О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 321
гр.София, 19.04.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1677 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О. Б. Х., З. М. Х., Е. О. Х., Н. О. Х. срещу решение № 490 от 23.03.2009 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по гр.д. № 2* от 2008 г., с което е отменено решение № 90 от 01.07.2008 г. по гр.д. № 1* от 2007 г. на А. районен съд и вместо него е постановено решение за уважаване на предявения от Н. С. срещу О. Б. Х., З. М. Х., Е. О. Х. и Н. О. Х. иск с правно основание чл.108 от ЗС за признаване собствеността и предаване владението върху следния имот: ? ид.ч. от дворно място с площ от 383 кв.м., представляващо поземлен имот № 0* по кадастралната карта на гр. А., находящ се в гр. А., ул.”Х” № 33, заедно с 1/2 ид.ч. от следните самостоятелни обекти в този поземлен имот: апартамент с площ от 120 кв.м. на първия етаж от сградата, заедно с общите части на сградата към него, самостоятелна стая с тоалетна с площ от 13 кв.м. в приземния етаж на сградата, гараж с площ от 20 кв.м. и лятна кухня с площ от 16 кв.м.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението- основание за касационно обжалване по чл.281,ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване по същество се сочат чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Твърди се, че е налице противоречие на обжалваното решение със задължителната практика на ВКС и противоречиво решавани от съдилищата въпроси: за приложението на пар.9 от ПР на Закона за наследството /ДВ бр.60 от 1992 г./ относно срока за приемане на наследства, открити преди отмяната на чл.50 от ЗН, затова кога наследството се счита мълчаливо прието и затова може ли да се придобива по давност наследствен имот. Като практика на съдилищата, в която тези въпроси били решение по начин, различен от този в обжалваното решение, се сочат: Тълкувателно решение № 1 от 04.11.1998 г. по гр.д. № 1 от 1998 г. на ОСГК на ВКС, решение № 1* от 23.10.1995 г. по гр.д. № 2* от 1994 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 759 от 10.01.1996 г. по гр.д. № 185 от 1995 г. на ВКС, Първо г.о. и решение № 2* от 17.10.1977 г. по гр.д. № 1* от 1977 г. на ВС, Първо г.о. Освен това се твърди, че произнасянето на ВКС по тези въпроси ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
В писмени отговори от 15.07.2009 г. и от 14.10.2009 г. пълномощникът на ответника по жалбата Н. С. оспорва касационната жалба като недопустима и неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението си за уважаване на предявения ревандикационен иск, въззивният съд е приел, че горепосоченият имот е бил собственост на родителите на ищеца Н. С. Нефизе Д. Х. и Р. М. Х. , а след смъртта на Нефизе Х. през 1979 г. нейната ? ид.ч. от този имот е станала собственост по наследство на сина й Н. С. Приел е за неоснователно възражението на ответниците, че Н. С. не бил приел наследството на майка си в предвидения в чл.50 от ЗН 5-годишен срок по две съображения: тъй като от доказателствата по делото било установено, че Н. С. е приел наследството на майка си в срока по чл.50 от ЗН с конклудентни действия и тъй като в случая се прилагала разпоредбата на пар.9 от ПР на ЗН /ДВ бр.60 от 1992 г./- отмяната на срока за приемане на наследството касае и настоящия случай, при който наследството на Нефизе Х. е открито преди 24.07.1992 г. /през 1979 г./ и в 5-годишния срок по чл.50 от ЗН не е било направено възражение за изтекла давност. Освен това, съдът е приел за неоснователно направеното възражение за придобиване на целия имот по давност от бащата Р. Х. , тъй като не било установено Р. Х. да е заявил ясно и недвусмислено пред ищеца, че владее имота само за себе си.
С оглед тези мотиви на въззивния съд, посочените от касаторите в изложението им по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК правни въпроси /за приложението на пар.9 от ПР на Закона за наследството, публ. В ДВ бр.60 от 1992 г. относно срока за приемане на наследства, открити преди отмяната на чл.50 от ЗН, затова кога наследство се счита за мълчаливо прието и затова може ли да се придобива по давност наследствен имот/ са от значение за делото. Не се установи обаче противоречие на обжалваното решение с посочените от касаторите решения на ВКС по тези въпроси:
1. В т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 04.11.1998 г. по гр.д. № 1 от 1998 г. на ОСГК на ВКС и в решение № 1* от 23.10.1995 г. по гр.д. № 2* от 1994 г. на ВКС, Четвърто г.о. е прието, че отмяната на срока за приемане на наследство по чл.50 от ЗН /отм./ има обратно действие, освен когато преди отменяването на тази разпоредба /до 27.07.1992 г./ вече е било направено възражение за изтекъл давностен срок за приемане на наследството. В обжалваното решение е прието същото- че по отношение на наследството на Нефизе Х. , открито преди отмяната на чл.50 от ЗН през 1992 г., не се прилага 5-годишния срок за приемане на наследство по чл.50 от ЗН, тъй като възражението за изтичане на срока за приемане на наследството на Нафизе Х. е направено за първи път по настоящото дело, което е заведено едва през 2007 г. Необосновано се сочи в жалбата, че това възражение било направено с издаване в полза на другия съсобственик на имота Р на нотариален акт за собственост № от 28.03.2001 г.: На първо място, този нотариален акт е издаден не преди отмяната на чл.50 от ЗН през 1992 г., а много след тази дата /на 28.03.2001 г./, а на второ място- самият нотариален акт не съдържа направено по надлежния ред възражение на Р. Х. за изтекъл давностен срок за приемане на наследството на Нефизе Х. от страна на Н. С. , а съдържа само изявление за придобиване по давност от Р. Х. на притежаваната от Н. С. 1/2 ид.ч. от имота.
В решение № 759 от 10.01.1996 г. по гр.д. № 185 от 1995 г. на ВКС, Първо г.о. е прието, че отпадането на изискването за 5-годишна давност за приемане на наследство не означава, че е отпаднала възможността за придобиване на наследствен имот по давност. В обжалваното решение също е прието, че наследствен имот може да се придобие по давност, но с оглед събраните по делото доказателства е прието, че в случая Р. Х. не е придобил имота по давност, тъй като не е доказано да е заявил явно и недвусмислено пред ищеца, че владее целия имот само за себе си.
В решение № 2* от 17.10.1977 г. по гр.д. № 1* от 1977 г. на ВС, Първо г.о. е прието, че за да е несъмнено мълчаливото приемане на наследството, е необходимо да се извършат такива фактически действия от страна на наследника, които да създадат по един положителен и небудещ никакво съмнение начин убеждението, че той наистина е имал намерение да приеме наследството в течение на давностния срок. С оглед приетото от съда в обжалваното решение, че по отношение на приемането на наследството на Нефизе Х. се прилага разпоредбата на пар.9 от ПР на ЗН, обн.в ДВ бр.60 от 1992 г., това решение на ВКС е неотносимо към предмета на делото, тъй като без значение за изхода на това дело е обстоятелството, дали наследството ва Нефизе Х. е било прието в 5-годишния срок по чл.50 от ЗН.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Това основание е налице, само когато по посочените от касатора правни въпроси няма ясна и пълна правна уредба, което налага прилагането на закона или на правото по аналогия или тълкуването на закона, или когато няма съдебна практика по тези въпроси, или когато съществуващата такава се нуждае от коригиране с оглед настъпили промени в законодателството или в обществените условия. В този смисъл е приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 2009 г. по гр.д. № 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС. А в настоящия случай по посочените от касаторите правни въпроси има правна уредба и съдебна практика, включително и задължителна такава, която не се нуждае от коригиране.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно разглеждане жалбата на О. Б. Х., З. М. Х., Е. О. Х., Н. О. Х. срещу решение № 490 от 23.03.2009 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по гр.д. № 2* от 2008 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.