ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 322
София 15.05.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на 19 април, две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОЯН БАЛЕВСКИ
т. дело №18/ 2013 год.
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Производството е образувано по касационна жалба от процесуалния пълномощник на [фирма]-София/правоприемник в хода на процеса на Е. със същото наименование/ срещу решение №745 от 10.05.2012 г. постановено по т.д. №4556/2011 на САС, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 653/ 28.06.2011 по т.д. №187/2010 по описа на СГС, с което е уважен искът на [фирма] предявен срещу жалбоподателя на основание чл.327 ТЗ за сумите от 20 400 лева-цена на продадена стока по ф-ра № 659/12.11. 2008 г. и 40 800 лева-по ф-ра № 798/28.05.2009г., както и обективносъединеният иск по чл.86 ЗЗД , съответно за сумите от 3 140,06 лева и 3 103,43 лева, ведно със законните лихви върху главниците от датата на предявяване на исковете до окончателното плащане, както и за разноските пред двете инстанции. Излагат се доводи и оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество в насока отхвърляне на исковете.
Ответникът по жалбата изпраща писмен отговор, в който излага становище за липса на основание за допускане до касация.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи чл.280 ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и са налице изискванията на чл.280 ал.2 ГПК намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното въззивно решение, с което е уважил исковите претенции, съдът приема, че между страните е било налице договорно правоотношение по доставка от ищцовото дружество на ответното на описания във двете данъчни фактури приложени към исковата молба и приети от съда химикал. От заключенията на вещото лице по ССЕ, приети и неоспорени от страните се установява, че и двете процесни фактури са включени в дневниците за покупко-продажба за съответния месец, в справката-декларация по ЗДДС на ответното дружество и е ползван данъчен кредит по тях от негова страна. Съдът е счел, че при тези факти и доколкото се касае за взаимоотношения между търговци е налице изпълнение на фактическия състав на чл.301 ТЗ относно саниране на действията от лице без представителна власт при подписване на фактурите, доколкото липсва противопоставяне от страна на ответното дружество веднага след узнаването за издаването им. От друга страна включването им в дневниците за покупко-продажба за съответния месец, в справката-декларация по ЗДДС и ползването на данъчен кредит по тях от страна на ответното дружество представлява безусловно и явно признание на отразените в тях задължения, удостоверени по основание и размер в самите фактури. В тях е посочено и получаването на стоките по тях, датите на които е станало това и количеството и вида на самите стоки. По отношение забавата в плащането на стоката, с оглед претенциите за лихва-обезщетение за забава, съдът се е позовал на разпоредбата на чл.327 ал.1 ТЗ, визираща изискуемостта на цената от датата на предаването на стоката.
В изложението по чл. 284 ал.3,т.1 от ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи правен въпрос, който уточнено се свежда до това, дали при прекратяване на юридическо лице-ответник в съдебното производство, поради промяна на правната форма на дружеството от Е. в ЕАД в хода на процеса следва ли новото юридическо лице да бъде конституирано в съдебния процес като ответник или делото следва да продължи между първоначалните страни, независимо от прекратяването без ликвидация на ответното търговско дружество.
Така формулираният въпрос, обаче сам по себе не е основание за допускане до касация, без от страна на касатора да е посочено и някое от допълнителните основания за това, уредени в чл.280 ал.1 точки 1-3 ГПК. Отделен е въпросът, че отговорът на този въпрос не би довел до резултат по спора, различен от приетия в обжалваното решение, най-малкото, поради това, че въззивният съд е отчел своевременно промяна на правната форма на дружеството-ответник от Е. в ЕАД в хода на процеса и с разпореждане от 07.02.2012 г. е конституирал надлежно като страна в процеса [фирма] на мястото на прекратения без ликвидация досегашен ответник [фирма] като е призовал за последващо съдебно заседание новоконституираната страна / л.32 от въззивното дело/, което води до извода, че не е налице изобщо такова съдопроизводствено нарушение.
Липсата на формулиран от касатора обуславящ изхода на спора правен въпрос и на посочени и обосновани от него допълнителни основания затова, уредени в чл.280 ал.1, т.т. 1-3 ГПК възпрепятстват допускането до касация.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №745 от 10.05.2012 г. постановено по т.д. №4556/2011 на САС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.