О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 322
гр.София,
13.05.2015г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми май две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател:ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева ч.гр.д. № 2425 описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Обжалвано е разпореждане № 11399/16.02.2015 г. по гр.д. № 2305/2014 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е върната касационна жалба на Д. Н. Д. срещу въззивно решение № 1593 от 14.08.2014 г. по гр.д. № 2305/2014 г. на същия съд.
Жалбоподателят – Д. Н. Д., действащ чрез процесуалния си представил адв. Л. С., обжалва разпореждането в срок. Развива съображения, че не е в компетенциите на въззивната инстанция да преценява дали подадената пред касационния съд жалба по съдържание отговаря на изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК, а връщането на жалбата от въззивния съд препятства възможността за ревизия на собствените му актове. Моли обжалваното разпореждане да бъде отменено, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответната страна – Б. Д. Д. депозира отговор в срок. Излага доводи за правилността на постановеното разпореждане, като поддържа, че върнатата с него касационна жалба не отговаря на изискванията за редовност, в т.ч. не съдържа изложение на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., при тези данни, приема за установено следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С разпореждане № 10613 от 09.12.2014 г. Пловдивският окръжен съд е констатирал, че към подадената от Д. Н. Д. касационна жалба не е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК и не е представен документ за внесена държавна такса, като е дал изрични указания за отстраняването на нередовностите. С ново разпореждане № 408 от 11.01.2015 г. съдът отново е констатирал липса на приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, като е указал на жалбоподателя предоставянето му. До изтичането на срока за отстраняване на констатираните нередовности жалбоподателят не ги е отстранил, като не е представил изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. При тези данни, за да постанови обжалваното разпореждане, Пловдивският окръжен съд е приел, че подадената пред него за администриране касационна жалба срещу решението по съществото на делото е нередовна и доколкото констатираните недостатъци на същата не са били отстранени в срок, същата подлежи на връщане.
Постановеното разпореждане е правилно.
Качеството на въззивния съд на администриращ касационната жалба съд произтича от разпоредбите на чл. 285 – 286 ГПК. Задължение на въззивните съдилища в съответствие със служебното начало и правилата на чл. 100 – 101 ГПК е да указват нередовностите на извършените от страните процесуални действия и във връзка с това да изпращат на Върховния касационен съд само редовни касационни жалби. По този начин се обезпечава разглеждането на подадената от страната жалба и развитието на уредените производствата по селекцията й и разглеждането й по същество, ако са налице предпоставките за това. Очертаните от разпоредбата на чл. 284 ГПК изисквания за редовност съставляват необходимите реквизити на касационната жалба, отсъствието на които обективно препятстват дължимото от Върховният касационен съд произнасяне по жалбата, било по допускането или основателността й, до което се свежда правораздавателната му компетентност като касационна инстанция. Правомощието на въззивния съд да връща подадената до Върховния касационен съд жалба, когато не са изпълнени изискванията за редовност по чл. 284 ГПК е императивно предвидено в чл. 286, ал. 1 ГПК и в този смисъл като е постановил атакуваното разпореждане, Окръжен съд Пловдив е спазил процесуалния закон. Същевременно следва да намерят подкрепа възраженията на жалбоподателя, че администриращият жалбата съд не може да преценява доколко изложената в жалба аргументация обосновава наличието на основанията по чл. 280 ГПК, тъй като действително тази преценка е дължима от касационната инстанция във фазата по селекция на касационните жалби. В процесния случай обаче въззивният съд е проверил формалното наличие на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК, а не убедителността на това изложение, нито дали действително са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, която преценка е в правомощията на Върховния касационен съд.
С оглед тези съображения, като е постановил разпореждане, с което е върнал касационната жалба на Д. Н. Д. като процесуално нередовна, Пловдивският окръжен съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
При този изход на делото и предвид изрично формулирано искане от ответната страна по жалбата, разноските сторени за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв следва да се възложат в тежест на жалбоподателя Д. Н. Д..
При тези съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 11399/16.02.2015 г. по гр.д. № 2305/2014 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е върната касационна жалба на Д. Н. Д. срещу въззивно решение № 1593 от 14.08.2014 г. по гр.д. № 2305/2014 г. на Пловдивски окръжен съд.
ОСЪЖДА Д. Н. Д., [населено място] да заплати на Б. Д. Д., действаща чрез законния си представител В. М. Г., сумата от 200 лв /двеста лева/ – разноски за адвокатско възнаграждение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: