О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 321
гр.София, 03.04.2009г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети март, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 258 описа за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 01.08.2008г. по гр.д. № 403 / 2008г., с което Плевенски окръжен съд, като е оставил в сила решение от 15.04.2008г. по гр.д. №3608/2006г. на Плевенски районен съд, е уважил предявените от Р. И. Ц. искове срещу “Д”Е. с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Жалбоподателят – “Д” Е. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по съществен правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Оетникът Р. И. в писмено становище поддържа, че не следва да бъде допускано касационно обжалване.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
Въззивният съд, като е оставил в сила решение от 15.04.2008г. по гр.д. №3608/2006г. на Плевенски районен съд, е уважил предявените от Р. И. Ц. искове срещу “Д”Е. с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Съдът изложил съображения, за това че трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ-поради съкращаване в щата на длъжността “О”, а по делото е било установено, че длъжността ”главна медицинска сестра”, като конкретни трудови функции и задължения съвпада с първата, поради което не е налице реално съкращаване на щата, а само промяна в наименованието на длъжността. Не е бил относим към спора въпросът за образователните изисквания за заемане на длъжността, тъй като трудовото правоотношение е прекратено на основание съкращаване в щата.
Като е обжалвал решението на въззивния съд с касационна жалба на 25.08.2008г. процесуалният представител на жалбоподателя е приложил и становище в което поддържа, че касационното обжалване на решението е допустимо, тъй като въззивният съд е постановил решението си по съществен въпрос, касаещ прекратяване на трудовия договор при липса на професионалните и образователни изисквания, на които следва да отговаря работника или служителя, за да заема длъжността, на която я е възстановил съда, който въпрос е от съществено значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Поддържа и оплакване за неправилност на изводите на съда.
В обжалваното решение съдът действително се е произнесъл по съществен материално правен въпрос, но той не е посочения от касатора такъв. В случая съдът е разгледал спор, касаещ прекратяване на трудовия договор на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, т.е. съкращаване на щата. Тази хипотеза е налице, когато се съкращават отделни длъжности по щата, но на тяхно място се създават нови длъжности, нови не само по наименование, но и по същността на извършваната работа, т.е. с друг различен предмет на трудовата дейност.волнението в този случай ще бъде законно, ако извършеното съкращаване в щата е реално, т.е. ако съответната длъжност, като конкретна трудова функция действително е съкратена или съществено променена и промяната в щата е извършена по законоустановения ред. В конкретния случай съдът именно в съответствие с практиката на ВКС е приел, че уволнението е незаконно, тъй като не е налице реално съкращаване на щата.
Поддържаното от жалбоподателя твърдение, че съдът е следвало да отчете факта, че за длъжността “главна медицинска сестра” е изисква да притежава образователно квалификационна степен “бакалавър”, каквато ищцата не притежава е неотносимо към конкретния спор. То би имало отношение само, ако прекратяването на трудовия договор е извършено при условията на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, която съдържа два алтернативни състава – липса на необходимото образование или липса на професионална квалификация за изпълняваната работа, каквото прекратяване в случая не е налице.
При така изложените съображения, Върховният касационен съд,състав на четвърто г.о., намира, че не е налице соченото в жалбата основание за допускане на касационното обжалване, а именно, тъй като с въззивното решение е разрешен съществен правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Жалбоподателят не твърди, че е налице липса на съдебна практика по разрешение с въззивното решение въпрос за предпоставките за прекратяване на трудовия договор на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, т.е. съкращаване на щата, нито че тя е неправилна и следва да бъде променена, в който случай би било налице визираното в чл.280, ал.1, т.3 ГПК основание за допускане на касационното обжалване. Жалбоподателят не е изложил сериозни аргументи как приетото от въззивния съд разрешение влиза в конфликт с точното прилагане на закона и е от значение за развитието на правото, при наличие на непротиворечива практика за наличие на такава.
Що се касае до довода, че съдът неправилно е преценил доказателствата по делото, то той не сочи на основание за допускане на касационното обжалване. Преценката на доказателствата, въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение, за това че е уволнението е незаконно, тъй като не е налице реално съкращаване на щата, може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда, а не на правните такива и съответно да доведе до произнасяне по съществен правен въпрос, поради което не представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване. Ето защо не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК на решение от 01.08.2008г. по гр.д. № 403 / 2008г. на Плевенски окръжен съд по жалба на “Д” ЕООД.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: