О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 321
София 09.03.2012 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети януари, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 836/2011 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. М. Т., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат Н. Н., срещу въззивно решение №177 от 15.12.2010 г. по гр. дело № 483/2010 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение №18 от 26.05.2010 г. по гр. дело №50/2010 г. на Търговищкия окръжен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от касатора срещу Ю. П. П., Т. П. Д., двете от [населено място], и [фирма], [населено място], иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен сключения между [фирма], [населено място], и касатора, предварителен писмен договор за продажба на апартамент от 87.97 кв.м., находящ се в построената на общински терен жилищна сграда, [улица], в [населено място], евентуално предявен иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.2 ЗЗД за обезщетение с друг апартамент на стойност, равна на заплатената цена по договора и евентуално предявен иск за парично обезщетение в размер на 57 000 лв. Въззивният съд е приел, че искът с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД е неоснователен, защото ответниците Ю. П. П. и Т. П. Д. не са собственици на процесния апартамент, тъй като наследодателят им П. П. П., действащ като „Ю. – П. П.”, който е сключил предварителния договор с ищеца, не е бил негов собственик, а ответникът [фирма] нито е страна по договора, нито е собственик на имота.
Касаторът е изложил твърдения за произнасяне в решението по материалноправни въпроси относно това дали поетото обещание за продажба на бъдеща вещ от участник в гражданско дружество обвързва останалите съдружници; кой следва да отговаря пред третите лица за поето такова задължение от съдружник в гражданско дружество; от кой момент започва да тече погасителната давност за предявяване на иск по чл.19, ал.3 ЗЗД при договори за продажба на бъдещи недвижими имоти и може ли да бъде уважен иск по чл.19, ал.3 ЗЗД на неизправна страна по предварителния договор. Тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Представени са съдебни решения.
Ответниците по касационната жалба Ю. П. П. и Т. П. Д., двете от [населено място], и [фирма], [населено място], оспорват касационната жалба.
Ю. П. П. и Т. П. Д. са подали частна жалба срещу определение №152 от 10.03.2011 г. по гр. дело № 483/2010 г. на Варненския апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата им за изменение на въззивното решение в частта за разноските.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №177 от 15.12.2010 год. по гр. дело № 483/2010 г. на Варненския апелативен съд. То е постановено по въззивна жалба на Й. М. Т., [населено място], която е бланкетна по отношение на евентуално предявените искове. В нея не са посочени никакви пороци на първоинстанционното решение, отнасящи се до неправилността му, в частта с която са отхвърлени евентуално предявените искове. Въззивният съд е ограничен от заявените в жалбата основания, когато проверява правилността на първоинстанционното решение. Бланкетната въззивна жалба в тази част е допустима, защото въззивният съд следи служебно за валидността и допустимостта на първоинстанционното решение. По отношение правилността на решението въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата. Формулираните въпроси по чл.280, ал.1 ГПК също се отнасят единствено до правилността на въззивното решение в частта относно отхвърлянето на предявения главен иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД. Те не са обусловили изхода на делото, тъй като въззивният съд е отхвърлил този иск поради това, че ответниците не са собственици на процесния построен апартамент. Независимо от обстоятелството, че наследодателят на първите две ответници и третият ответник са построили апартамента, то те нямат валидно учредено право на строеж за него, поради което и не са негови собственици. При това положение те не могат да прехвърлят на купувача по предварителния договор права, които не притежават.
По частната жалба на Ю. П. П. и Т. П. Д.. Същата е неоснователна. Правилен е изводът на въззивния съд, че съобразно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК разноските трябва да са заплатени. Не може да бъдат присъдени само уговорени разноски и такива, за които не са представени доказателства за плащането им. Договорът за правна защита и съдействие като диспозитивен документ удостоверява съдържанието на уговорените насрещни права и задължения на страните, а изпълнението им се удостоверява със свидетелстващ документ – разписка.
Съобразно изхода на спора деловодни разноски за настоящото производство не следва да се присъждат.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №177 от 15.12.2010 г. по гр. дело № 483/2010 г. на Варненския апелативен съд.
ОСТАВЯ В СИЛА определение №152 от 10.03.2011 г. по гр. дело № 483/2010 г. на Варненския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.