О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 321
София, 01.06.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 26.05. две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 206 /2009 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК по повод подадена касационна жалба от ЗПК”Л” АД София с в№8283 от 05.12.2008 год. на Софийския апелативен съд против решение №197 от 30.10.2008 год. по гр.д. №1077/2008 год. на Софийския апелативен съд, ГК, 1 състав ,с което е оставено в сила решение №18 от 06.03.2008 год. по т.д. №215/2006 год. на СГС, ТО, VІ-3 състав, с което е уважен предявеният от ЗД”Б” АД гр. С. против касатора иск с правно основание чл.402, ал.1 ТЗ, отм. за сумата 15 474 лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба, представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка “А”, на Г. Д. Х. като собственик и водач на лек автомобил “А” с к. №С 2205 КВ, повреден в резултата на ПТП, причинено от водача на лек автомобил “Ф” с д.к. №С 1060 КН, собственост на Е. М. , управляван от нея, чиято отговорност за непозволено увреждане е застрахована при ответника по имуществената застраховка “Гражданска отговорност”. За да уважи регресния иск по чл.402, ал.1 ТЗ Софийският градски съд е приел, че между касатора ЗПК”Л” АД и виновния водач Е. М. е съществувало редовно застрахователно правоотношение, възникнало от сключена имуществена застраховка Гражданска отговорност. С изплащането от застрахователя- ищец ЗД”Б” АД на застрахователното обезщетение на собственика на увредения автомобил по застраховката “А”, той встъпва в правата на застрахования срещу застрахователя на причинителя на вредата. Софийският апелативен съд е възприел изводите на първоинстанционният съд за наличието на застрахователно правоотношение между застрахователя касатор и причинителя на вредата, както и че той, позовавайки се на методиката за уреждане на претенции за обезщетение за вреди, причинени на МПС, съобразно Наредба №24/08.03.2006 год. на КФН/не е доказал друг размер на задължението му за плащане.
Касаторът ЗПК”Л” АД твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при наличие на всичките отменителните основания на чл.281, т.3 ГПК. Подържа, че въззивния съд в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила е приел, наличие на застрахователно правоотношение между него водачката Е. М. Сочи, че необходимо условие за валидността на застрахователното правоотношение е сключването на застрахователния договор в писмена форма, какъвто договор не е открит нито в неговия архив, нито в информационния му масив.
Като основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване подържа това по чл.280, ал.1 т.1 ГПК- разрешаване от Софийския апелативен съд на съществен материалнопраен и процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС. В подкрепа на това си становище сочи и представя ППл 7-77.
Ответникът не взема становище по касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от страна, активно легитимирана за това, срещу въззивно решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Касаторът ЗПК”Л” АД не е посочил съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешен при наличието на подържаното от него допълнителни основания за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол, а именно тези по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. С нормата на чл.280, ал.1 ГПК/ДВ, бр.59 от 20.07.2007 год., в сила от 01.03.2008 год./ е въведен принципът на факултативното касационно обжалване. Съобразно него преди да пристъпи към разглеждане на касационната жалба по същество, ВКС следва да се произнесе дали са налице изчерпателно посочените от законодателя основания за допускането й до касационен контрол. Основанията за селекция са различни от основанията за твърдяната неправилност на обжалваното решение.
Основното водещо основание за допускане до касационно обжалване е с обжалваното въззивно решение да е разрешен съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос/чл.280, ал.1 ГПК/, които правни въпроси да са разрешени при наличие на допълнителните основания за допускане на касационно обжалване, изчерпателно изброени от законодателя в чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Материалноправният въпрос е винаги конкретен, включен в предмета на спора, очертан чрез основанието и петитума на иска. Произнасянето на съда по спорното право или правоотношение, индивидуализирани от ищеца и чрез предявеното искане, представлява именно произнасяне по съществения материалноправен въпрос. В случая не само че не е посочен същественият правен въпрос, но и липсва изложение на факти и обстоятелства в приложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, от които той да може да бъде изведен. От общото позоваването на ППл7-77 год. не може да се изведе нито същественият правен въпрос, нито подържаното допълнително основание, че обжалваното въззивно решение е постановено в нарушение на практиката на ВКС. Не става ясно кои изводи на Софийския апелативен съд не са съобразени с това тълкувателно решение. Не посочването на съществения правен въпрос е достатъчно основание за недопускане обжалваното въззивно решение до касационен контрол, както само по себе си, поради водещата роля на това основание, така и защото липсата му прави невъзможна и проверката за наличието на допълнителното основание за касационно обжалване.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДOПУСКА касационно обжалване на решение №197 от 30.10.2008 год. по гр.д. №1077/2008 год. на Софийския апелативен съд, ГК, 1 състав ,с което е оставено в сила решение №18 от 06.03.2008 год. по т.д. №215/2006 год. на Софийския градски съд, ТО, VІ-3 състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: