2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 322
София, 16.09.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1170 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Подадена е молба от „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД, със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от прокуриста Х. Р., чрез юрисконсулт М. Т., с искане за изменение на постановеното по реда на чл. 288 ГПК определение № 627 от 23 юли 2019 г. по настоящото дело в частта му за разноските. Твърди се, че съдът не се е произнесъл по своевременно стореното възражение за прекомерност на разноските, направени от ответника в касационното производство.
Ответникът Н. К. А., с адрес в [населено място] бани, обл. Х., представляван от адв. Г. Г., в отговор заявява доводи за неоснователността на искането.
По делото се установява, че с отговора на касационната жалба А. е поискал присъждане на разноски по воденето на делото пред ВКС и е представил договор за правна защита и съдействие. Със становище от 03.05.2019 г. дружеството-работодател е заявило възражение за прекомерност на претендираните разноски с оглед съдържанието на отговора на касационната жалба. С определението си касационният съд в настоящия състав присъди на ответника А. сторените от него разноски в размер на 800 лева по договор за правна защита и съдействие изцяло.
Молбата е неоснователна.
Съгласно чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за изготвяне на отговор по касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК без процесуално представителство, възнаграждението е в размер на ? от възнаграждението по чл. 7 или 8, но не по-малко от 500 лева. В разглеждания случай предмет на обжалване в касационното производство е решение по искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. Въз основа на правилото на чл. 7, ал. 1, т. 1 от наредбата, се дължи сумата от 560 лева; предвид материалния интерес по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ от 5700 лева, и въз основа на чл. 7, ал. 2, т. 3 от наредбата, се дължи сумата от 615 лева. Съобразявайки разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от наредбата, дължимото възнаграждение е в размер на 881,25 лева, а представеният договор за правна защита и съдействие е за сумата от 800 лева – по малко от дължимия минимум по наредбата. Ето защо, макар да е вярно, че в определението на настоящия съдебен състав липсва изрично произнасяне по стореното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, такова възражение е неоснователно. При тези обстоятелства е безпредметно да се подлага на обсъждане условието в посочения текст за преценка на действителната правна и фактическа сложност на делото.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД, със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от прокуриста Х. Р., за изменение на постановеното по реда на чл. 288 ГПК определение № 627 от 23 юли 2019 г. по гр.д. № 1170/2019 г. по описа на ІV г.о., ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: