2
определение по гр.д.№ 5102 от 2017 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 322
София, 18.06.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 5102 по описа за 2017 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК /редакция преди изменението на ГПК със ЗИДГПК, публ. в ДВ бр.86 от 2017 г., съобразно пар.74 от ПЗР на ЗИД на ГПК, публ.ДВ бр.86 от 2017 г./.
Образувано е по касационна жалба на Т. А. Т. срещу решение № 4684 от 28.06.2017 г. по гр.д.№ 14779 от 2016 г. на Софийския градски съд, ГК, IV-Г въззивен състав, с което е потвърдено решение от 11.07.2016 г. по гр.д.№ 13449 от 2015 г. на Софийския районен съд, 67 състав за допускане на делба между Т. А. Т. с квота 1/4 ид.ч., К. А. Н. с квота 1/4 ид.ч. и К. А. Н. и Г. Д. Н. при условията на СИО с квота 2/4 ид.ч. на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 80409.5994.199 по кадастралната карта на [населено място], [община], одобрена със заповед № РД-18-10 от 16.01.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес [населено място], район „Нови Искър“, [улица], с площ от 862 кв.м., с номер по предходен план -199, кв.101, парцел V, заедно с построените в него едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 157,85 кв.м., състояща се от сутерен, етаж и подпокривно пространство, представляваща сграда с идентификатор 80409.5994.199.1 по кадастралната карта и гараж с площ от 30,58 кв.м., представляващ сграда с идентификатор 80409.5994.199.2 по кадастралната карта.
В касационната жалба се твърди, че решението на Софийския градски съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуални норми и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Твърди се противоречие на обжалваното решение с практика на ВКС /т.12 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. по тълк.д.№ 1 от 2001 г. на ОСГК на ВКС и решение № 149 от 03.07.2012 г. по гр.д.№ 1084 от 2011 г. на ВКС, ГК, III г.о./ по следните правни въпроси:
1. Спазено ли е задължението на въззивния съд при формиране на изводите, въз основа на които постановява своя съдебен акт, да съобрази всички обстоятелства по делото, спазвайки правила от логически, опитен и научен характер ?
2. Длъжен ли е въззивният съд при формиране на вътрешното си убеждение да обсъди и прецени точно всички доказателства, събрани по делото, без да ги тълкува едностранно и извадково ?
В писмен отговор от 18.12.2017 г. съделителите К. А. Н. и Г. Д. Н. оспорва касационната жалба. Молят касационното обжалване на решението на Софийския градски съд да не бъде допускано.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по основанията за допускане на касационното обжалване приема следното: За да постанови решението си за потвърждаване на първоинстанционното решение за допускане на делба на процесния имот между Т. А. Т., К. А. Н. и Г. Д. Н. при посочените квоти /по 1/4 ид.ч. за Т. Т. и К. Н. и 2/4 ид.ч. за К. Н. и Г. Н. при условията на СИО/, въззивният съд е приел, че съделителите са съсобственици на процесното дворно място, заедно с построените в него жилищна сграда и гараж, както следва: Т. Т. и К. Н. на основание наследяване на 1/2 ид.ч. от имота от баща им А. Т. Н., починал на 24.07.1983 г., а К. Н. и Г. Н.- на основание обективиран в нотариален акт № 170 от 22.10.2007 г. договор за покупко-продажба на останалата 1/2 ид.ч. от имота от майката на Т. и К. и съпруга на А. Н.- С. И. Н..
За неоснователно е прието твърдението на въззивника /сега касатор/ Т. Т., че квотите, при които следва да бъде допусната делбата, са други, тъй като към момента на продажбата на 22.10.2007 г. жилищната сграда и гаражът били пристроени и пристройките не са били предмет на тази продажба. Предвид на това, че по делото не е доказано тези пристройки да представляват самостоятелни имоти /самостоятелно жилище или самостоятелен гараж/, съдът е приел, че те по силата на чл.92 ЗС са приращение към основната сграда и основния гараж и като такива са били предмет на прехвърлителната сделка по нотариален акт № 170 от 22.10.2007 г., независимо че не са описани като такива изрично в този нотариален акт.
Така постановеното решение не противоречи на съдебната практика /включително и на посочената от касатора практика/ по поставените правни въпроси. В съответствие с нея въззивният съд е обсъдил и преценил всички доказателства и обстоятелства от значение за делото и е формирал правните си изводи, спазвайки правилата на формалната и правна логика. Поради това не е налице соченото от касатора основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението по поставените правни въпроси. Ето защо, касационното обжалване на решението на Софийския градски съд не следва да бъде допускано.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 4684 от 28.06.2017 г. по гр.д.№ 14779 от 2016 г. на Софийския градски съд, ГК, IV-Г въззивен състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.