О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 322
[населено място], 14.04.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на трети декември през две хиляди петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №2341 /2015 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Обжалвано е решение № 82 от 1.04.2015г. по в.т.д. № 63/2015г. на Варненски апелативен съд, т.о., с което е потвърдено решение № 1028 от 7.11.2014г. на Варненски окръжен съд, т.о. С решението е оставена без уважение молбата на Н. агенция за приходите за възобновяване на производство по несъстоятелност на „С. [фирма], [населено място] и е постановено заличаване на дружеството в несъстоятелност на осн. чл. 632, ал.4 ТЗ.
Решението е обжалвано от [фирма] като неправилно поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е формулирал въпроси при допълнителните критерии на чл. 280, ал. 1, т.1, т. 2 и т. 3 ГПК. Решението е обжалвано и от Н. – София като са изложени оплаквания за неправилно приложение от съда на чл. 632, ал. 2 ТЗ. Жалбоподателят се позова на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.2 ГПК.
Ответникът по касационните жалби „С. [фирма] не взема становище.
Постъпил е отговор от [фирма], в който изразява съгласие с подадената от Н. касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Според чл.280, ал.1 ГПК предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното и/или процесуалното право. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка.
І. По касационната жалба на Н. – София:
Касационната жалба е подадени от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд ВАС е приел, че молителят Н. – София не доказва предпоставките на чл. 632, ал. 2 ТЗ за възобновяване на спряното производство по несъстоятелност спрямо длъжника „С. [фирма]. Направен е извод, че посочените от Н. активи не могат да обезпечат текущото разплащане на разноските, след като е предвиден ред в чл. 639б ТЗ за продажба на тези активи. Съдът е приел, че посочените от Н. активи на несъстоятелния длъжник – МПС и дружествени дялове от капитала на дружеството [фирма] подлежат на продажба при условията на чл. 639 б, ал. 4 ТЗ, т.е. след съгласие на събранието на кредиторите или на комитета на кредиторите, които се конституират след одобряване на списъка на вземанията по чл.692 ТЗ / чл.673, ал.1 ТЗ/. По характера си дружествените дялове са също актив, който не може бързо да се реализира и да се превърне в парични средства, за да послужи за покриване на разноските на несъстоятелността. За правилен е възприет изводът на първоинстанционния съд, че имуществото на длъжника е достатъчно, когато е налично и може да бъде реализирано, съответно да се превърне в парични средства, за да послужи за покриване на първоначалните разноски в производството по несъстоятелност. Затова е задължително Н. да внесе необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл. 629 б ТЗ.
За жалбоподателя релевантен за изхода на делото е въпросът: „Дали при преценка наличието на достатъчно имущество, като основание за възобновяване на производство по несъстоятелност – чл. 632, ал. 2, изр. 2, предл. 1 ТЗ, решаващият съд следва да прецени ликвидността на притежаваното от длъжника имущество или само неговата стойност”? Жалбоподателят счита, че решението на ВАС е в противоречие с решение № 1157, постановено по т.д. № 1927/2012г. на САС и с решение № 631, постановено по в.т.д. № 1259/2013г. на Апелативен съд – Пловдив. Поддържа, че в противоречие на двете въззивни решения е решение № 179, постановено по в.т.д. № 160/2013г. на ВАС, в което е прието, че наличното имущество на длъжника в несъстоятелност трябва да бъде и бързо ликвидно, за да бъдат набрани средства за началните разноски необходими за производството по несъстоятелност.
Касаторът не доказва с представените решения селективния критерий по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Доколкото съдът е приел, че не е достатъчно длъжникът да има активи, а от значение за набиране на необходимата сума за предплащане на началните разноски е те бързо да могат да бъдат осребрени, поставяният от касатора въпрос обосновава основния критерий за селектиране на касационната жалба. Съгласно приетото в т.3 на цитираното тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС, приложното поле на чл.280, ал. 1, т. 2 ГПК обхваща противоречие между разрешенията на правен въпрос, дадени в обжалваното решение на въззивния съд и решение на друг съд, независимо от степента му в системата на съдебната йерархия. Съдебната практика се формира от всички влезли в сила съдебни решения, поради което всяко противоречие между две съдебни решения съставлява противоречива практика. Въпросът е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК. В случая решенията на САС и ПАС не отговарят на този критерий, след като няма отбелязване да са влезли в сила. Обжалваното решение е в съответствие с решение №179 на ВАС, т.е. по поставения въпрос двете решения не си противоречат.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1,т.2 ГПК по касационната жалба на Н. – София:
ІІ. По касационната жалба на [фирма]:
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът формулира следния въпрос: „Хипотезата, когато по делото са налице данни за налично имущество на длъжника в несъстоятелност, следва ли съдът да извърши конкретна преценка дали то е достатъчно, за да покрие разноските по несъстоятелността или е достатъчно да укаже на кредиторите да предплатят тези разноски?” Поддържа се противоречие с решение № 820, постановено по т.д. № 535/2005г. на І т.о. на ВКС /отм. ГПК/, както и с решение № 2452 по в.т.д. № 3695/2013г. на САС и решение № 91 по т.д. №810/2010г. на ВКС, І т.о. Настоящия състав на ВКС намира, че посочения от касатора материалноправен въпрос не осъществява основния критерий за допустимост на обжалването, доколкото въззивният съд е приел, че в хипотезата на чл. 632, ал. 2 ТЗ производството по несъстоятелност може да бъде възобновено при условията на алтернативност: ако са налице данни търговецът да разполага с достатъчно имущество или ако молителят депозира необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл.629 б ТЗ. Решаващият извод на въззивния съд е, че наличното имущество – МПС и дялове от търговско дружество, не е достатъчно да обоснове извод за възобновяване на спряното производство по несъстоятелност, доколкото същото не е бързо ликвидно, защото с оглед на специалния ред за осребряването му, същото не може бързо да се реализира и да се превърне в парични средства, поради което тези активи не могат да обезпечат текущото разплащане на разноските, които ще са необходими за продължаване на производството по несъстоятелност. Материалноправният въпрос не само не осъществява общата предпоставка за допускане на решението до касационен контрол, но касаторът не обосновава и допълнителните критерии на чл. 280, ал. 1, т.1 и т.2 ГПК. Доколкото в решение № 820 постановено по т.д. № 535/2005г. на ВКС, І т.о. е прието, че имуществото трябва не само да е налично, но и бързо да се реализира и да се превърне в парични средства, постановеното от ВАС решение не е в противоречие с него. Решение № 2452, постановено по в.гр.д. № 3695/2013г. на САС не се обсъжда, тъй като няма данни същото да е влязло в сила. Съгласно дадените в т.3 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС разяснения съдебната практика се формулира от влезлите в сила съдебни решения. Решение №91, по т.д. № 810/2010г. на ВКС, І т.о. , постановено по реда на чл. 290 ГПК дава разрешение по правния въпрос за предпоставките за възобновяване на производството по несъстоятелност по реда на чл. 744, ал. 1, т. 2 ТЗ, когато производство по несъстоятелност е прекратено по чл.632, ал. 4 ТЗ поради изтичане на срока по чл. 632, ал. 2 ТЗ. Тъй като с решението съставът на ВКС се е произнесъл при различна хипотеза на възобновяване на прекратено производство по несъстоятелност, от тази разрешена в обжалваното решение, не е доказан селективния критерий правният въпрос в обжалваното решение да е решен в противоречие с практиката на ВКС / т.1 на чл.280, ал.1 ГПК/.
Въпросът: „Следва ли да се прекратява производство по несъстоятелност, при което има неудовлетворени кредитори, един от който е изразил желание да внесе необходимите начални разноски за производството и при наличие на останало неосребрено имущество?” не осъществява общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. Производството по несъстоятелност може да бъде прекратено и търговецът заличен след постановяване на решението по чл.632, ал.1 ТЗ, ако в едногодишен срок не бъде поискано възобновяване на несъстоятелността, т.е. преди фазата на предявяване на вземанията от кредиторите и осребряване на масата на несъстоятелността. В случая касаторът не прави разграничение между основанията за прекратяване на производството по несъстоятелност по чл. 632, ал. 2 и ал. 4 ТЗ и прекратяване на производство по несъстоятелност на основание по чл. 735, ал. 1 ТЗ, според който търговецът не се заличава, ако са удовлетворени всички кредитори и е останало имущество на търговеца. Освен това, съгласието на кредитор да предплати разноски по чл.629б ТЗ не е достатъчно за възобновяване на несъстоятелността. Фактическият състав на чл.632, ал.2 ТЗ изисква предплащане на началните разноски като размер и в определения от съда по несъстоятелността срок, като условие за разглеждане на молбата по същество и произнасяне по нейната основателност. Варненският окръжен съд е постановил определение от 4.07.2014г., с което е определил сума, с която да се покрият началните разноски, необходими за възобновяване на производството по несъстоятелност на длъжника, срока в който да бъдат внесени и последиците, в случай, че сумата не бъде предплатена в срок. След като не е депозирана сумата в определения срок, съдът по несъстоятелността е разгледал алтернативната възможност за възобновяване на спряното производство по несъстоятелност – молителят да удостовери наличие на достатъчно имущество.
В заключение непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, съгласно даденото в т. 1 на ТР № 1 /2010г. на ОСГТК на ВКС тълкуване на чл. 280, ал. 1 ГПК разяснения.
За пълнота следва да се отбележи, че касаторът не обосновава по този въпрос допълнителния критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. По приложението на чл.632, ал.2 и ал.4 ТЗ има установена задължителна за съдилищата съдебна практика, в смисъл, че спазването на едногодишния преклузивен срок при подаване на молбата за възобновяване на производството е условие за нейната допустимост, а внасянето на необходимите разноски е основание за разглеждането й от съда по същество и произнасяне по нейната основателност/ решение № 99 от 23.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 59/2011 г., II т. о., Решение № 73 от 11.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 1117/2011 г., II т./
С оглед на изложеното не са налице основанията по чл. 280, ал.1 за допускане касационно обжалване решението на ВАС по касационната жалба на [фирма].
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №82/1.04.2015г., постановено по в.т.дело №63 /2015 г. Варненския апелативен съд, т.о.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: