4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 321
гр. С., 09,12, 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдията Иво Димитров т.д. № 3775 по описа на съда за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена от Д. С. П., [населено място], касационна жалба срещу решение № 2933 от 08. 07. 2014 г., постановено по гр.д. № 398/2014г. на Окръжен съд- Благоевград в частта му, с която е обезсилено, като недопустимо решение № 629 от 24. 01. 2014 г. по гр.д. № 2912/2012 г. на РС – Благоевград в неговата част, с която е уважен предявеният от Д. С. П. срещу ЗД [фирма] иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, частично за сумата от 1490, 23 лв., като част от сума в общ размер 2981 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 05. 05. 2011 г. за периода от датата на увреждане – 05. 05. 2011г. до 12.10.2012 г. и производството по делото в тази част е прекратено, със законните последици по отношение на разноските в производството.
В касационната жалба се излагат твърдения за недопустимост и неправилност на въззивното решение в обжалваната му част, иска се обезсилването, респ. – отмяната му и постановяване на друго такова по спора, с което и така предявеният от касатора иск да бъде уважен.
Ответникът по касационната жалба ЗД [фирма] в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК представя отговор, в който поддържа, че същата е недопустима на основание чл. 280, ал.2 ГПК, при условията на евентуалност – че е неоснователна, претендира разноски.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок, но се явява процесуално недопустима, доколкото актът срещу който е насочена, в обжалваната му част не подлежи на касационно обжалване, поради императивната забрана на чл. 280, ал. 2 ГПК.
Първоинстанционното производство е инициирано от Д. П. срещу ЗД [фирма], като са предявени обективно кумулативно съединени иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди с цена на иска 20000 лв., ведно със законната лихва върху главницата от дата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, както и иск по чл. 86 ЗЗД, във вр. с чл. 84, ал. ЗЗД за заплащане на лихва за забава върху същото обезщетение в размер на 2981 лв., считано от датата на настъпването на застрахователното събитие – 05. 05. 2011г. до датата на предявяване на иска – 12. 10. 2012 г. С решение № 629 от 24. 01. 2014 г. по гр.д. № 2912/2012 г. на РС – Благоевград главният иск по чл. 226, ал. 1 КЗ е уважен до размер от 10000 лв. и до пълният предявен размер е отхвърлен като неоснователен, а обусловеният иск с правно основание чл. 86 ЗЗД е също частично уважен за сумата от 1490. 23 лв., и за разликата – отхвърлен.
Като е изложил, че лихвата върху обезщетението за неимуществени вреди за периода от ПТП до завеждането на иска е не мораторна, а компенсаторна, иск за присъждането на каквато за период преди исковата молба не е предявен, въззивният съд с решението си в обжалваната му част е обезсилил първоинстанционното решение в неговата част по обусловения иск.
Касационната жалба е насочена срещу въззивното решение в частта му, с която първоинстанционното решение е обезсилено като недопустимо в неговата част, с която е уважен частично за сумата от 1490, 23 лв. обусловеният иск с правно основание чл. 86 ЗЗД, предявен общо за сума от 2981 лв. Тъй като в случая става въпрос са кумулативно обективно съединяване на искове, преценката за допустимост по чл. 280, ал.2 ГПК се извършва с оглед цената на всеки един от исковете поотделно, а не с оглед на общата им цена. С оглед на това настоящата касационна жалба, като насочена срещу въззивното решение в частта му по обусловения иск се явява процесуално недопустима, тъй като цената на същия е под законоустановения в чл. 280, ал. 2 ГПК минимум.
Поради установената процесуална недопустимост на касационната жалба, същата следва де бъде оставена без разглеждане, със законните последици.
С оглед този изход на делото ответникът по касация има право на претендираното юрисконсултско възнаграждение за защита в касационната инстанция, определено в минимален размер по реда на чл. 9, ал. 3, вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09. 07. 2004г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Д. С. П. срещу решение № 2933 от 08. 07. 2014 г., постановено по гр.д. № 398/2014г. на Окръжен съд – Благоевград в частта му, с която е обезсилено, като недопустимо решение № 629 от 24. 01. 2014 г. по гр.д. № 2912/2012 г. на РС – Благоевград в неговата част, с която е уважен предявеният от Д. С. П. срещу ЗД [фирма] иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, частично за сумата от 1490, 23 лв., като част от сума в общ размер 2981 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 05. 05. 2011 г. за периода от датата на увреждане – 05. 05. 2011г. до 12.10.2012 г.
ОСЪЖДА Д. С. П. да заплати на ЗД [фирма] сумата 500 (петстотин) лева юрисконсултско възнаграждение за защита в касационната инстанция.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: