос- от кой момент започва да тече давността за предявяване на иск за унищожаване на договор, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Според жалбоподателя даденото от въззивния съд разрешение, че унищожаването на договори, сключени от дееспособни лица, които не са могли да разбират или ръководят действията може да се иска от неговите наследници само при условията на чл.31, ал.2 ЗЗД е в противоречие с разрешението дадено в решение № 858 от 18.04.1977 г. по гр.д. № 312/77 г., І г.о. ,ВС и решение № 1062 от 29.10.1993 г. по гр.д. № 385/93 г., ІІ г.о., ВС. Поддържа се, че е допуснато процесуално нарушение от въззивния съд, който не посочил кои факти подлежат на доказване и кои не, с оглед установяване на момента от който ищецът като трето лице е узнал за договора, както и че не е съобразил акта на оттегляне на пълномощното, обективиращо упълномощителното изявление, която унищожаемост се иска по делото.
В писмения отговор на касационната жалба ответницата Х. И. И., чрез адвокат А. Т. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените от жалбоподателя правни въпроси. В писмения отговор на частната жалба се изразява становище за нейната неоснователност.
По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., като взе предвид, че е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, намира същата за допустима.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд с което са отхвърлени исковете на жалбоподателя въззивният съд е приел, че искът за унищожаване на едностранната сделка-упълномощаване-материализирана в пълномощно рег. № 14 185 от 19.10.2004 г. на нотариус А. Ганчев РС, [населено място] и искът за унищожаване на извършената през 2004 г. покупко-продажба на недвижим имот, материализирана в нот.акт № 193 от 22.10.2004 г. са неоснователни. Изложил е съображения, че разпоредбата на чл.31, ал.2 ЗЗД предвижда правната възможност да се постигне унищожаване на правните действия на едно лице след смъртта му само ако приживе то е било поставено под запрещение или ако доказателството за недееспособността му произлиза от същия договор. В случая факта, че наследодателят не е бил поставен под запрещение е бил установен по делото, а извършената упълномощителна сделка не съставлявала доказателство за недееспособността му. Сключеният договор за покупко-продажба възпроизвежда условията, определящи представителната власт. Предвид отхвърляне иска за унищожаване на упълномощителната сдлека, представителната власт на пълномощника не е отпаднала и последния е валидно сключен. В самия договор също не се съдържало доказателство за недееспособността на извършилия го.
Съдът в настоящия състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
По поставения материалноправен въпрос – от кой момент започва да тече давността за предявяване на иск за унищожаване на договор не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като не е обусловил правните изводи на съда за отхвърляне на исковете. Съдът е приел, че възражението на ответната страна за изтекла давност би имало значение единствено в случай, че са налице материалноправните предпоставки за основателност на иска по чл.31, ал.2 ЗЗД, т.е. искът не е отхвърлен като погасен по давност.
Даденото от въззивния съд разрешение,че унищожаване на договори, сключени от дееспособни лица, които не са могли да разбират или ръководят действията може да се иска от неговите наследници само при условията на чл.31, ал.2 ЗЗД не е в противоречие с разрешението дадено в решение № 858 от 18.04.1977 г. по гр.д. № 312/77 г., І г.о. ,ВС и решение № 1062 от 29.10.1993 г. по гр.д. № 385/93 г., ІІ г.о., ВС. В първото решение е прието, че сделка, сключена от страна, която според медицинското освидетелстване не е имала пълна критичност, преди същата да бъде поставена под запрещение, е само унищожаема, но не и нищожна, а във второто, че когато нотариалното действие е нищожно на основание чл.472 ГПК /отм./ вр. чл.479, ал.2 ГПК /отм./ нищожна е и сделката, оформена с порочния нотариален акт. В тези решения не е дадено разрешение на поставения въпрос, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпроса свързан със задължението на съда да посочи кои факти подлежат на доказване и кои не във връзка с установяване на момента, в който ищецът като трето лице е узнал за договора. Този въпрос е свързан с въпроса от кой момент започва да тече погасителната давност за упражняване на правото на иск по чл.31 ЗЗД, а той както вече се посочи не е обусловил правните изводи на съда за неоснователност на предявените от жалбоподателя искове.
Останалите въпроси са по съществото на спора и са свързани с правилността на въззивното решение, поради което не могат да обосноват допустимост на касационното обжалване в производството по чл.288 ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът в настоящия състав намира, че не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
По частната жалба:
Б. С. Р. е обжалвал определение № 49 от 28.02.2012 г., с което е допълнено решение № 124 от 9.01.2012 г. по гр.д. № 298/2011 г. на Бургаския апелативен съд, като е осъден да заплати на Х. И. И. сумата 5 000 лв.- разноски за адвокатско възнаграждение.
Настоящият съдебен състав намира, че частната жалба е процесуално недопустима, по следните съображение:
Препис от определението на въззивния съд е връчен на жалбоподателя чрез пълномощника му на 8.03.2012 г., видно от приложеното по делото съобщение. Съгласно разпоредбата на чл.275, ал.1 ГПК частните жалба се подават в едноседмичен срок от съобщаване на определението. В случая този срок е изтекъл на 15.03.2012 г./ четвъртък- присъствен ден/, а частната жалба е депозирана в канцеларията на въззивния съд на 16.03.2012 г. Същата като подадена извън законоустановения срок е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Водим от горното Върховния касационен съд, ІІІ г.о.
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 124 от 9.01.2012 г. по гр.д.№ 298/2011г. на Бургаския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от Б. С. Р. частна жалба срещу определение № 49 от 28.02.2012 г. по гр.д. № 298/2011 г. на Бургаския апелативен съд.
Определението може да се обжалва пред друг състав на ВКС, в едноседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :