О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 321
гр. София ,06.04.2011г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди и единадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛ ЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гр. дело N 1402/ 2010 г. по описа на Първо гражанско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.288 ГПК.
В. С. М. е обжалвал въззивното решение на Софийския градски съд, въззивно отделение ІV-Г състав от 12.07.2010г. по гр.д.№ 5102/2009г. , с което е потвърдено решението на Софийския районен съд, 42 състав по гр.д.№ 10919/2006г.
Касационната жалба е с обжалваем интерес над 1000 лв., подадена е в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ал.1 и 2 ГПК и към нея е приложено изложение по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Ответникът Л. Д. Л. изразява становище, че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, тъй като не е формулиран правният въпрос като общо основание за допускане на касационното обжалване.
Софийският градски съд е оставил в сила решението на Софийския районен съд от 10.12.2008г. по гр.д. № 10919/2006г. , с което е отхвърлен иска на В. С. М. против Л. Д. Л. за установяване на основание чл.97 ал.1 ГПК, че е собственик на сграда с площ 173 кв.м. , представляващ по проект закусвалня-ресторант „Къмпинга”, заедно с едноетажна административна сграда с площ от 111.80 кв.м. , построени в имот пл.29 , нанесен в кадастрален лист А-4-8-Г по неодобрения кадастрален план на[населено място], кв.”И.”. Въззивният съд е приел, че договорът, с който ищецът се е легитимирал като собственик на имотите е нищожен на основание чл.26 ал.2 ЗЗД поради липса на съгласие на продавача за сключването му , което обуславя неоснователността на предявения иск, а за сградата от 173 кв.м., която е разрушена и не съществува е налице и липса на обект на правото на собственост. Съдът е приел също така, че не може да разгледа направеното от ищците с въззивната жалба възражение за придобиването на имота по давност, защото в исковата молба липсва позоваване на това основание за собственост.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поддържа, че изводът на съда за недопустимост на възражението за давност противоречи на практиката на ВКС – решение на ВКС, ІІ т.о. № 51/2009г. по гр.д.№ 623/2008г. В това решение е прието, че посочената от ищеца правна квалификация не обвързва съда, а тя следва да бъде определена единствено въз основа на обстоятелствата, посочени в исковата молба. Тълкуването е неприложимо за разглеждания случай, защото въпросът, който е поставен в изложението за допускане на касационното обжалване и по който се е произнесъл съда не е свързан с правната квалификация на предявения иск, а с основанието, от което ищецът извежда своето право на собственост. При липса на посочени конкретни обстоятелства, свързани с фактическият състав на придобивната давност, позоваването на владение след закупуване на имота следва да се свърже с обосноваването на правния интерес от провеждане на установителен иск за собственост, а не с основанието за придобиването на собствеността, поради което по поставения въпрос не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
В останалата част в приложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК са изложени съображения за необоснованост на изводите на съда, непълното изясняване на фактическите обстоятелства по делото и нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Те са относими към правилността на решението и представляват отменителни основания по чл.281 ГПК, които съгласно разясненията в ТР1/2009г. на ВКС, ОСГК и ТК са различни от основанията на чл.280 ал.1 ГПК, въз основа на които касационният съд извършва специфичната дейност по селектиране на жалбите , а не решава спора по същество.
С оглед на изложеното касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
При този изход на делото на основание 81 във връзка с чл. 78 ал.3 ГПК на ответниците следва да бъдат присъдени поисканите разноски, които са в размер на 450лв. платено възнаграждение по договор за правна защита и съдействие.
Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд, въззивно отделение ІV-Г състав от 12.07.2010г. по гр.д.№ 5102/2009г.
ОСЪЖДА В. С. М. да заплати на Л. Д. Л. сумата 450 лв./четиристотин и петдесет лева/ разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: