О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 322
София, 17.06. 2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на шести февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………..…..……. и с участието на прокурора…….……….…………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2080 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 295 ГПК.
Образувано е по три касационни жалби от главните страни и от трето лице-помагач на едната от тях, подадени против въззивното решение на Софийския градски съд, ГК, с-в ІV-в, от 25.ІХ.2017 г., постановено по гр. дело № 15329/2016 г., с което ответното „Стратиеви`2003” ООД-София е било осъдено – на основание чл. 79, ал. 1, във вр. чл. 82 ЗЗД – да заплати на ищцовото „Крокос`2000” ЕООД-София сума в размер на 8 722.42 лв. (осем хиляди, седемстотин двадесет и два лева и четиридесет и две стотинки), представляваща обезщетение за пропуснати ползи в периода от 15.V.2009 г. до 31.ІІІ.2011 г., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от завеждане на делото (11.VІІ.2011 г.) и до окончателното й изплащане, като за разликата до пълния предявен размер на този иск като частичен, а именно 21 926.70 лв. /от общо вземане за 35 544.50 лв./, същият е бил отхвърлен – като неоснователен.
Касационната жалба с вх. № 146485 от 2.ХІ.2017 г. на „Стратиеви`2003” ООД-София е подадена против осъдителната част на горепосоченото въззивно решение и съдържа оплакванията на този търговец за недопустимост, както и за неправилност: предвид неговата необоснованост и постановяването му както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на СГС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира частичното му касиране и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който да бъде отхвърлен изцяло – като „неоснователен и недоказан”, предявеният като частичен от софийското „Крокос`2000” ЕООД осъдителен иск с правно основание по чл. 79, ал. 1, във вр. чл. 82 ЗЗД, вкл. ведно с присъждане на всички направени от касатора разноски по водене на делото.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата търговецът неин подател обосновава приложно поле на касационния контрол освен с твърденията си за вероятна недопустимост и за „очевидна неправилност” на въззивното решение на СГС в атакуваната негова осъдителна част /основания по чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро и 3-то ГПК/, още и с наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с тази част от своя акт по съществото на спора въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ТР № 87/2.ІХ.1954 г. на ОСГК на ВС на НРБ, а също и в ТР І 2/12.ХІІ.2012 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 3/2012 г., по следните три правни въпроса:
1./ „Следва ли решаващият съд да вземе предвид и да ползва със сила на пресъдено нещо мотивите на влязло в сила и подлежащо на изпълнение съдебно решение по обуславящо производство, по което са били установени факти по спорното правоотношение между същите страни, които факти са в преюдициалност по отношение на спора, разглеждан пред него?”;
2./ „Необходимо ли е при претенция за обезщетение на пропуснати ползи да е налице реалност и сигурност?”;
3./ „Следва ли при иск по чл. 82 ЗЗД за обезщетяване на вреди под формата на пропуснати ползи, произтичащи от забавено изпълнение, ищецът до докаже реалната възможност за реализиране на приходи от имота?”
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация „Крокос`2000” ЕООД-София писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на развитите от тримата касатори оплаквания за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на разноски в размер на платения адвокатски хонорар от 1 034 лв. (хиляда тридесет и четири лева), съгласно приложен по делото договор за правна защита и съдействие № Я-[ЕГН]/22.VІ.2015 г. .
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпили в пределите на преклузивните срокове по чл. 283 ГПК, съответно – по чл. 287, ал. 2 ГПК, и подадени от участници във въззивното производство пред СГС, както касационната жалба на „Стратиеви`2003” ООД, така и двете насрещни касационни жалби на софийското „Крокос`2000” ЕООД и на конституирания в процеса като трето лице-негов помагач З. З. К. от София, ще следва да се преценяват като процесуално допустими.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, а оттам и че липсват предпоставки за разглеждането на всяка от двете насрещни касационни жалби, са следните:
За да отмени решението на първостепенния съд и да уважи предявеният като частичен иск срещу този касатор за пропуснати ползи /претенция за 21 926.70 лв. от вземане за 36 544.50 лв./ до размер на общо 8 722.42 лв., въззивната инстанция е възприела фактическа обстановка, според която: „в един европалет се съдържат 60 бр. тухли 25 N-F poroterm, а стандартният европалет е с размери 120/80 см. Следователно 5 040 бр. тухли /от този вид – бел. на ВКС/ се съдържат в 84 европалета, а те от своя страна заемат площ от 80.64 кв.м.”. Така, при съобразяване както на действителната продължителност на исковия период 15.V.2009 г.- 31.ІІІ.2011 г., (а не до 7 юли 2011 г., както е претендирал ищецът) така и на посочените от вещото лице наемни цени за ползването на 1 кв.м. складова площ през всяка от трите календарни години /2009 г., 2010 г. и 2011 г./, СГС е изградил решаващия си извод за дължимостта на допълнително присъденото обезщетение по чл. 82 ЗЗД в размер на още 4 276.42 лв. Същевременно съобразена е била задължителната за съдилищата в Републиката постановка на ТР № 3/3.ХІІ.2012 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 3/2012 г., за необходимостта – доколкото пропуснатата полза представлява винаги реална, а не хипотетична вреда – констатацията за наличието й да се основава на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото на ищеца, а не да почива върху логическото допускане за закономерно настъпване на такова увеличение.
1. По довода на касатора за наличие на хипотезата по чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК – във вр. чл. 281, т. 2 ГПК:
Този довод е в смисъл, че „независимо от дадените задължителни указания от ВКС с решение № 208/6.ХІІ.2016 г. по т.д. № 2806/2015 г., въззивната инстанция потвърждава непредявен иск”, доколкото е било оставено в сила първоинстанционното осъдително решение за сума в размер на 4 446 лв., първоначално присъдена на основание чл. 59 ЗЗД /т.е. на основание неоснователно обогатяване/.
Не се констатира вероятност в атакуваната негова осъдителна част решението на въззивната инстанция да е процесуално недопустим съдебен акт, след като то е постановено по същия частичен иск , но вече с надлежно изменена правна квалификация /с новото правно основание по чл. 82 ЗЗД/, с който е бил сезиран първостепенния съд /с предявен размер в пределите на разграничителния минимум по чл. 104, т. 4 ГПК/. В процесния случай с горецитираното отменително решение на ВКС от 6.ХІІ.2016 г. е направена констатация за допустимост на решението на САС по иска, който първостепенният съд погрешно бил квалифицирал по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, докато въззивната инстанция е променила квалификацията на същата претенция в такава по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 82 ЗЗД, т.е. като произтичаща от договорно основание, но без да съобрази задължителното изискване за даване на нови указания на страните относно подлежащите на доказване факти и възможността за ангажиране на допълнителни доказателства. Предвид това съществено процесуално нарушение делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на САС. Последният, като е постановил обжалваното в настоящето производство по чл. 288 ГПК свое решение, е съобразил точно задължителните указания на ВКС в горния смисъл, уважавайки претенцията вече на договорно основание, а не на основание неоснователно обогатяване, т.е. произнесъл се е по съществото именно на предявения осъдителен иск за обезщетение от неизпълнение на задълженията на купувача по процесния договор за търговска продажба.
2. По останалите доводи на касатора „Стратиеви`2003” ООД за приложно поле на касационния контрол:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил решаващите правни изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на тълкувателното решение, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че първият от формулираните в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата на „Стратиеви`2003” ООД три правни въпроса се отнася до правилността на атакуваното въззивно решение. Останалите два правни въпроса, попадащи в обхвата на задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР № 3/3.ХІІ.20123 г.на ОСГТК по тълк. дело № 3/2012 г., са били включени в предмета на спора по делото пред САС и са обусловили неговия изход в духа на точно това тълкуване на разпоредбата на чл. 82 ЗЗД. Следователно не е налице хипотезата по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационното обжалване.
В заключение, атакуваното въззивно решение не е и очевидно неправилно, тъй като то нито е явно необосновано (да е налице грубо нарушение на правилата на формалната логика), нито е било постановено contra legem (до степен, при която законът да е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл) или пък – extra legem (САС да е решил делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма).
Съгласно чл. 287, ал. 4 ГПК насрещната касационна жалба не се разглежда, ако не бъде разгледана касационната жалба.
При този изход на делото в настоящето касационно производство по чл. 288 ГПК, разноските ще следва да останат в тежест на всяка от страните така, както са били направени.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 6518 на Софийския градски съд, ГК, с-в ІV-В, от 25.ІХ.2017 г., постановено по гр. дело № 15329/2016 г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ насрещната касационна жалба на софийското „Крокос`2000” /ЕИК[ЕИК]/ срещу същото въззивно решение.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ насрещната касационна жалба на З. З. К. от София – конституиран в процеса като трето лице-помагач на „Крокос`2000” ЕООД-София, подадена срещу същото въззивно решение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2